Почитаме един от най-големите светци - Илия
Днес е огромен празник за вярващите. На 20 юли християнската черква уважава един от най-великите всред старозаветните праведници – св. оракул Илия.
Историята му е удивителна, разкрива фолклористката Валентина Шарланова в книгата си Български обичайни празници и традиции.
Той е роден в град Тесвия (заради това го назовават още Тесвитянин) в региона Гааад, Палестина, към 900 години преди рождението на Христос и бил потомък на известния Ааронов жанр.
Пророк Илия живял по време на ръководството на израелския цар Ахов, който бил идолопоклонник и богохулник. Свети Илия се явил пред царя и жена му и ги предизвестил, че Господ ще ги накаже за греховете им с опустошителна суша.
И това се сбъднало – настъпила суша, която траяла три години и шест месеца. Накрая Господ се смилил над народа и изпратил своя оракул да възвести края на бедствието.
В края на живота си, през 816 година преди Христа, оракул Илия се възнесъл жив в небесата на огнена каляска. Илия и ученикът му Елисей отишли до брега на Йордан. На другия бряг на реката стояли още 50 възпитаници на пророка и ги следили.
Тогава Илия взел кожуха си, сгънал го, блъснал с него водата, тя се разделила и двамата с Елисей минали по изсъхнало. Изведнъж се появила огнена каляска с огнени коне и отнесла Илия с буря на небето. Като изхвърчала, кожухът му паднал на земята и Елисей го взел.
Българите назовават празника Илинден. Той е последният от летните празници, който се уважава за предотвратяване от гръм и градушка.
Според националната религия " остарелият светец " е най-могъщият заповедник на небесната влага, на светкавиците и гръмотевиците и по тази причина го назовават Свети Илия Гръмовник, Гръмоделец, Гръмоломник. Навсякъде из българските земи го почитат като заповедник на небето и огнените стихии.
В национална ария се пее, че когато Господ поделял света сред четиримата светии, на св. Илия се паднали летните гръмотевици, трескавици, с цел да си лети по синьото небе с тъмните облаци и да ги заключва в Черно море. Свети Илия можел да отключва облаците и да дава роса и дъждове на земята, така нужни за реколтата.
Стара легенда споделя, че когато светецът препускал по небесата с огнената си каляска, впрегната в четири коня, отдолу под копитата им изскачали искри, чувал се екот и по този начин се получавали мълниите и гръмотевиците.
Друго поверие изяснява гръмотевиците с това, че св. Илия търкалял по небето бъчви.
Има вярване, че летните небесни стихии се дължат на безконечната борба, която Свети Илия води с триглави лами, хали и крилати змейове, които изяждали житото на хората.
Понякога той се биел и със самия демон. В борбата светецът мятал против тях огнените си стрели и по този начин на земята се появявали светкавици. Името на светеца постоянно се загатва в баяния и заклинания.
Илинден се приема за " неприятен " и традицията не разрешава на него да се работи. Но защото това е време за вършитба, може да се возят снопи. Традицията повелява на Илинден да се коли за курбан най-старият петел (наричан баща) в чест на господаря на гръмотевиците и светкавиците.
