Тодоровден е. В Садина празнуват най-странния обичай
Днес е Тодоровден. Празнува се в съботата след Сирни заговезни. Тази година така наречен преносим християнски празник се пада на 4 март.
Почитането на Св. Тодор /великомъченик Теодор Тирон/ е засвидетелствано още в ранните епохи на Църквата, написа БГНЕС.
-->
Според преданието византийският император Юлиан Отстъпник, знаейки че 40 дни преди Великден християните съблюдават непоколебим пост, решил да се подиграе с тях, като заповядал да поръсят с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара. Свети Тодор обаче се явил на патриарха и му споделил: " Забрани на християните да купуват каквото и да е от пазара, тъй като храната е поръсена с кръв от идолски жертви. Поръчай на тези, които нямат храна вкъщи си, да си варят пшеница с мед ". Императорът видял, че мярката му няма резултат и заповядал храната да се продава както преди.
От признателност Църквата чества светецът в събота на първата седмица на Великия пост.
Според националните традиции Тодоровден се чества основно за здраве на конете, по тази причина се назовава още Конски Великден, точно за това най-интересният миг от празничния ден е кушията.
При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги водят на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на конното съревнование. Победителят се награждава, като конят получава нормално юзда, а неговият собственик – риза или забрадка. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, с цел да честити празника. Навсякъде го посрещат задушевно и поят коня му с вода.
В някои краища на България на този празник се извършват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България да вземем за пример младата младоженка, облечена в невестинската си одеждa, отива в петък вечер на черква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и от горната страна специфичен колак. Невестите остават на открито, а свекървите влизат вътре, където свещеникът " регистрира донесеното ". По пътя до къщи те и другите дами ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, с цел да пораства посятото.
В други региони се извършва и още една забавна обредна процедура за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата младоженка подготвя дребни хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и родственици, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където и зетят, и свекървата и се поставя обща софра.
В Родопската област е прочут обичаят Бекане. След църковната работа домакинята дава на всеки от фамилията да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предходния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от наквасен във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат дарове.
Най-странният бит обаче е в поповското село Садина. Той е присъщ единствено там и чужд за други елементи от страната. Традиционно се пресъздава ритуала по предаване на конската опашка, известна като първото българско знаме на хан Аспарух, от най-стария коняр в Садина на най-малкото момче, което ще се състезава в конното надпреварване. Вероятно обичаят е знак на последователност и блян да се запазят корените и младото потомство да не не помни традициите, свързани с празника.
Най-странният бит обаче е в поповското село Садина. Той е присъщ единствено там и чужд за други елементи от страната. Традиционно се пресъздава ритуала по предаване на конската опашка, известна като първото българско знаме на хан Аспарух, от най-стария коняр в Садина на най-малкото момче, което ще се състезава в конното надпреварване. Вероятно обичаят е знак на последователност и блян да се запазят корените и младото потомство да не не помни традициите, свързани с празника.
Имен ден честват през днешния ден над 50 обичани имена - Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден, Дарин, Дария, Доротея и св. Традиционно на трапезата има пита с квас, леща, супа от гъби.
Почитането на Св. Тодор /великомъченик Теодор Тирон/ е засвидетелствано още в ранните епохи на Църквата, написа БГНЕС.
-->
Според преданието византийският император Юлиан Отстъпник, знаейки че 40 дни преди Великден християните съблюдават непоколебим пост, решил да се подиграе с тях, като заповядал да поръсят с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара. Свети Тодор обаче се явил на патриарха и му споделил: " Забрани на християните да купуват каквото и да е от пазара, тъй като храната е поръсена с кръв от идолски жертви. Поръчай на тези, които нямат храна вкъщи си, да си варят пшеница с мед ". Императорът видял, че мярката му няма резултат и заповядал храната да се продава както преди.
От признателност Църквата чества светецът в събота на първата седмица на Великия пост.
Според националните традиции Тодоровден се чества основно за здраве на конете, по тази причина се назовава още Конски Великден, точно за това най-интересният миг от празничния ден е кушията.
При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги водят на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на конното съревнование. Победителят се награждава, като конят получава нормално юзда, а неговият собственик – риза или забрадка. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, с цел да честити празника. Навсякъде го посрещат задушевно и поят коня му с вода.
В някои краища на България на този празник се извършват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България да вземем за пример младата младоженка, облечена в невестинската си одеждa, отива в петък вечер на черква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и от горната страна специфичен колак. Невестите остават на открито, а свекървите влизат вътре, където свещеникът " регистрира донесеното ". По пътя до къщи те и другите дами ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, с цел да пораства посятото.
В други региони се извършва и още една забавна обредна процедура за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата младоженка подготвя дребни хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и родственици, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където и зетят, и свекървата и се поставя обща софра.
В Родопската област е прочут обичаят Бекане. След църковната работа домакинята дава на всеки от фамилията да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предходния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от наквасен във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат дарове.
Най-странният бит обаче е в поповското село Садина. Той е присъщ единствено там и чужд за други елементи от страната. Традиционно се пресъздава ритуала по предаване на конската опашка, известна като първото българско знаме на хан Аспарух, от най-стария коняр в Садина на най-малкото момче, което ще се състезава в конното надпреварване. Вероятно обичаят е знак на последователност и блян да се запазят корените и младото потомство да не не помни традициите, свързани с празника.
Най-странният бит обаче е в поповското село Садина. Той е присъщ единствено там и чужд за други елементи от страната. Традиционно се пресъздава ритуала по предаване на конската опашка, известна като първото българско знаме на хан Аспарух, от най-стария коняр в Садина на най-малкото момче, което ще се състезава в конното надпреварване. Вероятно обичаят е знак на последователност и блян да се запазят корените и младото потомство да не не помни традициите, свързани с празника.
Имен ден честват през днешния ден над 50 обичани имена - Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден, Дарин, Дария, Доротея и св. Традиционно на трапезата има пита с квас, леща, супа от гъби.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ