Най-странните имена черпят днес. Какво не бива да правим?
Днес е необикновен ден. Църквата уважава св. свмчк. Власий – Власовден. Празнува се за здравето на впрегатния добитък, основно воловете. Според обичайните показа заболяването, която мори воловете, се назовава влас, в нейна чест е и празникът, написа БЛИЦ.
Свети Влас бил врач и свещеник на Себастея, Малка Армения, днешна Турция. Според житието му, той е убит, откакто е малтретиран с побой, с стоманен гребен и най-после обезглавен. Известен е като Сан Биаджо в Италия и Сан Блас в Испания.
-->
В иконографията Свети Влас постоянно е изобразяван с един от инструментите при умъртвяването му – стоманеният гребен. Той е лекувал болести, свързани с гърлото при деца и животни, извършвайки и доста чудеса.
Според националните вярвания Власий се приема за правоприемник на древнославянския господ Волос – господ на животните, лова, търговията и горите. За дедите ни той е бил единствено настойник и месия на домашните животни и най-много на впрегнатия добитък от заболяването „ влас “ и изцеряването им от рани.
Обичайно-празничният комплекс включва редица обредни дейности, практики и забрани, чийто общ смисъл е предпазващ. Във всяка къща стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се назовава св. Влас, другия – св. Петка. В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой.
Хлябовете се прекадяват в обора. От хляба св. Влас поставят в храната на животните, от хляба св. Петка раздават по съседите. Преди да тръгнат, всяка стопанка излиза с опечените хлябове и ги набожда на рогата на добитъка. Докато утоляват жаждата си, стопанинът им натопява краваите във водата, по-късно ги начупва и раздава на добитъка и на присъстващите там мъже, както и на всеки срещнат по пътя назад към дома.
Всичко това се прави за здравето на воловете, да не ги лови заболяването влас (особена болест в червата и стомаха им). На този ден воловете не се впрягат, с цел да не се пресилят.
В Северозападна България “секат влас ” на говедата, като замахването със секирата е съпроводено от блеене. От воловете и козите се взима малко вълна за лек.
На Власовден се съблюдават строги забрани. Жените не предат, с цел да не става “влас ” в очите им; не месят, с цел да не “власява ” брашното.
Мъжете не впрягат волове, тъй като се има вяра, че даже “опасан в девет колана ”, волът този ден се разпасва. Празникът се съблюдава и от овчарите, с цел да не се раждат “власати ”, с груба вълна овце. В Централна България Власовден се чества и за нивите да не ловят “влас ”, т.е. да няма празни класове.
Власовден е тясно обвързван с предхождащият го Чуминден. Обредните практики са идентични: в основата им лежи концепцията за омилостивяване посредством житна жертва на болестотворните демони. Отделянето на празника приказва от една страна за останки от тотемични преживелици, а въпреки това характеризира аграрно-скотовъдното съществуване на българина и полезността на впрегатните животни.
За имен ден през днешния ден черпят всички с имената Влас, Власи, Власка, Власена и Власенка.
Свети Влас бил врач и свещеник на Себастея, Малка Армения, днешна Турция. Според житието му, той е убит, откакто е малтретиран с побой, с стоманен гребен и най-после обезглавен. Известен е като Сан Биаджо в Италия и Сан Блас в Испания.
-->
В иконографията Свети Влас постоянно е изобразяван с един от инструментите при умъртвяването му – стоманеният гребен. Той е лекувал болести, свързани с гърлото при деца и животни, извършвайки и доста чудеса.
Според националните вярвания Власий се приема за правоприемник на древнославянския господ Волос – господ на животните, лова, търговията и горите. За дедите ни той е бил единствено настойник и месия на домашните животни и най-много на впрегнатия добитък от заболяването „ влас “ и изцеряването им от рани.
Обичайно-празничният комплекс включва редица обредни дейности, практики и забрани, чийто общ смисъл е предпазващ. Във всяка къща стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се назовава св. Влас, другия – св. Петка. В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой.
Хлябовете се прекадяват в обора. От хляба св. Влас поставят в храната на животните, от хляба св. Петка раздават по съседите. Преди да тръгнат, всяка стопанка излиза с опечените хлябове и ги набожда на рогата на добитъка. Докато утоляват жаждата си, стопанинът им натопява краваите във водата, по-късно ги начупва и раздава на добитъка и на присъстващите там мъже, както и на всеки срещнат по пътя назад към дома.
Всичко това се прави за здравето на воловете, да не ги лови заболяването влас (особена болест в червата и стомаха им). На този ден воловете не се впрягат, с цел да не се пресилят.
В Северозападна България “секат влас ” на говедата, като замахването със секирата е съпроводено от блеене. От воловете и козите се взима малко вълна за лек.
На Власовден се съблюдават строги забрани. Жените не предат, с цел да не става “влас ” в очите им; не месят, с цел да не “власява ” брашното.
Мъжете не впрягат волове, тъй като се има вяра, че даже “опасан в девет колана ”, волът този ден се разпасва. Празникът се съблюдава и от овчарите, с цел да не се раждат “власати ”, с груба вълна овце. В Централна България Власовден се чества и за нивите да не ловят “влас ”, т.е. да няма празни класове.
Власовден е тясно обвързван с предхождащият го Чуминден. Обредните практики са идентични: в основата им лежи концепцията за омилостивяване посредством житна жертва на болестотворните демони. Отделянето на празника приказва от една страна за останки от тотемични преживелици, а въпреки това характеризира аграрно-скотовъдното съществуване на българина и полезността на впрегатните животни.
За имен ден през днешния ден черпят всички с имената Влас, Власи, Власка, Власена и Власенка.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ