&19:35:19)
Чаво: Съжалявам, че нашето поколение не успя да се класира за световно или европейско първенство
Днес огромният футболист от 70-те и 80-те години Чавдар Цветков чества празник. Чаво, както е прочут измежду другари и почитатели, навършва 70 години. Техничното ляво крило става легенда на Славия с над 250 мача и над 100 гола за белите. Той даде изявление за " Тема Спорт " точно на юбилея си.
,fit(478:270) )
Вече може да спечелите 200 000 лв. от Sportal.bg в новата секция " Домът на почитателите "
Г-н Цветков, по какъв начин се чувствате на тази възраст? Как ще посрещнете празника?
- Чувствам се още млад (смее се). За момента всичко е добре. Чакам с неспокойствие да ознаменувам юбилея с другари. Ще го посрещнем, както постоянно. Няма да е с вода при всички случаи (смее се). Започваме от сутринта, тъй като на тези години е по-трудно, в кръга на шегата.
Притежавате богата визитка, изпълнена с оценки и доста незабравими мачове. Как оценявате кариерата си?
- Имам доста незабравими моменти, не са един и два. Както хубави, по този начин и неприятни, само че първите са повече. Когато не спечелиш даден мач, не е доста прелестно. Но постоянно виждам позитивните неща.
Прекарвате по-голяма част от кариерата си в Славия. Какво значи този клуб за вас?
- Славия е всичко за мен. Ако не бях играл там, допускам, че нямаше да давам това изявление. Щях да съм чужд. В " Овча купел " минаха най-хубавите ми години. Бях на 19, когато прекосих в тима и изкарах дълги години като футболист и началник. Славия ми е дал доста, само че мисля, че и аз съм го правил за обичания тим.
На кого дължите най-вече във футбола?
- На доста хора. Имах достойнството да играя с огромни футболисти в Славия. С великия Александър Шаламанов бях съотборник. В един мач на Своге с белите играх против него и след това като отидох в Славия, той ми сподели: " Аз споделих на шефовете да те вземат в Славия ". Шами ми оказа помощ доста да отида в тима. Благодарен съм и на всички треньори, с които работех. Когато дойдох в отбора, беше Сашо Илиев, а по-късно Атанас Пържелов, Ташков и Христо Младенов. Мисля, че най-хубавият ни тим бе при Пържелов и Младенов. Спечелихме две купи. В тези години беше мъчно да се пребориш с ЦСКА и Левски. Такива времена бяха, само че триумфирахме с трофея, тъй като знаеш, че там няма по какъв начин да се уреди мач. Отстранихме алените на полуфинал, само че добре, че бе в един мач, че при два не се знаеше. Бяхме три или четири години столичен отличник. Биехме подред софийските тимове. Спечелихме и купа за най-хубаво нахлуване. Този интервал на Славия беше доста сполучлив.
Кой беше съотборникът, с който най се разбирахте на терена?
- Вече загатнах Шаламанов, само че с бате Шами имах достойнството да играя единствено две години. С Андрей Желязков играх най-вече и се разбирахме чудесно. В отбора бяха още играчи като Ваньо Костов и Атанас Александров. Чувствах се доста добре на терена с тези огромни футболисти.
Имали ли сте опция да преминете в ЦСКА или Левски?
- Беше невероятно тогава. Ще ви опиша един случай с огромния Иван Славков. Бяхме другари с него и Николай Колев-Мичмана, огромни левскари. Баща ми също беше подобен. Но тогава имаше съглашение, че от столичен в различен софийски тим да не може да се минава. Спомням си, че може би Котков поради Гунди мина в Левски. Имаше обединяване сред Славия и Локо София и го пуснаха. Интересното в тази ситуация е обвързвано с Иван Славков. В една от книгите си описа, че са го питали: " Другарю Славков, правилно ли е, че вършиме каквото си желаете в страната? " и той дава отговор: " Не, не е по този начин, тъй като желаех да взема Чавдар Цветков в Левски и те не ми го дадоха " (смее се). Беше невероятно, само че не скърбя, че останах в Славия. Този тим ми е дал всичко.
Знаем за интерес от доста непознати клубове към родни играчи в този интервал. Към вас от кое място имаше?
- Имаше, само че тогава бяха други времена, както знаем. Аз и Желязков бяхме първите, които излязоха в чужбина. Но и тук имаше забавна история. Искаха ме доста от Белгия. Андерлехт беше огромен тим по това време. Водеха диалози, само че ме извикаха от високите етажи и ми споделиха: " Отиваш в Австрия! ". Казах им, че не съм подписал контракт и желая в Андерлехт, само че ми показаха: или Австрия, или " Овча купел ". Излязохме с Желязков през 1981 година, а на идната сътвориха компанията " Интерспорт " за тези прехвърляния.
Как оценявате интервала си в Аустрия?
- Добър. Тогава не можеше да взимаш по-голяма заплата от тази на посланика. Каквото и заплащане да получаваш, ти даваха по 900 $, тъй като той получаваше 940. Останалите 2300 $ по договора ги взимаше посолството, а в България ми даваха стипендия от по 40 лв.. Може да си ги сметнете, а тогава това бяха доста пари. 40 лв. бяха три $. Но не скърбя, тъй като взимахме и положителни награди в Австрия. Както споделяше бате Шами: " Родихме се късно за партизани и рано за футболисти ". Спечелих купа в Австрия, а по-късно играх в Гърция и Кипър. Единствено скърбя, че нашето потомство, което беше мощно, колкото това в Съединени американски щати " 94, нямаше опция да играе в чужбина. Да не изброявам какви играчи имахме - Симеонов, Шаламанов, Якимов, Пенев, Аспарухов, Котков... Те нямаха късмет да излязат, до момента в който ние най-малко имахме подобен. После при нас излезе закон, че станеш ли на 28 години и имаш 30 мача за националния тим, може да излезеш в чужбина. По това време в България за играчите на тази възраст споделяха, че са остарели и ги отказваха. Един Димитър Якимов, огромен мой другар, е точният образец за това.
Кои са най-ярките ви мемоари в националния тим?
- Имам над 50 мача за България. Съжалявам единствено, че нашето потомство не съумя да се класира за международно или европейско състезание, а го заслужавахме. Спомням си една евроквалификация с Ейре през 1979 година, когато донесох успеха в последните минути. Много хубави мемоари имам. През 1981 година с националния тим направихме турне в Южна Америка. С Мексико направихме еднакъв 1:1, след това победихме Боливия в Ла Пас, на високото с 3:1, а по-късно Еквадор (3:1) и Перу (2:1).
Кой беше най-трудният ви съперник?
- Играх доста мачове против положителни бранители. На първо четене мога да посоча Иван Зафиров от ЦСКА. Голям другар бях и с Цоньо Василев, само че той играеше ляв бек. Но може би със Зафето правихме най-силни дуели.
Как ви се вижда в този момент българският футбол?
- Това, което прави селекционерът Младен Кръстаич, е вярно. С тези млади играчи нека се направи крачка напред. Единственото, което ми прави неприятно усещане, е, че в тимовете има доста чужденци и то такива, които са на скамейките. Славия е отличен образец за добра политика с младите български футболисти.
Carlsberg " Домът на Феновете " е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето наличие и да участвате в нашите игри за страхотни награди.
Регистрирай сe
Г-н Цветков, по какъв начин се чувствате на тази възраст? Как ще посрещнете празника?
- Чувствам се още млад (смее се). За момента всичко е добре. Чакам с неспокойствие да ознаменувам юбилея с другари. Ще го посрещнем, както постоянно. Няма да е с вода при всички случаи (смее се). Започваме от сутринта, тъй като на тези години е по-трудно, в кръга на шегата.
Притежавате богата визитка, изпълнена с оценки и доста незабравими мачове. Как оценявате кариерата си?
- Имам доста незабравими моменти, не са един и два. Както хубави, по този начин и неприятни, само че първите са повече. Когато не спечелиш даден мач, не е доста прелестно. Но постоянно виждам позитивните неща.
Прекарвате по-голяма част от кариерата си в Славия. Какво значи този клуб за вас?
- Славия е всичко за мен. Ако не бях играл там, допускам, че нямаше да давам това изявление. Щях да съм чужд. В " Овча купел " минаха най-хубавите ми години. Бях на 19, когато прекосих в тима и изкарах дълги години като футболист и началник. Славия ми е дал доста, само че мисля, че и аз съм го правил за обичания тим.
На кого дължите най-вече във футбола?
- На доста хора. Имах достойнството да играя с огромни футболисти в Славия. С великия Александър Шаламанов бях съотборник. В един мач на Своге с белите играх против него и след това като отидох в Славия, той ми сподели: " Аз споделих на шефовете да те вземат в Славия ". Шами ми оказа помощ доста да отида в тима. Благодарен съм и на всички треньори, с които работех. Когато дойдох в отбора, беше Сашо Илиев, а по-късно Атанас Пържелов, Ташков и Христо Младенов. Мисля, че най-хубавият ни тим бе при Пържелов и Младенов. Спечелихме две купи. В тези години беше мъчно да се пребориш с ЦСКА и Левски. Такива времена бяха, само че триумфирахме с трофея, тъй като знаеш, че там няма по какъв начин да се уреди мач. Отстранихме алените на полуфинал, само че добре, че бе в един мач, че при два не се знаеше. Бяхме три или четири години столичен отличник. Биехме подред софийските тимове. Спечелихме и купа за най-хубаво нахлуване. Този интервал на Славия беше доста сполучлив.
Кой беше съотборникът, с който най се разбирахте на терена?
- Вече загатнах Шаламанов, само че с бате Шами имах достойнството да играя единствено две години. С Андрей Желязков играх най-вече и се разбирахме чудесно. В отбора бяха още играчи като Ваньо Костов и Атанас Александров. Чувствах се доста добре на терена с тези огромни футболисти.
Имали ли сте опция да преминете в ЦСКА или Левски?
- Беше невероятно тогава. Ще ви опиша един случай с огромния Иван Славков. Бяхме другари с него и Николай Колев-Мичмана, огромни левскари. Баща ми също беше подобен. Но тогава имаше съглашение, че от столичен в различен софийски тим да не може да се минава. Спомням си, че може би Котков поради Гунди мина в Левски. Имаше обединяване сред Славия и Локо София и го пуснаха. Интересното в тази ситуация е обвързвано с Иван Славков. В една от книгите си описа, че са го питали: " Другарю Славков, правилно ли е, че вършиме каквото си желаете в страната? " и той дава отговор: " Не, не е по този начин, тъй като желаех да взема Чавдар Цветков в Левски и те не ми го дадоха " (смее се). Беше невероятно, само че не скърбя, че останах в Славия. Този тим ми е дал всичко.
Знаем за интерес от доста непознати клубове към родни играчи в този интервал. Към вас от кое място имаше?
- Имаше, само че тогава бяха други времена, както знаем. Аз и Желязков бяхме първите, които излязоха в чужбина. Но и тук имаше забавна история. Искаха ме доста от Белгия. Андерлехт беше огромен тим по това време. Водеха диалози, само че ме извикаха от високите етажи и ми споделиха: " Отиваш в Австрия! ". Казах им, че не съм подписал контракт и желая в Андерлехт, само че ми показаха: или Австрия, или " Овча купел ". Излязохме с Желязков през 1981 година, а на идната сътвориха компанията " Интерспорт " за тези прехвърляния.
Как оценявате интервала си в Аустрия?
- Добър. Тогава не можеше да взимаш по-голяма заплата от тази на посланика. Каквото и заплащане да получаваш, ти даваха по 900 $, тъй като той получаваше 940. Останалите 2300 $ по договора ги взимаше посолството, а в България ми даваха стипендия от по 40 лв.. Може да си ги сметнете, а тогава това бяха доста пари. 40 лв. бяха три $. Но не скърбя, тъй като взимахме и положителни награди в Австрия. Както споделяше бате Шами: " Родихме се късно за партизани и рано за футболисти ". Спечелих купа в Австрия, а по-късно играх в Гърция и Кипър. Единствено скърбя, че нашето потомство, което беше мощно, колкото това в Съединени американски щати " 94, нямаше опция да играе в чужбина. Да не изброявам какви играчи имахме - Симеонов, Шаламанов, Якимов, Пенев, Аспарухов, Котков... Те нямаха късмет да излязат, до момента в който ние най-малко имахме подобен. После при нас излезе закон, че станеш ли на 28 години и имаш 30 мача за националния тим, може да излезеш в чужбина. По това време в България за играчите на тази възраст споделяха, че са остарели и ги отказваха. Един Димитър Якимов, огромен мой другар, е точният образец за това.
Кои са най-ярките ви мемоари в националния тим?
- Имам над 50 мача за България. Съжалявам единствено, че нашето потомство не съумя да се класира за международно или европейско състезание, а го заслужавахме. Спомням си една евроквалификация с Ейре през 1979 година, когато донесох успеха в последните минути. Много хубави мемоари имам. През 1981 година с националния тим направихме турне в Южна Америка. С Мексико направихме еднакъв 1:1, след това победихме Боливия в Ла Пас, на високото с 3:1, а по-късно Еквадор (3:1) и Перу (2:1).
Кой беше най-трудният ви съперник?
- Играх доста мачове против положителни бранители. На първо четене мога да посоча Иван Зафиров от ЦСКА. Голям другар бях и с Цоньо Василев, само че той играеше ляв бек. Но може би със Зафето правихме най-силни дуели.
Как ви се вижда в този момент българският футбол?
- Това, което прави селекционерът Младен Кръстаич, е вярно. С тези млади играчи нека се направи крачка напред. Единственото, което ми прави неприятно усещане, е, че в тимовете има доста чужденци и то такива, които са на скамейките. Славия е отличен образец за добра политика с младите български футболисти.
Carlsberg " Домът на Феновете " е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето наличие и да участвате в нашите игри за страхотни награди.
Регистрирай сe
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ