Васильовден е!
Днес, 1 януари, Източноправославната черква чества Васильовден или Сурваки. На този ден източните християни почитат паметта на Св. Василий Велики - един от великите философи и писатели на раннохристиянската черква.Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане. Въпреки тази дребна основна разлика с коледарските групи, на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани.
На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един тип продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат лидер и човек, който извършва ролята на магарето и прибира парите и другите блага.
И отново, както коледарите носят със себе си криваци, по този начин и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се употребява и крушевица, т.е. клончета от крушово дърво.
Вечерта против Сурваки стопанката подготвя обичайна баница с шансове, която се подготвя от точени кори и сирене. В нея се поставят шансовете, като за задачата се употребяват дряновите пъпки. Освен в тези шансове в баницата се поставя и пара. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в фамилията завъртва баницата.
Народът счита дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни типове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, само че неговите плодове се берат последни. Те се употребяват в националната ни медицина. Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването - групово гадаене коя мома за кого ще се омъжи.
Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници, тъй като по-голяма част от ритуалите и обредите осъществявани през тези дни носят духа на старите българи. Обредна софра: варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.
На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василена, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един тип продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат лидер и човек, който извършва ролята на магарето и прибира парите и другите блага.
И отново, както коледарите носят със себе си криваци, по този начин и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се употребява и крушевица, т.е. клончета от крушово дърво.
Вечерта против Сурваки стопанката подготвя обичайна баница с шансове, която се подготвя от точени кори и сирене. В нея се поставят шансовете, като за задачата се употребяват дряновите пъпки. Освен в тези шансове в баницата се поставя и пара. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в фамилията завъртва баницата.
Народът счита дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни типове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, само че неговите плодове се берат последни. Те се употребяват в националната ни медицина. Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването - групово гадаене коя мома за кого ще се омъжи.
Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници, тъй като по-голяма част от ритуалите и обредите осъществявани през тези дни носят духа на старите българи. Обредна софра: варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.
На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василена, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ