Човечеството е уморено от секса
Дмитрий Соколов-Митрич е съветски публицист и публицист. Специален сътрудник на в. “Известия “.
Поддържа свои авторски рубрики в РИА Новости и в съветския портал „ Взгляд “. Автор на документални филми и книги.
Човечеството е изтощено от секса. Той не му е необходим толкоз, колкото му постанова пазарът. Вече задълбахме задоволително в първичните инстинкти, хайде малко по-спокойно.
Това, вероятно, е най-страшната загадка на актуалната цивилизация. Малко хора имат смелостта обществено да заявят: „ Стига гола плът! Не желая всеки ден да подвигам прахта на своята или на непозната постелка! И през ден – също не желая. Вече не ми е забавно да гледаме дамите, тъй като към този момент няма какво да им се снима. Защо тези копелета, които киснат в телевизионното тресавище, в интернет-блатото, по този начин обичат да гъделичкат инстинктите ми?! Имам доста други ползи и стремежи! Другарю полицай, за какво стоите, направете нещо. Не виждате ли – те нарушават правото ми на персонален живот! “.
Само някой да каже нещо сходно, незабавно бива упрекнат в хомосексуализъм, а в най-лошия случай – в импотентност. А импотентните са най-дискриминираната прослойка. Затова никой не приказва. Аз съм първият. Знаете ли какъв брой е ужасно?! Затварям очи и не преставам.
При мен всичко е наред. И с мъжкото здраве, и със половата ориентировка, даже и със фамилията. Не съм фанатик, не съм и религиозен двуличник. Обичам жена си, освен като майка на децата ми. Умея да виждам хубавата женска фигура и да поисквам на нейната притежателка заслужен младоженец, изключително в случай че фигурата не е единственото, което момичето може да предложи. Мога даже, гледайки следващата преминаваща около мен като транспортен съд в пола, да въздъхна, само че единствено да въздъхна, тъй като имам строга брачна половинка, затова – причиняваща морални вреди.
Понякога вървя в командировки, където няма телевизия, интернет и живи дами, по тази причина пък има пресен въздух, тишина, дървета и физическа интензивност. Тези пътувания са дълги. И всякога се учудвам на едно и също: „ първичният инстинкт “ не предявява никакви искания към тялото ми. Когато няма никакви външни дразнители, полът отива на назад във времето, отстъпвайки място на човешкото.
Веднъж се оказах в психиатрична клиника и разговарях с основния доктор. Случило се по този начин, че болничното заведение била принудена да дели територия с манастир, тъй че изявлението бързо се насочи към тематиката за въздържанието: какво е това – норма или отклоняване?
Отговорът на лекаря, който, макар близостта с манастира, беше надалеч от набожността, ме порази. Той, т.е. тя, сподели следното: потребността на човешките същества от полово другарство през днешния ден е чудовищно пресилена . Това равнище на сексуалността, което се дефинира в осведомителното пространство като норма, е присъщо на заболели хора, освен това освен душевен. Сексоцентризмът (безотговорно и консуматорско отношение към сексуалността) на съзнанието е присъщ, да вземем за пример, при първия етап на туберкулоза, при някои кожни болести и даже при проказа. Да не приказваме за това, че извънредно мощното предпочитание за секс се следи при болшинството пациенти на психиатричните клиники.
– Тоест, творчеството на Висоцки в частта, където „ основният доктор не разрешава на Маргулис телевизия “ е медицински правилно?
– Да. И то в случай, че малкия екран от времето на Висоцки е била напълно друга. Даже ми е ужасно да си помисля какво ще се случи с нашата дребна болница, в случай че включваме тв приемника даже за един час вечерта. За психологичното здраве на тези, които гледат телевизия „ на воля “, от дълго време не мисля. Иначе самата аз ще се побъркам.
След този диалог аз не престанах да седнал съм пред екрана и монитора, само че несъзнателно започнах да проучвам ролята на половата съставна част в осведомителния артикул, който консумираме, и какво въздействие оказва върху нашето държание. Стигнах до заключението, че обликът на Ленин от руско време е провиснала старческа гръд спрямо това, какво място заемат в този момент в съзнанието ни главните полови знаци.
Всички ние живеем във властта на брутална тирания. Това е тирания на меките задни елементи. Диктатура на огромните гърди. Диктатура на дългите крайници и късите полови връзки.
Ако някой желае да ни продаде скъпо някаква ненужна движимост, то на рекламния постер той ще сложи паралелно до това ненужното полугола жена – и ние би трябвало неотложно да се затичаме към магазина. И ние тичаме.
Ако минимум един път месечно не „ свалиш “ нова жена, значи или си болен, или не си мъжага. Дават ни да разберем това, и ние го разбираме.
Пазарът на психологичното здраве е превзет от недодялани зигмундови потомци. Гласовете на естествените психиатри се давят в блатото на „ медийната медицина “. „ Семето в мъжкия организъм е дразнител, който би трябвало непрекъснато да изхвърля! “ „ Редовният извънбрачен полов живот е най-хубавото лекарство за меланхолия! “. Любопитна детайлност – самите създатели на сходни мантри, като предписание, имат цялостен набор от признаци на импотентност: лицев целулит, плешиви темета, внушителни туловища. Причината за това, съгласно мен е, че в случай че човек е необуздан, е необуздан във всичко: в секса, в яденето, в алкохола и в медийното себелюбие.
А в този момент пробвайте да поговорите с някой мускулест, добре комплициран лекар, в чиито джоб не лежи купена тапия от социална академия, а почтен държавен теоретичен статус. Той ще ви изясни, че склонността на здравия организъм към самоограничение даже не е християнска добродетел, а медицински факт. Мъжете с прелестни физическа данни, намиращи с в най-хубава спортна форма, по-малко от всички изпитват пристъпи на предпочитание незабавно да влязат в нечие легло. В Древна Гърция въздържанието измежду спортистите е било нещо всекидневно, в наши дни спортистите също повече от другите са сдържани във връзка с слабия пол.
Силният, неустрашим, въздържан мъж не трансформира секса в фетиш, не става негов плебей. Напротив, той е стопанин на този инстинкт, той знае какво желае, кого желае и не пръска семето си просто по този начин. И единствено слабият човек – физически, душевен и статусно – си разрешава да смята нуждата от размножаване за „ примитивен инстинкт “. Само при тях очите от самото начало бродят в търсене на голи бедра, а ръцете им са не на мястото си. Резултатът е разхвърлян и неправилен полов живот – взаимна деградация: и за този, който е от горната страна, и за този, който е изпод.
Някога, доста от дълго време, когато към момента е било допустимо да се мисли с главата, някой доста интелигентен е споделил: „ В мъжкото тяло има един дребен орган, който постоянно е гладен, в случай че се опитваш да го задоволиш, и постоянно е удовлетворен, в случай че го държиш гладен “.
Време е да бъдем мъже. Истински.
