Днес отбелязваме 60 години от изстрелването на Спутник 2 с кучето Лайка на борда
Днес е значима дата в историята на човешката космонавтика. Точно преди шест десетилетия Съюз на съветските социалистически републики изненадва света с изстрелването на спътника “Спутник 2 ”, на борда на който има живо създание – кучето Лайка. Стартът на “Спутник 2 ” е сбъднат по-малко от месец след полета на “Спутник 1 ”, първия неестествен сателит в историята на човечеството.
Лайка е първото животно, което доближава до орбита, само че не е първото животно, което навлиза в галактическото пространство. След 1947 година както Съединени американски щати, по този начин и Съюз на съветските социалистически републики изпращат ракети по суборбитална траектория. Първи са плодовите мушици, които през 1947 година американците изстрелват в космоса на борда на взети от войната немски ракети “Фау 2 ”. Първият бозайник, който доближава до космоса, е маймуната Алберт 2 през 1949 година (предишната задача на Алберт 1 през 1948 година е неуспешна). За страдание Алберт 2 умира при кацането поради неуспех на парашутната система.
Докато американците опитват с маймуни, по същото време в Съюз на съветските социалистически републики се вършат опити с кучета. Разчита се на мелези, дори на бездомни кучета, взети от улиците на Москва – логиката на учените е, че домашните кучета са изнежени, до момента в който уличните са привикнали на сурови условия. На 22-ри юли 1951 година кучетата Дезик и Циган са изпратени наред в галактическото пространство с ракета “Р-1 ” (съветски клонинг на “Фау 2 ”). Кучетата се завръщат сполучливо на Земята – това са първите животни, които идват вкъщи невредими след галактическа задача.
За страдание Лайка няма това благополучие.
Когато след полета на “Спутник 1 ” руският водач Никита Хрушчов слага за задача да се изпрати животно в орбита допустимо в най-кратки периоди, инженерите към момента не са основали нужните системи за извеждане на сателит от орбита, назад нахлуване в атмосферата след орбитална задача и меко приземяване. Но няма по какъв начин – в изискванията на военната конкуренция политическата воля би трябвало да бъде изпълнена. Подготвящите полета “Спутник 2 ” са наясно, че изпращат Лайка на еднопосочна задача. Евгений Сабаров си спомня, че малко преди слагането на кучето в контейнера и затварянето на шлюза го целуват по нослето за финален път. Уви, Лайка става една от многото жертви на тоталитарния режим.
“Спутник 2 ” с Лайка е изстрелян сполучливо на 3-ти ноември 1957 година и навлиза в орбита с параметри 225 на 1 671 километра и надолнище 65.3 градуса по отношение на екватора. Телеметричните данни демонстрират, че по време на изстрелването сърдечният темп на кучето се повишава до 260 удара в минута – три пъти повече от естественото. Вероятно Лайка се е изплашила от трясъка на ракетата. Като изключим това отклоняване, Лайка доближава до орбита в положително крепко. Първоначално руските медии оповестяват, че по-късно кучето е живяло в продължение на една седмица, след което е евтаназирано.
Едва след рухването на Съюз на съветските социалистически републики при започване на 90-те години са показани други разновидности на историята. Според И. Афанасиев (2006) Лайка е оживяла четири дни и е починала от прегряване, до момента в който съгласно Б. Чорток (2005) прегряването и гибелта са настъпили едвам на 5-тата и 6-тата орбита (източник: Зак). Изглежда че Лайка е починала от мъчителна гибел, а не е била евтаназирана, както в началото е обявено.
Три години по-късно руските учени съумяват да изпратят кучета до орбита и да ги върнат назад на Земята – това са Белка и Стрелка, на 19 август 1960 година. Това е първият сполучлив възвръщаем орбитален полет с живи животни на борда.
Благодарение на опитите с кучета в Съюз на съветските социалистически републики и с маймуни в Съединени американски щати излиза наяве, че е допустимо живите организми да летят невредими до орбита. Успехите както на изток, по този начин и на запад проправят пътя към първите пилотирани галактически полети при започване на 60-те.
А през днешния ден в продължение на към този момент цели 17 години има непрекъснато наличие на хора в космоса – на борда на “Международната галактическа станция ”.
