Кръв и огън по улиците на София в навечерието на 30 години от историческия „Парк де Пренс“
Днес България отбелязва една от най-великите дати във футболната си история. На 17 ноември 1993 година националният ни тим печели с 2:1 като посетител на Франция с попадение на Емил Костадинов в последната секунда на ровното време и се класира за финалите на Световното състезание в Съединени американски щати.
Там отборът на Димитър Пенев реализира най-големия триумф на „ трикольорите “, стигайки до бронзовите медали.
Събитията в нашата квалификационна група тогава се развиват по този начин, че два кръга преди края Франция, водена от Жерар Улие и с футболисти от ранга на Жан-Пиер Папен, Ерик Кантона, Дидие Дешан, Лоран Блан, Давид Жинола и Марсел Десаи, се усеща сигурна за класирането си за шампионата в Съединени американски щати. На 8 септември 1993 година България приключва 1:1 с Швеция в София, до момента в който французите печелят с 2:0 като посетител на Финландия и се нуждаят единствено от точка в последните си два дуела, с цел да подпечатат визите за международните финали.
Месец по-късно обаче България реализира изразителна победа над Австрия с 4:1 вкъщи, а „ петлите “ сензационно губят с 2:3 в Париж от Израел. До 83-ата минута отборът на Улие води с 2:1, само че с попадения на Еял Беркович и Реувен Атар гостите стигат до успеха и трансформират конфликта сред Франция и България в последния кръг в истински край.
Двубоят се играе пред близо 50 хиляди фенове на „ Парк де Пренс “ и е един от най-драматичните в цялата история на европейския футбол. Началото за нашите е мъчно – в 32-ата минута Ерик Кантона открива резултата след подаване на Папен и удар от въздуха. България обаче бързо се връща в играта – малко по-късно Емил Костадинов засича неспасяемо с глава центриране на Балъков от ъглов удар и двата отбора се отдръпват при тъждество на почивката. То се резервира до самия край, когато се ражда легендата за „ Господ е българин “. Секунди преди приключването на постоянното време Красимир Балъков подава към Любослав Пенев, който от своя страна пуска прехвърлящ пас към набралия скорост Костадинов. Крилото поема топката във въздуха и момент преди Лоран Блан да връхлети в краката му изстрелва същински снаряд под рамката на вратата на Бернан Лама – 2:1 за България.
Драматичната победа класира националния ни отбор за шести път на финали на международно състезание. По терените в Съединени американски щати българите още веднъж пишат история. Освен че записва първи триумф на Мондиал (4:0 над Гърция), отборът на Димитър Пенев реализира популярни победи над Аржентина, Мексико и настоящия международен първенец Германия, с цел да се окичи с бронзовите медали.
17 ноември 1993 година, подготовка за Мондиал 1994, Зона Европа, група 6
Франция - България 1:2
Франция: Лама, Десаи, Пти, Рош, Блан, Льо Гуен, Дешан, Педрос, Созе (80 - Герен), Папен (72 - Жинола), Кантона.
Селекционер: Жерар Улие.
България: Михайлов, Кременлиев, Иванов, Хубчев, Цветанов (81 - Боримиров), Балъков, Лечков (81 - Алекандров), Янков, Костадинов, Л. Пенев, Стоичков.
Селекционер: Димитър Пенев.
Голмайстори: 1:0 Ерик Кантона 32, 1:1 Емил Костадинов 37, 1:2 Емил Костадинов 90.
Съдия: Лесли Мотръм (Шотландия).
Париж, ст. „ Парк де Пренс “, 48 402 фенове.
Парадоксално, само че в София, 30 години по - късно, огромен митинг против управлението на БФС, ръководен от легендите от Световното в Съединени американски щати през 1994г., беше удавен в кръв по Софийските улици.
Там отборът на Димитър Пенев реализира най-големия триумф на „ трикольорите “, стигайки до бронзовите медали.
Събитията в нашата квалификационна група тогава се развиват по този начин, че два кръга преди края Франция, водена от Жерар Улие и с футболисти от ранга на Жан-Пиер Папен, Ерик Кантона, Дидие Дешан, Лоран Блан, Давид Жинола и Марсел Десаи, се усеща сигурна за класирането си за шампионата в Съединени американски щати. На 8 септември 1993 година България приключва 1:1 с Швеция в София, до момента в който французите печелят с 2:0 като посетител на Финландия и се нуждаят единствено от точка в последните си два дуела, с цел да подпечатат визите за международните финали.
Месец по-късно обаче България реализира изразителна победа над Австрия с 4:1 вкъщи, а „ петлите “ сензационно губят с 2:3 в Париж от Израел. До 83-ата минута отборът на Улие води с 2:1, само че с попадения на Еял Беркович и Реувен Атар гостите стигат до успеха и трансформират конфликта сред Франция и България в последния кръг в истински край.
Двубоят се играе пред близо 50 хиляди фенове на „ Парк де Пренс “ и е един от най-драматичните в цялата история на европейския футбол. Началото за нашите е мъчно – в 32-ата минута Ерик Кантона открива резултата след подаване на Папен и удар от въздуха. България обаче бързо се връща в играта – малко по-късно Емил Костадинов засича неспасяемо с глава центриране на Балъков от ъглов удар и двата отбора се отдръпват при тъждество на почивката. То се резервира до самия край, когато се ражда легендата за „ Господ е българин “. Секунди преди приключването на постоянното време Красимир Балъков подава към Любослав Пенев, който от своя страна пуска прехвърлящ пас към набралия скорост Костадинов. Крилото поема топката във въздуха и момент преди Лоран Блан да връхлети в краката му изстрелва същински снаряд под рамката на вратата на Бернан Лама – 2:1 за България.
Драматичната победа класира националния ни отбор за шести път на финали на международно състезание. По терените в Съединени американски щати българите още веднъж пишат история. Освен че записва първи триумф на Мондиал (4:0 над Гърция), отборът на Димитър Пенев реализира популярни победи над Аржентина, Мексико и настоящия международен първенец Германия, с цел да се окичи с бронзовите медали.
17 ноември 1993 година, подготовка за Мондиал 1994, Зона Европа, група 6
Франция - България 1:2
Франция: Лама, Десаи, Пти, Рош, Блан, Льо Гуен, Дешан, Педрос, Созе (80 - Герен), Папен (72 - Жинола), Кантона.
Селекционер: Жерар Улие.
България: Михайлов, Кременлиев, Иванов, Хубчев, Цветанов (81 - Боримиров), Балъков, Лечков (81 - Алекандров), Янков, Костадинов, Л. Пенев, Стоичков.
Селекционер: Димитър Пенев.
Голмайстори: 1:0 Ерик Кантона 32, 1:1 Емил Костадинов 37, 1:2 Емил Костадинов 90.
Съдия: Лесли Мотръм (Шотландия).
Париж, ст. „ Парк де Пренс “, 48 402 фенове.
Парадоксално, само че в София, 30 години по - късно, огромен митинг против управлението на БФС, ръководен от легендите от Световното в Съединени американски щати през 1994г., беше удавен в кръв по Софийските улици.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ