На Светла Събота Е Изключително Важно Да Спазим Тези Поверия И Забрани!
Днес Православната Църква отбелязва и празника на свети преподобни Теодор Сикеот Атанасиополски (+613):
Преподобни Теодор се родил през шестия век в малоазийската област Галатия, село Сикеа, от което е получил и името си Сикеот. При благочестивите му родители живеела и престарялата му баба по майка, и сестрата на майка му, Деспина. Баща му бил на военна работа в армията на император Юстиниан. Взаимна обич свързвала членовете на това семейство. Раждането на детето доставило огромна наслада на всички и допълнило щастието на фамилията. На младенеца дали името Теодор, което значи Божи подарък, тъй като всички решили раждането му като особена демонстрация на Божията благосклонност към тях. Когато Теодор навършил шест години, родителите му желали да го обрекат да служи във войската. Майка му приготвила богато украсена дреха и златен пояс и се готвели да заминат за Цариград, с цел да го запишат в императорската армия.
Но един път й се явил св. великомъченик Георги и й споделил: - Не се труди на вятъра, тъй като Небесният Цар желае сина ти. В дома на Теодоровото семейство живеел и един благоверен дъртак, на име Стефан. Той прекарвал живота си в пост и непрекъснато се молел. Малкият Теодор обикнал стареца, почнал постоянно да дохожда и да беседва с него и се стараел да подражава на делата му. Понякога отказвал да обядва, следвайки постническия образец на стареца.
През свободното от учебно заведение време отивал в църквата “Св. великомъченик Георги ”, която се намирала на един рид покрай селото, и там се молел със Стефана. Когато станал на дванадесет години, Теодор почнал още по-усърдно да се моли и по-прилежно да чете Свещеното Писание. Той имал дребна сестра, Влата. Тя почнала да подражава на неговия чист и благодетелен живот. Двамата ходели на черква и старателно се молели. Недалеч от селото живеел един аскет, на име Гликерий. Като чул за него, Теодор почнал постоянно да го посещава, и двамата прекарвали дълго време в духовна сказка.
Теодор разкрил на духовника желанието си да отиде в манастир. Гликерий му споделил, че след време това му предпочитание ще се извърши, само че в този момент той би трябвало да се върне и още известно време да поживее в фамилията. Когато бил на четиринадесет години, Теодор си изкопал една пещера на хълма покрай църквата “Св. великомъченик Георги ” и се открил да живее там. Повече от времето си прекарвал в молитва било в храма, било в пещарата.Баба му Елпидия постоянно го посещавала и му донасяла самун и плодове, само че тази храна той раздавал на бедните и на инцидентни пасажери.
Тези отшелнически подвизи Теодор решил като незадоволителни. Той желал да подражава на св. Йоан Кръстител и на оракул Илия и като тях да живее в пустиня. Затова напуснал това място и отишъл в далечна планина, където хора рядко минавали.
Там намерил една пещера, влезнал в нея и помолил един прочут дякон да зазида входа, като остави единствено дребен отвор, през който от време на време да му подава малко самун и вода. Той го заклел в името на Бога да не споделя никому за това място. Цели две години прекарал Теодор в тази пещера и никой не научил къде се подвизава той. Бог дал на преподобни Теодор чудотворна и целебна мощ. Мнозина от изцерените пожелавали да живеят при него, с цел да слушат неговите поуки и да следват неговия живот. Така към него се събрали доста подвижници и бил учреден Сикеотският манастир.
Когато се поминал епископът в основния град на региона, анкрийският митрополит Павел ръкоположил преподобни Теодор на негово място. С горест напуснал св. Теодор своя манастир и след това постоянно го посещавал, като съжалявал за предходния спокоен живот. След няколко години преподобният за повторно посетил Йерусалим, като не казвал никому, че е свещеник, а пътувал като елементарен духовник. Той осъждал себе си, че поради епископския ранг оставил монашеския живот и по тази причина решил да не се връща в родината си, а да остане в някой от Палестинските манастири. Отишъл в манастира “Св. Сава ” и в избраната му килия стоял в мълчание от Рождество Христово до Пасха.
Тогава насън му се явил св. великомъченик Георги и му забранил да напуща епархията си, на която бил нужен. Против желанието си преподобният се покорил и се върнал в своята епископия. Цели единадесет години управлявал той епархията си. Преподобни Теодор живял до дълбока напреднала възраст. Преди да почине му се явил св. великомъченик Георги, връчил му скиптър и му заповядал да върви след него на отдалечен път. Това било напътствие за близката му гибел. Поминал се след Великден. Неговият възпитаник Елевсий написал житието му.
Преподобни Теодор се родил през шестия век в малоазийската област Галатия, село Сикеа, от което е получил и името си Сикеот. При благочестивите му родители живеела и престарялата му баба по майка, и сестрата на майка му, Деспина. Баща му бил на военна работа в армията на император Юстиниан. Взаимна обич свързвала членовете на това семейство. Раждането на детето доставило огромна наслада на всички и допълнило щастието на фамилията. На младенеца дали името Теодор, което значи Божи подарък, тъй като всички решили раждането му като особена демонстрация на Божията благосклонност към тях. Когато Теодор навършил шест години, родителите му желали да го обрекат да служи във войската. Майка му приготвила богато украсена дреха и златен пояс и се готвели да заминат за Цариград, с цел да го запишат в императорската армия.
Но един път й се явил св. великомъченик Георги и й споделил: - Не се труди на вятъра, тъй като Небесният Цар желае сина ти. В дома на Теодоровото семейство живеел и един благоверен дъртак, на име Стефан. Той прекарвал живота си в пост и непрекъснато се молел. Малкият Теодор обикнал стареца, почнал постоянно да дохожда и да беседва с него и се стараел да подражава на делата му. Понякога отказвал да обядва, следвайки постническия образец на стареца.
През свободното от учебно заведение време отивал в църквата “Св. великомъченик Георги ”, която се намирала на един рид покрай селото, и там се молел със Стефана. Когато станал на дванадесет години, Теодор почнал още по-усърдно да се моли и по-прилежно да чете Свещеното Писание. Той имал дребна сестра, Влата. Тя почнала да подражава на неговия чист и благодетелен живот. Двамата ходели на черква и старателно се молели. Недалеч от селото живеел един аскет, на име Гликерий. Като чул за него, Теодор почнал постоянно да го посещава, и двамата прекарвали дълго време в духовна сказка.
Теодор разкрил на духовника желанието си да отиде в манастир. Гликерий му споделил, че след време това му предпочитание ще се извърши, само че в този момент той би трябвало да се върне и още известно време да поживее в фамилията. Когато бил на четиринадесет години, Теодор си изкопал една пещера на хълма покрай църквата “Св. великомъченик Георги ” и се открил да живее там. Повече от времето си прекарвал в молитва било в храма, било в пещарата.Баба му Елпидия постоянно го посещавала и му донасяла самун и плодове, само че тази храна той раздавал на бедните и на инцидентни пасажери.
Тези отшелнически подвизи Теодор решил като незадоволителни. Той желал да подражава на св. Йоан Кръстител и на оракул Илия и като тях да живее в пустиня. Затова напуснал това място и отишъл в далечна планина, където хора рядко минавали.
Там намерил една пещера, влезнал в нея и помолил един прочут дякон да зазида входа, като остави единствено дребен отвор, през който от време на време да му подава малко самун и вода. Той го заклел в името на Бога да не споделя никому за това място. Цели две години прекарал Теодор в тази пещера и никой не научил къде се подвизава той. Бог дал на преподобни Теодор чудотворна и целебна мощ. Мнозина от изцерените пожелавали да живеят при него, с цел да слушат неговите поуки и да следват неговия живот. Така към него се събрали доста подвижници и бил учреден Сикеотският манастир.
Когато се поминал епископът в основния град на региона, анкрийският митрополит Павел ръкоположил преподобни Теодор на негово място. С горест напуснал св. Теодор своя манастир и след това постоянно го посещавал, като съжалявал за предходния спокоен живот. След няколко години преподобният за повторно посетил Йерусалим, като не казвал никому, че е свещеник, а пътувал като елементарен духовник. Той осъждал себе си, че поради епископския ранг оставил монашеския живот и по тази причина решил да не се връща в родината си, а да остане в някой от Палестинските манастири. Отишъл в манастира “Св. Сава ” и в избраната му килия стоял в мълчание от Рождество Христово до Пасха.
Тогава насън му се явил св. великомъченик Георги и му забранил да напуща епархията си, на която бил нужен. Против желанието си преподобният се покорил и се върнал в своята епископия. Цели единадесет години управлявал той епархията си. Преподобни Теодор живял до дълбока напреднала възраст. Преди да почине му се явил св. великомъченик Георги, връчил му скиптър и му заповядал да върви след него на отдалечен път. Това било напътствие за близката му гибел. Поминал се след Великден. Неговият възпитаник Елевсий написал житието му.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ