Честваме 183 години от рождението на Любен Каравелов
Днес честваме 183 години от рождението на българския стихотворец и публицист Любен Каравелов.
Каравелов е роден на 7 ноември през 1834 година в Копривщица в богато бегликчийско семейство. Първоначално учи в локалното килийно учебно заведение, а по-късно във взаимното учебно заведение в града. Чрез посредничеството на Н. Геров през 1857 година отпътува за Русия. В Москва стартира да посещава лекциите в Историко-филологическия факултет на Московския университет.
Десетгодишният престой в Русия е извънредно значим за идейно-политическото му съзряване на Каравелов. Тук той се среща с идеолозите на ранното славянофилство, които създават нова стратегия за бъдещето на западните и южните славяни. Каравелов възприема концепцията за обединяването на южните славяни, което обединяване той преценя като решаващо изискване за освобождението на българите от османско господство.
В същото време будният българин се среща и с концепциите на съветските революционери-демократи А. Херцен и Н. Чернишевски. Възможността да поддържа връзка с разнообразни политически среди в Русия му дава опция да взаимства по нещо от всички. В резултат на това Каравелов се оформя освен като славянофил, само че и като просветник и революционер-демократ.
През 1867 година отпътува за Белград като сътрудник на в. „ Голос “ и там се сближава със сръбската демократична юноша. В края на годината е изпъден от Сърбия, като преди този момент за по-малко от година попада в пандиза. След това за малко обитава в Нови Сад — Австро-Унгария, където продължава да заимства хрумвания от огромните европейски мислители - британските историци Бокл и Маколей, френския мъдрец Огюст Конт.
През пролетта на 1869 година Каравелов се открива в Букурещ. Тук стартира да издава в. „ Свобода “, който дава живот и на нова политическа организация — БРЦК, отпред на която застава самият Каравелов.
Програмата на БРЦК дефинира двата неприятеля на българския народ — турското държавно управление и гръцкото духовенство, а нейно верую е, че свободата може да бъде извоювана единствено в случай че народът се надява на своите лични сили и „ не чакаме помощ и поддръжка нито от една европейска държава… “
Революционната агитация, реализирана от Л. Каравелов и неговия вестник „ Свобода “, има извънредно значение за развиването на българското националноосвободително придвижване.
След трагичната крах на апостола на свободата Васил Левски, Любен Каравелов ревизира своите юношески революционни възгледи. Започва да издава в. „ Независимост “, списанието „ Знание “, научно-популярни книги и сборници. Сред най-известните произведения на Каравелов са „ Три картини из българския живот “ („ Маминото детенце “, „ Прогресист “ и „ Извънреден патриот “), повестите „ Хаджи Ничо “ и „ Децата не наподобяват на бащите си “.
Умира в Русе от туберкулоза на 21 януари 1879 година.
А ето и обичаното наше стихотворение на Любен Каравелов - Хубава си, моя горо ТУК.
–––>>> Към стихотворението
Каравелов е роден на 7 ноември през 1834 година в Копривщица в богато бегликчийско семейство. Първоначално учи в локалното килийно учебно заведение, а по-късно във взаимното учебно заведение в града. Чрез посредничеството на Н. Геров през 1857 година отпътува за Русия. В Москва стартира да посещава лекциите в Историко-филологическия факултет на Московския университет.
Десетгодишният престой в Русия е извънредно значим за идейно-политическото му съзряване на Каравелов. Тук той се среща с идеолозите на ранното славянофилство, които създават нова стратегия за бъдещето на западните и южните славяни. Каравелов възприема концепцията за обединяването на южните славяни, което обединяване той преценя като решаващо изискване за освобождението на българите от османско господство.
В същото време будният българин се среща и с концепциите на съветските революционери-демократи А. Херцен и Н. Чернишевски. Възможността да поддържа връзка с разнообразни политически среди в Русия му дава опция да взаимства по нещо от всички. В резултат на това Каравелов се оформя освен като славянофил, само че и като просветник и революционер-демократ.
През 1867 година отпътува за Белград като сътрудник на в. „ Голос “ и там се сближава със сръбската демократична юноша. В края на годината е изпъден от Сърбия, като преди този момент за по-малко от година попада в пандиза. След това за малко обитава в Нови Сад — Австро-Унгария, където продължава да заимства хрумвания от огромните европейски мислители - британските историци Бокл и Маколей, френския мъдрец Огюст Конт.
През пролетта на 1869 година Каравелов се открива в Букурещ. Тук стартира да издава в. „ Свобода “, който дава живот и на нова политическа организация — БРЦК, отпред на която застава самият Каравелов.
Програмата на БРЦК дефинира двата неприятеля на българския народ — турското държавно управление и гръцкото духовенство, а нейно верую е, че свободата може да бъде извоювана единствено в случай че народът се надява на своите лични сили и „ не чакаме помощ и поддръжка нито от една европейска държава… “
Революционната агитация, реализирана от Л. Каравелов и неговия вестник „ Свобода “, има извънредно значение за развиването на българското националноосвободително придвижване.
След трагичната крах на апостола на свободата Васил Левски, Любен Каравелов ревизира своите юношески революционни възгледи. Започва да издава в. „ Независимост “, списанието „ Знание “, научно-популярни книги и сборници. Сред най-известните произведения на Каравелов са „ Три картини из българския живот “ („ Маминото детенце “, „ Прогресист “ и „ Извънреден патриот “), повестите „ Хаджи Ничо “ и „ Децата не наподобяват на бащите си “.
Умира в Русе от туберкулоза на 21 януари 1879 година.
А ето и обичаното наше стихотворение на Любен Каравелов - Хубава си, моя горо ТУК.
–––>>> Към стихотворението
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ