Ньойският договор и една авангардна идея за спасение
Днес се навършват 101 години от подписването на унизителния за страната ни Ньойски кротичък контракт, посредством който се слага завършек на присъединяване ни в Първата международна война. Според документа, подписан на 27 ноември 1919 година - един от най-пагубните в цялата българска история, България губи 11 278 кв. км от територията си, а 2 млн. наши сънародници са оставени под непозната власт. Отношението към българската делегация, отпред с премиера Александър Стамболийски, е като към военнопленници, споделя " Марица ".
Договорът, подписан в парижкото предградие Ньой, е наказването за избора от лятото на 1915 година, когато цар Фердинанд и държавното управление на Васил Радославов вкарват България във войната на страната на Тройния съюз.
Договорът от 1919 година е следващата национална злополука за страната. Той откъсва от България Босилеградско, Царибродско и половината от Кулско. Отнема ни Южна Добруджа, житницата на България.
По силата на Ньойския диктат Македония е окончателно поделена сред Гърция и Сърбия, като за България остава единствено Пиринският край, и то без Струмишко, което също попада под сръбска власт. Попарени са и очакванията за изход на Бяло море през Западна Тракия.
Репарациите, които би трябвало да изплати страната ни на съдружниците, възлизат на 2,5 милиарда златни франка. Професионалната ни армия е лимитирана до 20 000 души.
С контракта от Ньой възелът на етнически и териториални несъгласия на Европа и Балканите се стяга още повече. Това е и пътят, който води до Втората международна война.
Авангарден избавителен ход - България да стане част от набиращата инерция международна мощ Съединени американски щати. Това е план, който предлага против най-сериозната политическа злополука, стоварила се над България след Първата международна война, един от най-опитните български политици и дипломати Григор Начович.
Страната ни към този момент е задоволително осакатена и изтощена след две национални произшествия. Атина предлага ликвидирането на България, като територията се подели сред Гърция, Сърбия и Румъния. Против България са огромните европейски страни. Русия е загърбила България - болшевишкото държавно управление има задоволително проблеми.
Държавникът Начович открива избавителен вид от тежката обстановка в Съединени американски щати, чието държавното устройство и конституция познава.
Мотив за концепцията на Начович е и фактът, че още преди края на Първата международна война, в тирада пред Конгреса на Съединени американски щати на 8 януари 1918 година, президентът Удроу Уилсън афишира своите " 14 точки " за реализиране на обективен мир.
Уилсън взе участие в Парижката мирна конференция, където предлага основаването на интернационална организация - Общество на народите, която да оказва помощ за опазване на териториалната целокупност и на огромните, само че и на дребните страни. Което желае и Начович.
В писмо от 24 декември 1918 година до Доминик Мърфи - общоприет консул на Съединени американски щати в България, той излага своята концепция и законовите рамки за присъединението на България към Съединени американски щати, при което страната ни да има своя конституция и законодателен орган.
Предложението е в 6 точки. Първата е да влезем в Съединените щати за интервал от 50 години. Друга точка е да се планува след приключването на 50-те години от присъединението да се позволи да останем в американския съюз.
Начович предлага външна американска контролна комисия, която да следи активността на нашите управници, „ защото те имат склонността да са неопитни и нечестни и да позволяват съзнателно присъединяване в злоупотреби ”.
" Вие ще извършите огромна услуга първо на вашата страна, като ще извършите допустимо тя да стъпи в Европа, и на човечеството, като ще осигурите бъдеще на един дребен, само че смел народ, който заслужава добротата на Америка ", приключва посланието до американския консул.
Думите на Начович са зов на обезсърчение от страна на откровен родолюбец, видял по какъв начин се срутва всичко, което е създавал, в което е вярвал.
Със сигурност президентът Уилсън е бил известен за концепцията на Начович.
Не я е приел, само че е останал благоразположен към България като губеща страна в Първата международна война. За опитите да реализира обективен международен мир, Удроу Уилсън е почетен през 1920 година с Нобелова премия за мир. За страдание, Начович не доживява това събитие.
Григор Начович е един от най-видните ни държавници след Освобождението, ослепителен строител на модерна България.
Участник в Учредителното заседание за разработване на Търновската конституция (1879), Начович е един от най-образованите българи за своето време. Получава обучение в влиятелни университети във Виена и Париж.
Забележителен журналист, полиглот, основател на общобългарския вестник " Марица ", Начович прави и шеметна кариера в българската политика - бил е няколко пъти министър на финансите, външен и вътрешен министър, дипломатически представител в Цариград, Букурещ и Виена.
Никога не пожелава да стане министър председател. Но даже съперниците му признават:
„ Има Начович, има държавно управление “.
Начович възнамерява и провежда Първото българско ревю в Пловдив през 1892 година
Преди да влезе в огромната политика, Начович е сътрудник, създател и редактор на вестник " Марица " - най-авторитетното българско издание след Освобождението, именуван с право българския " Таймс ".
По време на Учредителното заседание през 1879 година той е кореспондентът на „ Марица ” и в Търново.
Ерудит и патриот, с лъчение на британски благородник, Начович не се е блазнел от блясъка на златото.
Върл съперник на обвързването ни с Русия. Заради русофобството му и опасенията от нападение носи бронирана жилетка под костюма си.
Има даже легенда, че жилетката избавила Начович при двубой с ген. Киселов.
Начович е надарен посланик. Сключва и Лондонския кротичък контракт от 1912 година, който е един от най-хубавите, които България е получавала.
До края на живота си остава бранител на обичайните полезности и добродетели. Начович е измежду дребното родни политици, отказващи изрично да сервилничат пред Двореца. Почти единственият представител на политическата ни класа без премия от българските владетели. Остава до дъно човек на дълга, достолепието и достойнството.
Автор: Хенриета Костова
Договорът, подписан в парижкото предградие Ньой, е наказването за избора от лятото на 1915 година, когато цар Фердинанд и държавното управление на Васил Радославов вкарват България във войната на страната на Тройния съюз.
Договорът от 1919 година е следващата национална злополука за страната. Той откъсва от България Босилеградско, Царибродско и половината от Кулско. Отнема ни Южна Добруджа, житницата на България.
По силата на Ньойския диктат Македония е окончателно поделена сред Гърция и Сърбия, като за България остава единствено Пиринският край, и то без Струмишко, което също попада под сръбска власт. Попарени са и очакванията за изход на Бяло море през Западна Тракия.
Репарациите, които би трябвало да изплати страната ни на съдружниците, възлизат на 2,5 милиарда златни франка. Професионалната ни армия е лимитирана до 20 000 души.
С контракта от Ньой възелът на етнически и териториални несъгласия на Европа и Балканите се стяга още повече. Това е и пътят, който води до Втората международна война.
Авангарден избавителен ход - България да стане част от набиращата инерция международна мощ Съединени американски щати. Това е план, който предлага против най-сериозната политическа злополука, стоварила се над България след Първата международна война, един от най-опитните български политици и дипломати Григор Начович.
Страната ни към този момент е задоволително осакатена и изтощена след две национални произшествия. Атина предлага ликвидирането на България, като територията се подели сред Гърция, Сърбия и Румъния. Против България са огромните европейски страни. Русия е загърбила България - болшевишкото държавно управление има задоволително проблеми.
Държавникът Начович открива избавителен вид от тежката обстановка в Съединени американски щати, чието държавното устройство и конституция познава.
Мотив за концепцията на Начович е и фактът, че още преди края на Първата международна война, в тирада пред Конгреса на Съединени американски щати на 8 януари 1918 година, президентът Удроу Уилсън афишира своите " 14 точки " за реализиране на обективен мир.
Уилсън взе участие в Парижката мирна конференция, където предлага основаването на интернационална организация - Общество на народите, която да оказва помощ за опазване на териториалната целокупност и на огромните, само че и на дребните страни. Което желае и Начович.
В писмо от 24 декември 1918 година до Доминик Мърфи - общоприет консул на Съединени американски щати в България, той излага своята концепция и законовите рамки за присъединението на България към Съединени американски щати, при което страната ни да има своя конституция и законодателен орган.
Предложението е в 6 точки. Първата е да влезем в Съединените щати за интервал от 50 години. Друга точка е да се планува след приключването на 50-те години от присъединението да се позволи да останем в американския съюз.
Начович предлага външна американска контролна комисия, която да следи активността на нашите управници, „ защото те имат склонността да са неопитни и нечестни и да позволяват съзнателно присъединяване в злоупотреби ”.
" Вие ще извършите огромна услуга първо на вашата страна, като ще извършите допустимо тя да стъпи в Европа, и на човечеството, като ще осигурите бъдеще на един дребен, само че смел народ, който заслужава добротата на Америка ", приключва посланието до американския консул.
Думите на Начович са зов на обезсърчение от страна на откровен родолюбец, видял по какъв начин се срутва всичко, което е създавал, в което е вярвал.
Със сигурност президентът Уилсън е бил известен за концепцията на Начович.
Не я е приел, само че е останал благоразположен към България като губеща страна в Първата международна война. За опитите да реализира обективен международен мир, Удроу Уилсън е почетен през 1920 година с Нобелова премия за мир. За страдание, Начович не доживява това събитие.
Григор Начович е един от най-видните ни държавници след Освобождението, ослепителен строител на модерна България.
Участник в Учредителното заседание за разработване на Търновската конституция (1879), Начович е един от най-образованите българи за своето време. Получава обучение в влиятелни университети във Виена и Париж.
Забележителен журналист, полиглот, основател на общобългарския вестник " Марица ", Начович прави и шеметна кариера в българската политика - бил е няколко пъти министър на финансите, външен и вътрешен министър, дипломатически представител в Цариград, Букурещ и Виена.
Никога не пожелава да стане министър председател. Но даже съперниците му признават:
„ Има Начович, има държавно управление “.
Начович възнамерява и провежда Първото българско ревю в Пловдив през 1892 година
Преди да влезе в огромната политика, Начович е сътрудник, създател и редактор на вестник " Марица " - най-авторитетното българско издание след Освобождението, именуван с право българския " Таймс ".
По време на Учредителното заседание през 1879 година той е кореспондентът на „ Марица ” и в Търново.
Ерудит и патриот, с лъчение на британски благородник, Начович не се е блазнел от блясъка на златото.
Върл съперник на обвързването ни с Русия. Заради русофобството му и опасенията от нападение носи бронирана жилетка под костюма си.
Има даже легенда, че жилетката избавила Начович при двубой с ген. Киселов.
Начович е надарен посланик. Сключва и Лондонския кротичък контракт от 1912 година, който е един от най-хубавите, които България е получавала.
До края на живота си остава бранител на обичайните полезности и добродетели. Начович е измежду дребното родни политици, отказващи изрично да сервилничат пред Двореца. Почти единственият представител на политическата ни класа без премия от българските владетели. Остава до дъно човек на дълга, достолепието и достойнството.
Автор: Хенриета Костова
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ