Отбелязваме 1 ноември – Деня на народните будители. Честит празник!
Днес, на 1 ноември, означаваме Деня на националните будители -
празник, пристигнал от сърцата на българите в символ на признателност и почитание към хората на духа, на перото, на книгата, към просветителите и борците за национално избавление.
За наша наслада и горделивост описът е дълъг: Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, братя Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Георги Стойков Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и доста други. Сред тях са и основателите на Българското книжовно сдружение, зародило в Браила още преди Освобождението (1869). Преместено в София след 1878 година през 1911 то към този момент се назовава Българска академия на науките.
Към този лист може би всеки българин прибавя хората, които са го научили да чете, да написа, да знае историята си, да култивира в себе си полезностите, които построяват обществата и личностите. Хората, които са го „ събудили " и са отворили мозъка и сетивата му с писано и изречено слово.
За първи път Денят на будителите се отбелязва в Пловдив през 1909 година. В формалния календар влиза в исторически значим миг - след провалянето през Първата международна война, когато нацията е обезкуражена, стопанската система заплаща тежки репарации, обществото е в рецесия, младите българи се лутат в търсенето на полезности. Годината е 1922-а, на власт е държавното управление на Александър Стамболийски. Един от министрите му - Стоян Омарчевски, взема решение, че денят на Свети Йоан Рилски (по Грегорианския календар) би трябвало да бъде отдаден на всички българи, съдействали за пробуждането и развиването на българския дух. Защото, както споделя Омарчевски, „...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата юноша към всичко скъпо и ярко от нашето минало... "
Омарчевски е министър на просвещението от 1920 до 1923 година Завършил е философия и право в Софийски университет. По време на своя мандат строи 1115 нови учебни заведения в дребните селища, освобождава от налози детската литература, внася законопроект за основаване на общодостъпни национални библиотеки; законопроект за слагане на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина, предлага за гласоподаване в Народното събрание правописната промяна на акад. Балан. По това време СУ открива редица нови факултети.
Идеята за деня на будителите му била подсказана в писмо от елементарен български селяндур, който написал, че би трябвало да отдаваме респект на огромните българи, които са ни създали народ - Левски, Ботев, Каравелов...
Инициативата има и други бележити създатели като националния публицист Иван Вазов, проф. Беньо Цонев, проф. Любомир Милетич, а името на празника е концепция на проф. Боян Пенев.
Пред Народното събрание Омарчевски, в претекстовете за празника, произнася и следните думи, които ни подсказват за кои българи би трябвало да си спомним през днешния ден: „ Когато е отчаян и комплициран в духовните си полезности, българският народ търси очакване и вяра в своето минало, във всички ония морални и културни качества, които носи в душата си... Нека Денят на св. Йоан Рилски да се трансформира в Ден на националните будители. Те са дребните и огромните, знайните и незнайните, които не са оставили в никакъв случай националните идеали да бъдат помрачени, вярата и вярата за тяхното достижение да угаснат.
Те са най-верните изразители на спонтанната воля на българския народ към безкористно и всестранно развиване, самоопределяне и одобрение като културна мощ. Те са живата и безконечна връзка сред предишното, сегашното и бъдещето, те са безсмъртната гаранция, че нашият народ ще прескочи всички съдбоносни тествания и ще оцелее. "
През 1923 година с декрет на цар Борис III 1 ноември е разгласен за общонационален празник на заслужилите българи.
След 1945 година Денят на националните будители е премахнат от листата на формалните празници.
Възстановен е след решение на 36-то Народно заседание през 1992 година Идеята е на писателя и извънреден патриот проф. доктор Петър Константинов (1928-2011), ръководител на съдружие „ Мати Болгария ".
Източник: Епицентър.бг
празник, пристигнал от сърцата на българите в символ на признателност и почитание към хората на духа, на перото, на книгата, към просветителите и борците за национално избавление.
За наша наслада и горделивост описът е дълъг: Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, братя Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Георги Стойков Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и доста други. Сред тях са и основателите на Българското книжовно сдружение, зародило в Браила още преди Освобождението (1869). Преместено в София след 1878 година през 1911 то към този момент се назовава Българска академия на науките.
Към този лист може би всеки българин прибавя хората, които са го научили да чете, да написа, да знае историята си, да култивира в себе си полезностите, които построяват обществата и личностите. Хората, които са го „ събудили " и са отворили мозъка и сетивата му с писано и изречено слово.
За първи път Денят на будителите се отбелязва в Пловдив през 1909 година. В формалния календар влиза в исторически значим миг - след провалянето през Първата международна война, когато нацията е обезкуражена, стопанската система заплаща тежки репарации, обществото е в рецесия, младите българи се лутат в търсенето на полезности. Годината е 1922-а, на власт е държавното управление на Александър Стамболийски. Един от министрите му - Стоян Омарчевски, взема решение, че денят на Свети Йоан Рилски (по Грегорианския календар) би трябвало да бъде отдаден на всички българи, съдействали за пробуждането и развиването на българския дух. Защото, както споделя Омарчевски, „...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата юноша към всичко скъпо и ярко от нашето минало... "
Омарчевски е министър на просвещението от 1920 до 1923 година Завършил е философия и право в Софийски университет. По време на своя мандат строи 1115 нови учебни заведения в дребните селища, освобождава от налози детската литература, внася законопроект за основаване на общодостъпни национални библиотеки; законопроект за слагане на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина, предлага за гласоподаване в Народното събрание правописната промяна на акад. Балан. По това време СУ открива редица нови факултети.
Идеята за деня на будителите му била подсказана в писмо от елементарен български селяндур, който написал, че би трябвало да отдаваме респект на огромните българи, които са ни създали народ - Левски, Ботев, Каравелов...
Инициативата има и други бележити създатели като националния публицист Иван Вазов, проф. Беньо Цонев, проф. Любомир Милетич, а името на празника е концепция на проф. Боян Пенев.
Пред Народното събрание Омарчевски, в претекстовете за празника, произнася и следните думи, които ни подсказват за кои българи би трябвало да си спомним през днешния ден: „ Когато е отчаян и комплициран в духовните си полезности, българският народ търси очакване и вяра в своето минало, във всички ония морални и културни качества, които носи в душата си... Нека Денят на св. Йоан Рилски да се трансформира в Ден на националните будители. Те са дребните и огромните, знайните и незнайните, които не са оставили в никакъв случай националните идеали да бъдат помрачени, вярата и вярата за тяхното достижение да угаснат.
Те са най-верните изразители на спонтанната воля на българския народ към безкористно и всестранно развиване, самоопределяне и одобрение като културна мощ. Те са живата и безконечна връзка сред предишното, сегашното и бъдещето, те са безсмъртната гаранция, че нашият народ ще прескочи всички съдбоносни тествания и ще оцелее. "
През 1923 година с декрет на цар Борис III 1 ноември е разгласен за общонационален празник на заслужилите българи.
След 1945 година Денят на националните будители е премахнат от листата на формалните празници.
Възстановен е след решение на 36-то Народно заседание през 1992 година Идеята е на писателя и извънреден патриот проф. доктор Петър Константинов (1928-2011), ръководител на съдружие „ Мати Болгария ".
Източник: Епицентър.бг
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ