Православният свят празнува Цветница
Днес православните християни означават Цветница – деня, в който Спасителят е посрещнат в Йерусалим с маслинови клончета и цветя.
Празникът постоянно е в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден, и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветен е на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клончета.
Празнува се както от православните християни, по този начин и от католици и протестанти.
На Цветница се отбелязва влизането на Иисус в Йерусалим. Ден преди този момент той възкресява Лазар, който е бил към този момент четири дни в гроба, а вярващите виждат в него своя Спасител и го посрещат тържествено в Йерусалим пеейки: „ Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев “. Пристигайки, Иисус Христос прави доста изцеления на заболели и страдащи хора.
По остарял бит още рано сутринта християните, облечени в празнични одежди, отиват в храма за тържествена работа и водосвет. След църковния обряд благословените вярващи носят в домовете си осветени върбови клончета за здраве и предотвратяване от заболявания и зло.
Вярва се, че осветената върба има защитна и възпроизвеждаща мощ, по тази причина тя се резервира цяла година пред домашната икона.
Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клончета, които защищават от зло и безплодие.
Седмицата, която стартира в понеделник след Цветница, се назовава Страстната седмица. В нея християните съпреживяват тъгите на Христос. Българите назовават празника още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. В този ден, който е през интервала на постите, се позволява риба, а останалите ястия на трапезата би трябвало да са напълно постни. Обичайно празникът продължава с нареждането на фамилна софра. Някъде се подготвя обредно ядене тавалък – риба с ориз. След тържествения обяд всички се събират на площада, където играят радостни несключени хора, известни като буенец. В някои региони на България на този ден се правят и поминални обреди, свързани с вярването, че на Връбница умрелите излизат от гробовете си и чакат роднините им да им донесат нещо.
Рано заран дамите отиват на гробища с върбови клончета, царевични стъбла, кадилница и вода. Прекадяват и преливат гробовете на своите близки.
Със свежите върбови венчета окичват и рогата на добитъка, а в случай че някое животно се разболее го прикадяват с дима от изсушените венчета. Смятало се, че в случай че дете е урочасано, би трябвало да измият лицето му с вода, в която е натопена църковна върба от Цветница – „ с цел да се разпилян уроките “. Когато се зададе градоносен облак изнасят върбовото венче на открито или го възпламеняват с цел да прогони заплахата.
Символите на празника са цвете и дракон. Цветето е знак на пролетта, растежа и хубостта, на младостта и насладата. В българската национална ария са възпети разнообразни цветя: божур, ружа, трендафил и други Едни цветя са лековити, други момински или вълшебен. Лековити са божур, иглика, невен – пазят от неприятни очи и уроки. Червеният цвят на божура се свързва със здравето и младостта. Магьоснически са тинтява, росен, перуника, омайниче и други, разделят, отбраняват или притеглят. В библейската символика цветята са знак за последователност, вяра за възкресение, за безконечна пролет. Често се свързват с избран светец.
Празникът постоянно е в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден, и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветен е на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клончета.
Празнува се както от православните християни, по този начин и от католици и протестанти.
На Цветница се отбелязва влизането на Иисус в Йерусалим. Ден преди този момент той възкресява Лазар, който е бил към този момент четири дни в гроба, а вярващите виждат в него своя Спасител и го посрещат тържествено в Йерусалим пеейки: „ Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев “. Пристигайки, Иисус Христос прави доста изцеления на заболели и страдащи хора.
По остарял бит още рано сутринта християните, облечени в празнични одежди, отиват в храма за тържествена работа и водосвет. След църковния обряд благословените вярващи носят в домовете си осветени върбови клончета за здраве и предотвратяване от заболявания и зло.
Вярва се, че осветената върба има защитна и възпроизвеждаща мощ, по тази причина тя се резервира цяла година пред домашната икона.
Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клончета, които защищават от зло и безплодие.
Седмицата, която стартира в понеделник след Цветница, се назовава Страстната седмица. В нея християните съпреживяват тъгите на Христос. Българите назовават празника още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. В този ден, който е през интервала на постите, се позволява риба, а останалите ястия на трапезата би трябвало да са напълно постни. Обичайно празникът продължава с нареждането на фамилна софра. Някъде се подготвя обредно ядене тавалък – риба с ориз. След тържествения обяд всички се събират на площада, където играят радостни несключени хора, известни като буенец. В някои региони на България на този ден се правят и поминални обреди, свързани с вярването, че на Връбница умрелите излизат от гробовете си и чакат роднините им да им донесат нещо.
Рано заран дамите отиват на гробища с върбови клончета, царевични стъбла, кадилница и вода. Прекадяват и преливат гробовете на своите близки.
Със свежите върбови венчета окичват и рогата на добитъка, а в случай че някое животно се разболее го прикадяват с дима от изсушените венчета. Смятало се, че в случай че дете е урочасано, би трябвало да измият лицето му с вода, в която е натопена църковна върба от Цветница – „ с цел да се разпилян уроките “. Когато се зададе градоносен облак изнасят върбовото венче на открито или го възпламеняват с цел да прогони заплахата.
Символите на празника са цвете и дракон. Цветето е знак на пролетта, растежа и хубостта, на младостта и насладата. В българската национална ария са възпети разнообразни цветя: божур, ружа, трендафил и други Едни цветя са лековити, други момински или вълшебен. Лековити са божур, иглика, невен – пазят от неприятни очи и уроки. Червеният цвят на божура се свързва със здравето и младостта. Магьоснически са тинтява, росен, перуника, омайниче и други, разделят, отбраняват или притеглят. В библейската символика цветята са знак за последователност, вяра за възкресение, за безконечна пролет. Често се свързват с избран светец.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ