ДжорджЧърч е световен учен, а неговата игра е генетиката. Той

ДжорджЧърч е международен академик, а неговата игра е генетиката. Той създава модел за редактиране на човешкото ДНК и идната седмица ще бъде един от представителите на WEBIT форума в София

Индивид, резистентен на всички вируси, формула за закъснение на стареенето и възкръсване на от дълго време изчезнали скотски типове – това работи лекар Чърч, излиза наяве от негово изявление по

Той е професор по генетика в Харвардското здравно учебно заведение.

Вие сте един от хората, които отварят вратата към нетолкова познатия свят на генетиката. Какво има оттатък тази врата?

– Генетиката управлява нашите тела. Благодарение на нея имаме по-качествено наблюдаване върху вирусите и микроорганизмите, които могат да навлязат в тях – без значение дали са положителни или неприятни. Ако генетиката не съществуваше евентуално половината човечество щеше да е мъртво, защото нямаше да можем да произвеждаме храните от първа нужда.

Преди известно време Вие заявявате, че се намирате много покрай основаването на хибриден ембрион на вълнист мамут. Разкажете първо какво значи хибриден ембрион.

- Това е моята висша цел, моето най-искрено предпочитание, достижението, което желая да осъществявам в околните няколко години. Почти всички бозайници, които познаваме в наши дни, са хибриди под една или друга форма. Науката разрешава напълно умишлено хората да образуват такива хибриди, вземайки два типа, които са отдалечени един от различен във времето, само че са задоволително съвместими, с цел да се кръстосат и да оставят потомство.

Има и трети метод за основаване на хибриди – посредством преместване на ДНК от един тип на различен. Този способ се употребява тогава, когато разполагаме с материал от античен тип. Ние минаваме този материал през компютърна система и го слагаме на организми, които под една или друга форма имат връзка с въпросния античен тип.

Докъде стигна работата Ви по този план?

– Ние работим по него от повече от 10 години. Проблемът е, че не разполагаме с кой знае какво финансиране. Имаме лист с доста гени, за които наподобява, че са най-податливи и биха могли да проявят устойчивост на студа, което е от основна значимост за нас. В множеството случаи това са гени от антично ДНК, от ДНК на мамути да вземем за пример, които са живели преди милиони години. Целта е посредством тях да създадем многообразие в модерните популации на застрашените скотски типове, каквито са слоновете да вземем за пример.

Какви са резултатите, които очаквате? Вярвате ли, че е допустимо да си сътворяваме мамути в лабораториите?

- Това, което се опитваме да създадем е да създадем слонове, които да устоят на мраз и да могат да живеят в Арктика. За нас те ще са основните типове, те ще са еквиваленти на мамутите. Чрез тях ще спомогнем запазването на екосистемата.

Ако сходни скотски типове се завърнат, има ли опция те да изместят индивида от върха на йерархичната стълбица?

- Вижте, ние живеем със слоновете и в сегашния миг. Те не ни заплашват. Всъщност обстановката е тъкмо противоположната. Ние, човешките същества, трансформираме тях в застрашени типове. Местата, на които ще се опитаме да заселим по този начин наречените „ арктически слонове” са територии, на които съвсем не живеят хора.

Какво е мнението Ви по отношение на клонирането на животни и хора?

- Клонирането не е голям феномен в наши дни. Ние към този момент го използваме, с цел да сътворяваме свине, които да служат като донори на органи за хората. Това е един доста потребен развой за всички ни.

Може ли клонирането да обезпечи безконечен живот – душата ни да продължи да съществува и след физическата ни гибел?

- Клонирането е много любопитен развой. В края му става по този начин, че все едно се ражда едно изцяло ново дете, което е изгубило досегашните си мемоари. Човекът, който би могъл да се сътвори след края на клонирането съвсем постоянно е много по-различен от първообраза си. Що се касае до по-дългата дълготрайност на живота, мисля, че по-добрата тактика за хората би била геномната терапия, при която е допустима смяна в гените на към момента жив човек. Любопитно е, че можеш да вземеш клетките на доста възрастен човек, да кажем някой на 80 години, и да ги възстановиш до равнището, на което са били, когато индивидът към момента е бил в зародиш. Методи като този са доста вълнуващи, само че първо би трябвало да бъдат тествани и да се подсигурява сигурността и сигурността им.

Напълно еднакъв ли е евентуалният клонинг? Ако клонираме талант – ще получим ли още един?

- Мисля, че това по-скоро зависи от средата. Не просто от обществената такава, а и от микробиологичната и химичната. Ако вземем две клонирани животни и ги сложим в друга конюнктура, то те ще проявят разнообразни реакции. Средата, в която живеем ние хората, е толкоз комплицирана и обществена, че надали бихме могли да получим два изцяло идентични индивида.

Няма по какъв начин да не Ви попитам и за различен Ваш план. През 2019-та година обявихте проектите си да създадете приложение за запознанства, което да свързва хората въз основата на тяхното ДНК. Разкажете ми малко повече, апелирам.

- Мисля, че хората стават все по-заинтересовани от науката и от това да схващат процесите в личното си тяло. Според мен съвсем всеки би желал да има шанса да разбере с кого е съчетаем. Например HIV позитивният човек евентуално би желал да открие различен подобен, същото важи и за тези, които имат наследствени болести. Това, което ние искахме да създадем е да улесним този развой. Да го създадем наличен през мобилните устройства. Искахме да помогнем на обществото да вземе тези решения, свързани със здравето и по този метод да подсигуряваме сигурността на идните генерации.

Друга тематика, върху която работите е битката със стареенето. Да дадем отговора, който всички желаят да чуят – има ли по какъв начин да хората да останем постоянно млади?

- Такава опция към момента няма. Технологиите обаче се развиват с бързи темпове и поколението, което живее сега, може би ще е първото, което ще види хора с по-дълга дълготрайност на живота, от тази, с която другите са привикнали.

Каква е ролята на новите технологии в битката със стареенето – изкуственият разсъдък да вземем за пример?

– Да, ние използваме изкуствения разсъдък, посредством него сътворяваме нови протеини, търсим способи да разбираем стареенето, да открием пътя, през който минава клетката, до момента в който стане стара. Освен това този вид технологии са част и от процеса по трансплантации и геномната терапия. Чрез изкуствения разсъдък можем да обръщаме трендове. Да кажем, че тялото ни стартира да създава все по-малко количество от даден протеин, защото остаряваме. Чрез новите технологии обаче бихме могли да променим това, да катализираме процеса по произвеждане на протеина.

В последно време работата Ви е съсредоточена върху това по какъв начин човешкият организъм построява резистентност против вирусите. Разкажете ми малко повече.

- Мисля, че сме на път да създадем най-малко един организъм, който да е резистентен против всички вируси. Това би могло да стане посредством смяна на генетичния код. Нашата цел е такава.

През последните две години човечеството се бореше с пандемията от COVID-19. Кои са уроците, които смятате, че би трябвало да си извадим от тази битка?

– Мисля, че човечеството подцени пандемията. Трябва да имаме опция за реакция даже и при по-лоши обстановки. За някои хора беше изключителна изненада какъв брой неподготвени бяхме във връзка с маските, тестванията и имунизациите. Смятам, че две неща би трябвало да бъдат налични непрекъснато, без значение има ли пандемия, или не - това са тестванията и маските.

Ако можехте да създадете идеалния човек, по какъв начин би изглеждал той, какви биха били неговите гени?

- Не мисля, че съществува нещо като съвършен човек. Ще дам образец с методите за напредване. Велосипедите имат разнообразни преимущества спрямо танковете, противоположното също е годно. Сигурен съм обаче, че се нуждаем от многообразие и необятна палитра от благоприятни условия, които да вършат живота ни по-добър.

Пожелайте нещо на феновете ни, отправете някакво обръщение към тях.

– Надявам се, че ще ме гледат както млади, по този начин и по-зрели хора. Това, което желая да им кажа, е да са въодушевени, да бъдат любопитни. Да имат интерес към науката.