Велика събота е - православният свят очаква Възкресение Христово
Днес е Велика събота - последният ден от Страстната седмица. Това е ден на благоговейна тишина.
На Велика събота означаваме погребението на Божественото тяло и слизането в пъкъла на Господа, Бога и Спасителя наш Иисус Христос, посредством, на Който нашият човешки жанр е избавен от тлениние и минал към безконечен живот.
Тази заран богослужението е отдадено на античните пророчества и предобрази на Христос. След вчерашния Велики петък, който поради скръбта остава без литургия, през днешния ден се служи Василиева литургия, а вечерта няма работа, тъй като се чака среднощното пасхално свещенодействие. А вярващите споделят молитвените слова: " Покланяме се на Твоите премеждия, Христе! Покажи ни и славното Си Възкресение! "
На Велика събота Църквата възпоменава телесното заравяне на Иисуса Христа и слизането Му в пъкъла. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При погребението на Иисуса участвали Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предсказал възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата популяризира Велика събота като " най-благословения седми ден ". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, само че в това време избавя света и отваря гробовете.
Положен към този момент в гроба, Духът на Иисуса е в пъкъла, с цел да раздра оковите му и да отвори още веднъж за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.
Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с доста горест и покъртителни преживявания. Защото пристрастеност значи страдалчество. А страданията Христови са въведения към безконечния живот.
Състоянието, в което се намирал Иисус Христос след Своята гибел до възкресението Си, ни разкрива следната църковна ария:
(Христе), Ти беше в гроба с тялото Си, в пъкъла - с душата Си, в парадайса - с разбойника, и на престола - с Отца и Духа, изпълвайки всичко като неизразим.
Като разяснение на тази пасхална ария могат да служат думите на св. деятел Петър:
" Христос, с цел да ни заведе при Бога, един път пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки убит по плът, само че оживял по дух, с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тюрма ".
Тук " тюрма " значи царството на мъртвите - пъкъла. " Ад ", нагледно казано, е място, лишено от светлина. В християнството под " пъкъл " се схваща особеното положение на неверните души, лишени от общение с Бога, т.е. лишени от светлина и самодоволство.
Иисус Христос слязъл в пъкъла, с цел да проповядва и там успеха над гибелта и дявола и да изведе оттова за царството небесно душите, които с религия очаквали Неговото идване.
На Велика събота означаваме погребението на Божественото тяло и слизането в пъкъла на Господа, Бога и Спасителя наш Иисус Христос, посредством, на Който нашият човешки жанр е избавен от тлениние и минал към безконечен живот.
Тази заран богослужението е отдадено на античните пророчества и предобрази на Христос. След вчерашния Велики петък, който поради скръбта остава без литургия, през днешния ден се служи Василиева литургия, а вечерта няма работа, тъй като се чака среднощното пасхално свещенодействие. А вярващите споделят молитвените слова: " Покланяме се на Твоите премеждия, Христе! Покажи ни и славното Си Възкресение! "
На Велика събота Църквата възпоменава телесното заравяне на Иисуса Христа и слизането Му в пъкъла. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При погребението на Иисуса участвали Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предсказал възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата популяризира Велика събота като " най-благословения седми ден ". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, само че в това време избавя света и отваря гробовете.
Положен към този момент в гроба, Духът на Иисуса е в пъкъла, с цел да раздра оковите му и да отвори още веднъж за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.
Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с доста горест и покъртителни преживявания. Защото пристрастеност значи страдалчество. А страданията Христови са въведения към безконечния живот.
Състоянието, в което се намирал Иисус Христос след Своята гибел до възкресението Си, ни разкрива следната църковна ария:
(Христе), Ти беше в гроба с тялото Си, в пъкъла - с душата Си, в парадайса - с разбойника, и на престола - с Отца и Духа, изпълвайки всичко като неизразим.
Като разяснение на тази пасхална ария могат да служат думите на св. деятел Петър:
" Христос, с цел да ни заведе при Бога, един път пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки убит по плът, само че оживял по дух, с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тюрма ".
Тук " тюрма " значи царството на мъртвите - пъкъла. " Ад ", нагледно казано, е място, лишено от светлина. В християнството под " пъкъл " се схваща особеното положение на неверните души, лишени от общение с Бога, т.е. лишени от светлина и самодоволство.
Иисус Христос слязъл в пъкъла, с цел да проповядва и там успеха над гибелта и дявола и да изведе оттова за царството небесно душите, които с религия очаквали Неговото идване.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ