„Обичайте ги, докато са живи“: разказът на Николай Хайтов, който ни разплака
Днес желаеме да ви напомним един роман на Николай Хайтов, който ще трогне всяко сърце.
Думите му може да ви просълзят, само че това е по този начин, тъй като в тях се крие огромна доза истина! Можем да кажем единствено едно: „ Обичайте ги, до момента в който са живи, и безусловно им го кажете. Непременно! ”
***
Докато са живи
Никога не съм си задавал въпроса за какво съм обичал и не преставам да обичам своите родители, макар че те от дълго време към този момент не съществуват на тоя свят. Но ще кажа, че аз заобичах още по-силно и сърдечно своите родители, когато те към този момент не бяха сред живите. Защо?
Преди всичко аз чак в този момент, в моите зрели години, откривам тъкмо какви са били тези хора.
Баща ми беше безнадеждно болен, на легло, когато реши да продаде един вол - в същина единствения ни вол, с цел да ме изпрати да изучавам. Той самият се нуждаеше от пари да си купува по-отбрани храни за неговата болест, само че даже при такова положение той не мислеше за себе си, а за мене. Даваше си тип на здрав, криеше под чергите злокобния оток на краката си и не даваше да се харчат „ артък пари “ за илачи и за доктори и по този метод редуцира самичък дребното време за живот, което му оставаше.
Istock
Заради мене, по-точно поради моето обучение, без което несмущаемо можеше да минем и аз, и той, и всички.
Бях тогава шестнадесетгодишен. Речи го кьорав, с цел да различа дълбокото неспокойствие, когато се разделяше с вола, с който бе орал цели дванадесет години. Направи го поради мене, а пък аз не споделих даже едно „ благодаря “. И това неказано „ благодаря “ и в този момент седи заседнало в моето гърло дружно с тежкото и тъжно възприятие, че моят татко няма да го чуе ни-ко-га!
Завърших гимназия и към този момент се досещах за това, което бе направил за мене татко ми, и се замислих за него с възприятие на признателност и страдание, по тази причина взех решение един път с първите извоювани пари да му купя ябълки, тъй като той имаше потребност от диетична храна, а ябълки в моето балканско село не се намираха. Хайде да купя днеска, хайде да купя на следващия ден, отлагах от днеска за на следващия ден, а на следващия ден - за другиден, до момента в който една пролетна заран получих уведомление, че татко ми през нощта починал… И тези некупени ябълки заседнаха в моето гърло и ме давят и в този момент - десет и повече години от неговата гибел.
Същото беше и с майка ми. Тя живя повече от татко ми, дочака да „ хвана работа “ и да си направя къща. Дойде при мене да живее в гората, където бях лесничей, а по-късно и в града - вече остаряла, свита в своето сукманче, дребна жена с ръце, замязяли от доста работа на копита. Гледаше ме в очите и не можеше да се нарадва на зелената ми униформа с дъбови листа. Работата е там, че аз се вглеждах в нея рядко. Увлечен в залисията на службата, аз не сещах по какъв начин минава времето и основно - как минава то, без да седна до майка си, да й кажа нещо хубаво и топло. Срамувах ли се, стеснявах ли се?
Istock
И това е правилно: в селските фамилии хората в миналото живееха строго и сурово. Бащите не викаха майките на име, а викаха „ мари “. Никакви външни признаци на благосклонност и деликатност! В такава атмосфера израснах и аз - научен да укривам своите усеща, да се стеснявам да ги проявявам… Аз обичах майка си, само че нито един път не се обърнах към нея с „ блага мамо “ или „ майчице “.
Седмичен хороскоп за 11 - 17 март: избягвайте да вършиме прибързани избори На фокус
И тези думи ми заседнаха в гърлото. Мисля си с каква наслада и ненаситност бих й ги произнесъл в този момент, само че няма я към този момент мама, с цел да ги чуе.
И ми се желае да кажа на всички, които имат още майки и татковци, обичайте ги, до момента в който са живи, и безусловно им го кажете. Непременно! Защото на следващия ден може да е към този момент късно и думите за признателност и за любов, които не сте им споделили, ще заседнат, тежки и горчиви, във вашите гърди и няма да има земна мощ да ги махне!
Ако желаете да купите ябълки на своите майки и татковци - не отлагайте нито минута. Ако желаете да кажете „ благодаря “ - кажете го незабавно, неотложно, тъй като идващият момент може да ви отнеме тази наслада вам и на вашите родители - вечно!
Думите му може да ви просълзят, само че това е по този начин, тъй като в тях се крие огромна доза истина! Можем да кажем единствено едно: „ Обичайте ги, до момента в който са живи, и безусловно им го кажете. Непременно! ”
***
Докато са живи
Никога не съм си задавал въпроса за какво съм обичал и не преставам да обичам своите родители, макар че те от дълго време към този момент не съществуват на тоя свят. Но ще кажа, че аз заобичах още по-силно и сърдечно своите родители, когато те към този момент не бяха сред живите. Защо?
Преди всичко аз чак в този момент, в моите зрели години, откривам тъкмо какви са били тези хора.
Баща ми беше безнадеждно болен, на легло, когато реши да продаде един вол - в същина единствения ни вол, с цел да ме изпрати да изучавам. Той самият се нуждаеше от пари да си купува по-отбрани храни за неговата болест, само че даже при такова положение той не мислеше за себе си, а за мене. Даваше си тип на здрав, криеше под чергите злокобния оток на краката си и не даваше да се харчат „ артък пари “ за илачи и за доктори и по този метод редуцира самичък дребното време за живот, което му оставаше.
Istock Заради мене, по-точно поради моето обучение, без което несмущаемо можеше да минем и аз, и той, и всички.
Бях тогава шестнадесетгодишен. Речи го кьорав, с цел да различа дълбокото неспокойствие, когато се разделяше с вола, с който бе орал цели дванадесет години. Направи го поради мене, а пък аз не споделих даже едно „ благодаря “. И това неказано „ благодаря “ и в този момент седи заседнало в моето гърло дружно с тежкото и тъжно възприятие, че моят татко няма да го чуе ни-ко-га!
Завърших гимназия и към този момент се досещах за това, което бе направил за мене татко ми, и се замислих за него с възприятие на признателност и страдание, по тази причина взех решение един път с първите извоювани пари да му купя ябълки, тъй като той имаше потребност от диетична храна, а ябълки в моето балканско село не се намираха. Хайде да купя днеска, хайде да купя на следващия ден, отлагах от днеска за на следващия ден, а на следващия ден - за другиден, до момента в който една пролетна заран получих уведомление, че татко ми през нощта починал… И тези некупени ябълки заседнаха в моето гърло и ме давят и в този момент - десет и повече години от неговата гибел.
Същото беше и с майка ми. Тя живя повече от татко ми, дочака да „ хвана работа “ и да си направя къща. Дойде при мене да живее в гората, където бях лесничей, а по-късно и в града - вече остаряла, свита в своето сукманче, дребна жена с ръце, замязяли от доста работа на копита. Гледаше ме в очите и не можеше да се нарадва на зелената ми униформа с дъбови листа. Работата е там, че аз се вглеждах в нея рядко. Увлечен в залисията на службата, аз не сещах по какъв начин минава времето и основно - как минава то, без да седна до майка си, да й кажа нещо хубаво и топло. Срамувах ли се, стеснявах ли се?
Istock И това е правилно: в селските фамилии хората в миналото живееха строго и сурово. Бащите не викаха майките на име, а викаха „ мари “. Никакви външни признаци на благосклонност и деликатност! В такава атмосфера израснах и аз - научен да укривам своите усеща, да се стеснявам да ги проявявам… Аз обичах майка си, само че нито един път не се обърнах към нея с „ блага мамо “ или „ майчице “.
Седмичен хороскоп за 11 - 17 март: избягвайте да вършиме прибързани избори На фокус И тези думи ми заседнаха в гърлото. Мисля си с каква наслада и ненаситност бих й ги произнесъл в този момент, само че няма я към този момент мама, с цел да ги чуе.
И ми се желае да кажа на всички, които имат още майки и татковци, обичайте ги, до момента в който са живи, и безусловно им го кажете. Непременно! Защото на следващия ден може да е към този момент късно и думите за признателност и за любов, които не сте им споделили, ще заседнат, тежки и горчиви, във вашите гърди и няма да има земна мощ да ги махне!
Ако желаете да купите ябълки на своите майки и татковци - не отлагайте нито минута. Ако желаете да кажете „ благодаря “ - кажете го незабавно, неотложно, тъй като идващият момент може да ви отнеме тази наслада вам и на вашите родители - вечно!
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ