Българи хулят украинска писателка защото разказвала за ужасите на войната
Днес ми пишат българи, които не познавам, че моите изявления въвличат българите в братоубийствена двустранна война, и да не ви пиша. Първо - не е братоубийствена, и второ - сигурно не е двустранна
Започнах да повеждам дневник за войната на български, тъй като това е език, който познавам, страна, в която от време на време пребивавам и която обичам, само че и където информацията, за жалост, доста постоянно е недостоверна. Много мои познати пишат на британски или на немски за своите другари, а аз пиша на езика, който познавам! Пиша истината от града на събитията. От мястото на войната.
За страдание никой не е застрахован дали на следващия ден това няма да е във вашата страна.
Тази нощ изкарахме в още веднъж в мазето. Не е елементарно, само че несъмнено е по-лесно, в сравнение с в Мариупол, където хората умират. Вече 3 седмици са без храна, медикаменти и вода. Пълен залог.
Не е допустимо да се договорим с окупаторите. Този град бе трансфорат в гетото на 21-ви век. Хората умират там всеки час, само че не се предават...
Когато демонстрираха видео от Мариупол, където бе хвърлена бомба върху родиления дом и дома за сираци, руснаците написаха, че това е режисура. Че бременните дами са актриси, на които са платени по 50 UAH (50 гривни се равняват на 3 лв). Една от тях роди момиченце и няма информация по какъв начин е и къде се намира сега. Друга бременна жена, която трябваше да роди, умря с неродено дете. Нито тя, нито детето съумяха да бъдат реанимирани. Прилагам фотографията на която се подиграваха руснаците.
Майка и наследник бяха убити в Ирпен, телата им не можеха да бъдат заровени на гробищата, и съседите им бяха принудени да ги заровят в градинката пред входа. Прилагам фотосите.
Има доста такива случаи... Кадировците отвличат деца. Окупаторите изнасилват дами. Хората губят връзка между тях и никой не знае кой е жив, и кой не.
На окупаторите не им пука дали си остарял, или дете, или жена. Те убиват всички. Просто всички. Позната написа по какъв начин нейни близки са убити на спирката на рейса.
Струва ми се, че всичко това е сън. Все още не мога да допускам, само че всеки ден получавам мнения, че го заслужаваме (само защо?), или че всичко това сме го измислили ние самите...
Не разбирам този свят и хората. Да създадат пъкъл на земята. В една мирна страна. В сърцето на Европа... Между всички наши съседи от Европейски Съюз.....
Не губим религия, само че цената е неописуемо висока.
Как можем всички да спрем това?
Христя Венгринюк
Започнах да повеждам дневник за войната на български, тъй като това е език, който познавам, страна, в която от време на време пребивавам и която обичам, само че и където информацията, за жалост, доста постоянно е недостоверна. Много мои познати пишат на британски или на немски за своите другари, а аз пиша на езика, който познавам! Пиша истината от града на събитията. От мястото на войната.
За страдание никой не е застрахован дали на следващия ден това няма да е във вашата страна.
Тази нощ изкарахме в още веднъж в мазето. Не е елементарно, само че несъмнено е по-лесно, в сравнение с в Мариупол, където хората умират. Вече 3 седмици са без храна, медикаменти и вода. Пълен залог.
Не е допустимо да се договорим с окупаторите. Този град бе трансфорат в гетото на 21-ви век. Хората умират там всеки час, само че не се предават...
Когато демонстрираха видео от Мариупол, където бе хвърлена бомба върху родиления дом и дома за сираци, руснаците написаха, че това е режисура. Че бременните дами са актриси, на които са платени по 50 UAH (50 гривни се равняват на 3 лв). Една от тях роди момиченце и няма информация по какъв начин е и къде се намира сега. Друга бременна жена, която трябваше да роди, умря с неродено дете. Нито тя, нито детето съумяха да бъдат реанимирани. Прилагам фотографията на която се подиграваха руснаците.
Майка и наследник бяха убити в Ирпен, телата им не можеха да бъдат заровени на гробищата, и съседите им бяха принудени да ги заровят в градинката пред входа. Прилагам фотосите.
Има доста такива случаи... Кадировците отвличат деца. Окупаторите изнасилват дами. Хората губят връзка между тях и никой не знае кой е жив, и кой не.
На окупаторите не им пука дали си остарял, или дете, или жена. Те убиват всички. Просто всички. Позната написа по какъв начин нейни близки са убити на спирката на рейса.
Струва ми се, че всичко това е сън. Все още не мога да допускам, само че всеки ден получавам мнения, че го заслужаваме (само защо?), или че всичко това сме го измислили ние самите...
Не разбирам този свят и хората. Да създадат пъкъл на земята. В една мирна страна. В сърцето на Европа... Между всички наши съседи от Европейски Съюз.....
Не губим религия, само че цената е неописуемо висока.
Как можем всички да спрем това?
Христя Венгринюк
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ