Днес, на 3 май бившият вратар на ЦСКА Ивайло Петров-Пифа

Днес, на 3 май някогашният вратар на ЦСКА Ивайло Петров-Пифа чества своя 50-годишен празник. По този мотив той даде изявление пред " Тема Спорт ". В което приказва за предишното, своето бъдеще, както и за това, което е липсвало на армейците в мача с Лудогорец преди няколко дни.

Иво, по какъв начин се усеща едно момче на 50? Връщайки се обратно единствено среброто в косите ли е разликата?

- Момчето на 50 се усеща като две момчета на по 25. Едното е положителното, а другото е зрялото момче. Хубавото е, че едното момче към този момент знае какво желае от живота.

Връщаш ли се обратно във времето? Правиш ли си равносметка? Има ли носталгия...

- Носталгия няма, тъй като аз знам какво желая от живота и не виждам обратно. Да, несъмнено, че има прелестни мемоари, само че всичко това са едни чудесни мемоари, които ми носят задоволство, само че не виждам с горест към тях, а ходя напред. Да, взимам си поучения и се стремя да върша нещата по-добре, в сравнение с съм ги правил, тъй като задачата ми е преди всичко да направя хората по-щастливи, а по-късно моето персонално благополучие ще пристигна единствено.

Докато към момента бе под рамката на вратата направи почитателите на ЦСКА щастливи, като хвана 5 следващи дузпи на Левски... Какво можеше да направиш по-добре, с цел да ги направиш още по-щастливи и това рационалното момче би ли споделило в този момент, че в БФС си вършат " ми-ми " със сините?

- (смее се) Да, първите две бяха с екипа на Черно море, когато в последния ми мач с екипа на моряците хванах две, а по-късно с фланелката на армейците спасих три в дуела за Суперкупата и взехме трофея. Но това момче, което сподели " ми-ми " към този момент го няма. Но към този момент съм надалеч по-балансиран и по тази причина в този момент ще го кажа по доста по-коректен метод, а точно, че би трябвало да се даде път на нови хора в ръководството на футбола ни. Не споделям актуалните ръководители дали са положителни или неприятни, само че те са изчерпани и са достигнали своя най-много, като не могат да дадат нищо повече. Те доближиха своя предел и няма с какво да допринесат за развиването на този спорт и националния тим.

Преди да ми кажеш за пътя, който си избрал, то кажи ми какво от предишното няма да забравиш?

- В персонален проект имам доста моменти, които са съдействали за създаване на мирогледа ми, а в професионален той най-големият връх и най-сладката страст е обвързвана с мига, когато вдигнахме на " Българска войска " 31-вата шампионска купа на България. Уникален миг е и извоюваната купа през 2016-та, когато бях треньор на вратарите.

Ти не беше в първа младост, когато подписа с ЦСКА. Как се стигна до този трансфер и връщайки се обратно във времето това ли бе най-правилният избор?

- Сега ще разкрия нещо, което не съм казвал в никакъв случай. Дни, откакто хванах двете дузпи на Левски с екипа на Черно море Илиан Илиев ме дръпна встрани и ми сподели, че има оферта за мен от Левски и дали желая да отида там. Такова било желанието на Наско Сираков и Станимир Стоилов. Отказах изрично. Можеше да отида на всички места другаде - Враца, Смолян, само че никога на " Герена ". Месец по-късно пристигна предлагането от ЦСКА и одобрих без всякакво съмнение. Дори не се замислих и това беше едно от най-щастливите неща в живота ми.

Ти си младеж на Левски, само че отказваш на сините. Защо? Обиден ли беше?

- Не. Няма засегнатост и не съм бил ядосан. Просто усещах, че не е моето. Не усещах, че числя се на синята концепция.

За страдание играчите на ЦСКА не съумяха да ти поднесат прекрасен подарък в мача против Лудогорец...

- Ще те прекъсна. Да, играчите не ме зарадваха, само че почитателите ми направиха най-хубавия подарък. С това, което направиха на стадиона, с атмосферата, с поддръжката те ми дадоха най-прекрасния подарък, за което им благодаря.

Сега мнозина ще пробват да вършат спортно-технически разбори, ще търсят грешките на Илич, на играчите, само че аз ще поведа диалога в друга тенденция. Знам, че новият път в живота ти, за който приказваш е обвързван с специалността на състезателен психолог и мотиватор. В тази връзка - по какъв начин излязоха армейците в този дуел? Бяха ли задоволително освободени душевен и стимулирани? Какво им липсваше в тази тенденция на алените?

- Не просто е липсвало, а беше наложително да се работи в тази тенденция. Ще дам един образец, който е обвързван с изявлението на Иван Турицов след мача, който без да желае разкри дребното камъче, което обръща колата. Той сподели, че това е един от тези мачове, в които тимът, който вкара гол и печели. Ако аз работя с него в този момент ще го попитам - какво значи това? Нима, когато инкасираш гол не би трябвало да намериш сили да го върнеш, да потърсиш поврат. Значи когато ти вкарат гол и се примиряваш, че си изгубил. Тогава дано се вкара предписание и да се играе до гол, както едно време имаше " златен гол ". Не съм склонен с това мислене. То е неприемливо за такива борби и играчите би трябвало да са готови за тях, като се работи в тази тенденция.

Вината в Саша Илич ли е?

- Не, той приказва за логиката на психиката, само че треньорът не може да е психолог на 30 играчи. Всеки футболист има своя потенциал. Треньорът построява отборната логика на психиката, само че той няма по какъв начин да построи психически профил на всеки един. Той не може да обърне самостоятелно внимание на всеки. Той има напълно други задания и отговорности - да направи стратегия за подготовка, тренировки, тактичност за мач. Трябва да има психолог, който да изкара потенциала на футболистите.

Смяташ ли, че играчите на ЦСКА влязоха прекомерно пренавити и сковани от големия залог и можеше ли работа с психолог да им помогне да влязат по-подготвени в главите?

- Задължителна работата с психолог. Да, преди мача треньорът е опитал да ги вдигне и да им изясни залога, което те усещат от медии, почитатели и прочие. На трима индивида думите на Илич са влезнали от едното и излезли от другото ухо. Според мен 7-8 индивида са били пренавити и сковани, а всичко това им е повлияло смачкващо, тъй като те не са били подготвени да поемат тази отговорност. Другите ще го одобряват, само че не е ясно в каква степен. И какво се оказва? Колко са били подготвени за мача? За мен доста неверен метод е това: " Момчета, дайте 100 % ". Свършва мачът и треньорът споделя: " Дадохме 100 %, само че не стана ". Това не е вярно. Бербатов дали е давал във всеки мач на Юнайтед 100 %? Не, само че той бе подготвен, когато получи топката да я отиграе със самочувствие, убеденост и да покаже най-хубавото, на което е кадърен. Процентът е единствено едно факсимиле. Играчите би трябвало да са подготвени в главите си и когато пристигна моментът, да създадат това, което би трябвало. Огромното задължение си пролича и при пропуща на Гарсес. Той като че ли не вярваше и не бе квалифициран душевен да приключи офанзивата. Преди мача видях един състезател, който говореше по телефона. Няма да загатвам името му. Беше чужденец. Но това, че той е решил да се обади на майка, жена, другар демонстрира, че той търси поддръжка и не има вяра в личните си сили. Аз чувствам от държанието му нерешителност и боязън. Затова потребността от състезателен психолог и мотиватор е голяма. Много играчи, когато чуят " излизаме и мачкаме ", това може да има противоположен резултат и да се смачка самият състезател.

Локо Пд, ФК ЦСКА 1948 София, Черно море имат спортни психолози...

- Това е несериозно. Не желая да наскърбявам, само че те са заложили на добре изглеждащи дами, които са по-скоро реклама. За мен спортния психолог, който работи в мъжки футболен тим би трябвало да е мъж и да се е събличал в мъжка съблекалня. Да знае защо иде тирада, да познава ситуацията и мисленето.

Татяна Янчева реализира отлични резултати в Левски?

- Тя е изключение, само че Татяна Янчева е корифей в региона и е най-хубавата в България.

Ти към този момент се занимаваш със спортисти. До колкото знам работиш самостоятелно с ММА-бойци, които се състезават в доста сложен спорт, където душeвността е доста значима...

- Не са единствено ММА-бойци, а към мен се обърнаха и от други силови спортове, само че това е доста друго с груповите спортове, като футбол, баскетбол, волейбол, тъй като при тях би трябвало да работиш с 30 индивида, на които да намериш потенциала и отключиш душeвността, с цел да се получи екипен резултат.

Търсят ли препоръките ти футболисти?

- Да, потърсиха ме няколко момчета от разнообразни тимове и на друга възраст, само че няма да кажа имената им, тъй като това е професионална загадка.

Да разбирам ли, че двете момчета на по 25 години в теб са намерили своето предопределение и желаят да се занимават със спортна логика на психиката отсега нататък...

- Да, несъмнено. Харесваше ми да бъда треньор на вратари, само че в спортната логика на психиката открих себе си.