За всеки удар на съдбата усмивка само имам аз: 15 нежни цитата от поезията на Яворов
Днес се навършват 105 години от гибелта на великия български стихотворец Пейо Яворов. Символист, интелектуалец и бунтовник, животът на Яворов е изпълнен с цяла палитра от страсти, които намират израз в поезията му.
В негова чест взехме решение да ви представим някои от най-въздействащите му поетични фрагменти. Насладете им се!
***
От ранни утрини зори
почнах и ви учих –
как се люби, по какъв начин се пей –
как цялостно се живей.
До сетни вечерни зари
сам се не научих!
Много любих, доста пях…
Как малко аз живях!
“Моята изповед ”
***
Надолу, все надолу, – горко изранен
в паденията, в скоковете стремглави.
Душата ми пияна, див звяр насъскан,
за ужаса копней. Но де ще се опомни?
Надолу, все надолу! – Горко изранен.
“Надолу, все надолу ”
Виж още: Романсът сред Яворов и Мина
***
Недей дочаква и зори,
Върви ори, ори, ори…
Като няма прокопсия,
Плюл съм в тази орис!
“На равнищата ”
***
Вас слънце ви не вижда – полъх,
зефирен полъх ви не допира;
сред тръни, скромни и без мирис,
дори пчела ви не намира –
печални бледни теменуги.
Печални, чакате ръка,
сънувате и пръсти нежни.
Напразно чакате!… Така,
в вяра безшумно безнадеждни,
вий мрете – заболели теменуги.
Вий мрете – в шубраци и трън
от първи ден чела навели…
Желания в живот немил,
мечти неволни и несмели –
вий чезнете едни след други.
О бледни, заболели теменуги!
“Теменуги ”
***
За всеки удар на ориста
усмивка единствено имам аз; –
въз мен да падат небесата –
ще бъда студен и тогаз.
“Защо мълчиш ”
***
Ще бъдеш в бяло — с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло…
„ Ще бъдеш в бяло “
***
От други свят съм аз — не си отговорна ти,
дете на прах-земя, на прашните мечти;
не си отговорна ти, от тебе желаех аз
не сажди на пристрастеността, а дух бистър студ.
„ Не си отговорна ти “
***
Душата ми е вопъл. Душата ми е вик.
Кажете ми що значат среща и раздяла?
И ето аз ви думам: има пъкъл и тъга —
и в тъгата обич!
„ Стон “
***
Сънувах те и тая нощ, о блага,
сънувах те — бленуваща до мен,
глава на рамото ми прислонила.
„ Сън “
***
И ти мираж ли беше? Все отново видях те аз
и мисля те, и мисля — и линея оттогаз.
„ Мечта “
***
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! — пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; — аз те гледам; — век измина…
Душата ти магьосница мълчи.
„ Вълшебница “
***
Че сърце глава не пита,
то е птичка дяволита:
дето желае, се пилее,
дето желае, там ще пее.
„ Луди-млади “
***
Душата ми, жена, душата ми бе храм
на смелите фантазии и светли музи.
Проклет часа, когато те вкарах там!
„ Проклятие “
***
Две сърца се знойно любят,
старо-харо ги дели:
дали времето си губят,
или господ ще се смили?
„ Калиопа “
***
На тъмна нощ часът. Аз виждам откроени
две тъмни сенки: там зад бялата завеса,
де лампата гори, в поле от светлина,
две сенки на нощта… Сами една пред друга,
сами една за друга в жадност и притома,
там – сянката на мъж и сянка на жена.
„ Сенки “
