Отбелязваме един от най-големите православни празници! Ето какви строги традиции се спазват
Днес Православната черква отбелязва Петдесетница. Празникът, прочут още като Света Троица, е постоянно в неделя, 50 дни след Великден. Светата Троица е знак на международната естетика, представлявана от безкрайното първоначало Бога-отец, абсолютния смисъл - Бога-син и Светия Дух - животворящото начало. В иконографията Светият Дух е показан като гълъб.
На Петдесетница Светият Дух се спуснал над събралите се в Ерусалим апостоли и ги подготвил да тръгнат по света и да сеят семето на Христовото обучение.
Настанал огромен чул звук от небето и над тях слязъл Светият Дух във формата на огнени езици. Веднага божественият огън горящ в душите на апостолите и изпълнени с берекет, те почнали да популяризират величието на Бога, като заговорили на разнообразни, непознати за тях до тогава непознати езици.
Това им дало жизненост, мощ и геройство да отидат по всички краища на света да проповядват Евангелието и с подготвеност да отдадат и живота си за Христовата религия. Тогава свети деятел Петър произнесъл първата си пламенна проповед. Словата му проникнали надълбоко в сърцата на слушащите го и в този ден приели вярата в Христа мнозина, които се кръстили и се включили към първата християнска общественост. След този ден апостолите постановили християните да възпоменават това велико събитие, слизането на Светия Дух, всяка година на този ден.
Денят Петдесетница от антични времена се счита за рожден ден на Христовата черква, в която во веки населява Божествената берекет на Светия Дух.
Понеделникът след Петдесетница е празникът на Светия Дух, именуван още от народа ни Духовден. Този празник Църквата е открила поради величието на Пресветия и Животворящ Дух, посредством Който ни се подарява всяка мъдрост и Който е източникът на живота.
Под въздействие на православната черква в българската национална традиция празникът се назовава още Света Троица, тъй като на този ден апостолите влизат в цялостно единство с Бога, който има три лица в неразривно единение. Апостолите са познали Бог-Отец посредством Сина Божий – Исус Христос, а посредством даровете на Светия Дух им е разкрита цялата божия истина. Това се отнася и за всеки християнин, който сега на кръщението си влиза в общение с троичния Бог посредством Светия Дух.
Поради основното значение на Петдесетница в християнската история празничното свещенодействие на този ден е по-особено – светата литургия се слива с вечернята, която нормално се отслужва вечер. Именно на вечернята свещеникът разхвърля над вярващите авансово осветена шума от орехови листа, която припомня за слизането на Светия Дух над апостолите. Тези клончета се занасят по домовете и се пазят до идната Петдесетница върху домашната икона или кандило.
Ореховите листа имат значимо значение и в българските обичаи на Света Троица. Тъй като се има вяра, че душите на умрелите са пуснати на Великден и се прибират на Спасовден, Света Троица или Свети Дух, в някои региони като Родопите, Тракия, Странджа на тези празници дамите носят свежи орехови листа, разстилат ги върху пода на църквата и коленичат върху тях, затваряйки очите си. Вярва се, че по този метод те „ могат да чуят или да видят “ умрелите си близки или светците. След литургията тези листа се носят на гробищата и се разстилат по гробовете – „ с цел да вършат сянка на умрелите “. В Ловешко вместо орехова шума в църквите се носят липови листа и клони и се коленичи върху тях, а по-късно също ги отнасят на гробищата. В селата в Троянско назовават Петдесетница „ празник на липата “, тъй като в този ден дърветата обръщат листата си надолу. На излизане от църквата след празничната литургия хората минават под венец от липови клони „ за здраве “.
Взетите на Петдесетница от храма осветени орехови или липови листа, като се изключи че се пазят на домашната икона, се употребяват като повсеместен лек – срещу молци, като са ги поставят сред тъканите и дрехите; слагат ги и в хамбарите, с цел да няма червеи по житото; при болест ги възпламеняват и се опушват, „ прикадяват “ с дима от тях. Изсушената осветена орехова шума слагат и в храната на овцете „ за здраве и срещу уроки “. С ореховата шума на Петдесетница се закичват къщите, кошарите и другите икономически постройки, сходно на зеленината на Гергьовден.
На Петдесетница Светият Дух се спуснал над събралите се в Ерусалим апостоли и ги подготвил да тръгнат по света и да сеят семето на Христовото обучение.
Настанал огромен чул звук от небето и над тях слязъл Светият Дух във формата на огнени езици. Веднага божественият огън горящ в душите на апостолите и изпълнени с берекет, те почнали да популяризират величието на Бога, като заговорили на разнообразни, непознати за тях до тогава непознати езици.
Това им дало жизненост, мощ и геройство да отидат по всички краища на света да проповядват Евангелието и с подготвеност да отдадат и живота си за Христовата религия. Тогава свети деятел Петър произнесъл първата си пламенна проповед. Словата му проникнали надълбоко в сърцата на слушащите го и в този ден приели вярата в Христа мнозина, които се кръстили и се включили към първата християнска общественост. След този ден апостолите постановили християните да възпоменават това велико събитие, слизането на Светия Дух, всяка година на този ден.
Денят Петдесетница от антични времена се счита за рожден ден на Христовата черква, в която во веки населява Божествената берекет на Светия Дух.
Понеделникът след Петдесетница е празникът на Светия Дух, именуван още от народа ни Духовден. Този празник Църквата е открила поради величието на Пресветия и Животворящ Дух, посредством Който ни се подарява всяка мъдрост и Който е източникът на живота.
Под въздействие на православната черква в българската национална традиция празникът се назовава още Света Троица, тъй като на този ден апостолите влизат в цялостно единство с Бога, който има три лица в неразривно единение. Апостолите са познали Бог-Отец посредством Сина Божий – Исус Христос, а посредством даровете на Светия Дух им е разкрита цялата божия истина. Това се отнася и за всеки християнин, който сега на кръщението си влиза в общение с троичния Бог посредством Светия Дух.
Поради основното значение на Петдесетница в християнската история празничното свещенодействие на този ден е по-особено – светата литургия се слива с вечернята, която нормално се отслужва вечер. Именно на вечернята свещеникът разхвърля над вярващите авансово осветена шума от орехови листа, която припомня за слизането на Светия Дух над апостолите. Тези клончета се занасят по домовете и се пазят до идната Петдесетница върху домашната икона или кандило.
Ореховите листа имат значимо значение и в българските обичаи на Света Троица. Тъй като се има вяра, че душите на умрелите са пуснати на Великден и се прибират на Спасовден, Света Троица или Свети Дух, в някои региони като Родопите, Тракия, Странджа на тези празници дамите носят свежи орехови листа, разстилат ги върху пода на църквата и коленичат върху тях, затваряйки очите си. Вярва се, че по този метод те „ могат да чуят или да видят “ умрелите си близки или светците. След литургията тези листа се носят на гробищата и се разстилат по гробовете – „ с цел да вършат сянка на умрелите “. В Ловешко вместо орехова шума в църквите се носят липови листа и клони и се коленичи върху тях, а по-късно също ги отнасят на гробищата. В селата в Троянско назовават Петдесетница „ празник на липата “, тъй като в този ден дърветата обръщат листата си надолу. На излизане от църквата след празничната литургия хората минават под венец от липови клони „ за здраве “.
Взетите на Петдесетница от храма осветени орехови или липови листа, като се изключи че се пазят на домашната икона, се употребяват като повсеместен лек – срещу молци, като са ги поставят сред тъканите и дрехите; слагат ги и в хамбарите, с цел да няма червеи по житото; при болест ги възпламеняват и се опушват, „ прикадяват “ с дима от тях. Изсушената осветена орехова шума слагат и в храната на овцете „ за здраве и срещу уроки “. С ореховата шума на Петдесетница се закичват къщите, кошарите и другите икономически постройки, сходно на зеленината на Гергьовден.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ