Днес Бетелгейзе е на прага на смъртта. Червеният свръхгигант обаче

Днес Бетелгейзе е на прага на гибелта. Червеният свръхгигант обаче не постоянно е сияел с този характерен нюанс. Някога звездата е била синьо-бяло страшилище от основната поредност. И по-специално – O-тип (най-масивният звезден клас). Когато е почнала да приближава края на своя витален цикъл и към този момент не е разполагала с задоволително водород, който да синтезира, Бетелгейзе е почнала да придобива по-златист нюанс. И в този момент астрономите знаят по кое време евентуално се е случило това.

Според разбор на наблюденията на звездата, датиращи още от античността, тя е имала жълто-оранжев нюанс още преди към 2000 години. Преходът към настоящия яркочервен нюанс е настъпил съвсем незабавно (за галактическите стандарти), което кардинално е нещо обикновено за звезда с толкоз къс живот.

Измерването на продължителността на този преход обаче не е направено от чисто любознание. То разрешава на интернационалния екип от учени, ръководени от астронома Ралф Нойхаузер от Йенския университет „ Фридрих Шилер “ в Германия, да направи нова оценка на възрастта на звездата и надлежно – на момента, в който ще избухне в свръхнова.

Бетелгейзе е ситуирана на към 700 светлинни години от нас. Тя е една от най-големите и най-ярки звезди на нашия хоризонт. Един колос в края на своя живот.

Звездата е изразходвала съвсем напълно своите запаси от водород, нужен за синтеза, който я поддържа „ жива “. Днес Бетелгейзе синтезира главно хелиий (във въглерод и кислород). Ето за какво тя се е разширила до сходни чудовищни размери.

Когато към този момент не разполага с никакъв материал за синтез, тя ще избухне в свръхновова, а нейното ядро евентуално ще рухне и ще образува неутронна звезда. Кога ще се случи това? Не знаем сигурно. Нямаме визия и по кое време се е трансформирала в великански червен колос (според сегашните ни калкулации – преди към 40 000 години).

Изглежда обаче, че отговорът би могъл да се крие не в актуалните наблюдения на Бетелгейзе, а в предишните, в античните записи по тематиката – в края на краищата човечеството следи небосвода от хилядолетия.

Ето за какво Нойхаузер и сътрудниците му преглеждат историческите данни, с цел да открият всички вероятни препратки към звездата. И ги откриват. Преди две хилядолетия античните астрономи определяли Бетелгейзе като жълта.

Така да вземем за пример през 100 година прочие н.е. Сима Циан – дворцовият астролог на династията Хан - написа, че звездата е с жълт нюанс. Същевременно Сириус е разказана като бяла, Белатрикс – като синя, а аленият свръхгигант Антарес – червен.

Ако Бетелгейзе е била със същия цвят, който следим и през днешния ден, тя несъмнено бе бби била разказана като жълта.

На базата на тези данни „ човек би могъл да заключи, че по това време цветът на Бетелгейзе е бил нещо приблизително сред синьо-белите Сириус и Белатрикс и алената Антарес “, споделя Нойхаузер.

100 години по-късно римският академик Хигин (автор на De Astronomia) написа следното: " Solis stella… corpore est magno, coloure autem igneo, similis eius stellae quae est in humero dextro Orionis;… Hanc stellam nonnulli Saturni esse dixerunt… " Звездата на Слънцето… тялото ѝ е огромно (т.е. ярко), а цветът ѝ – огнен, подобен с тази на звездата в дясното рамо на Орион (т.е. Бетелгейзе)… Мнозина споделят, че тази звезда е звездата на Сатурн “.

Това е още по-солиден образец – цветът на Бетелгейзе е сравнен с този на Слънцето и на Сатурн, който е по-скоро е жълтеникавокафяв, в сравнение с червен. Тези наблюдаващи разказват и други звезди с верния нюанс – изключително внимание е обърнато на Антарес, аления колос Алдебаран и аления колос Арктур (всички са характеризирани като червени).

Промяната на цвета на Бетелгейзе може да бъде проследена. През 16-и век звездата към този момент е била по-червена от Алдебаран (според наблюдения, осъществени от датския астроном Тихо Брахе). Днес тя към момента е алена и приближава оттенъка на Антарес (звезда, чието име значи „ сходна на Марс “).

Този преход (и времето, за който се случва) разрешава на откривателите да изчислят сегашната възраст на Бетелгейзе и след какъв брой време ще избухне в свръхнова.

„ Самият факт, че е трансформирала цвета си за две хилядолетия от жълто-оранжев на червен ни подсказва (наред с теоретичните изчисления), че нейната маса е 14 пъти по-голяма от тази на Слънцето, а масата е главният параметър, който дефинира еволюцията на звездите “, споделя Нойхаузер.

„ Днес Бетелгейзе е на 14 млн. години и се намира в късната си еволюционна фаза. След към 1,5 млн. години ще избухне в свръхнова “.

С други думи – ще се любуваме на този червен колос още много дълго време.

Изследването е оповестено в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.

Източник: Science Alert