Джон Барет, бивш играч на Уимбълдън и автор на “

Джон Барет, някогашен състезател на Уимбълдън и създател на “ Wimbledon: The Official History “, споделя, че шампионатът е най-желаната купа в тениса, тъй като е „ дядото на всички останали тенис шампионати “. Всъщност от края на 19 век Уимбълдън е повече от място, където се събират най-големите играчи – шампионатът оформя огромна част от целия спорт: „ Той е самата историята на тениса “, споделя Барет.

Монаси и крале играят игри с топка на закрито, наподобяващи тенис от Средновековието, само че едвам в края на 19 век тенисът придобива формата, която знаем през днешния ден. Около 1873 година англичанин приспособява тениса на закрито да се играе на трева и го назовава „ сфаиристика “ по древногръцка игра Sphairistike. Спортът бързо става известен измежду бездействащите висши публични класове, които търсят ново и забавно занятие, с който да се забавляват: „ Играта има доста по-здравословно и мъжествено неспокойствие от крикета “, настояват от Dundee Advertiser (въпреки че Sporting Gazette се чуди „ за какво не се измисли някакво по-подходящо и просто име “).

С повишаването на известността на играта пораждат и разнообразни клубове за „ тенис на поляна “ – sphairistike към този момент отстъпва на по-прост термин – с цел да разрешат въпроса за това по какъв начин би трябвало да се играе като основават единни правила. Сред тях е All England Croquet Club, ситуиран покрай гарата на Уимбълдън, който през 1877 година трансформира името си на All England Croquet and Lawn Tennis Club и афишира, че ще организира първото състезание по тенис, значително за да събере пари за „ четка, теглена от пони, за терените за крикет “, съгласно Камерън Браун, създател на „ Wimbledon: Facts, Figures, and Fun “. След години обаче тези терени за крикет към този момент са остарели и в един миг All England Club стопира да загатва думата „ Croquet “ в формалното си име. В последна сметка думата е въведена още веднъж просто, споделя Барет, „ по сантиментални аргументи “.

Това не е единственият метод, по който Уимбълдън е направил тениса подобен, какъвто е. Тъй като всяка година шампионата събира най-силните и най-иновативни играчи, които спортът е виждал, All England Club се трансформира в годишна лаборатория, където състезателите са принудени да се приспособяват, с цел да се оправят с съперниците си. Първото съревнование е извоювано от човек на име Спенсър Гор, който употребява новаторската концепция да за приближи до мрежата, с цел да посрещне топката по-бързо (противниците му, привикнали да играят от главната линия, са бесни).

Спенсър Гор

На идната година нововъведението на Гор е посрещната с друга иновация, когато човек на име Франк Хаду на процедура измисли лоба, като удря топката над главата на Гор. Играта има по-нежен темперамент до 1881 година, когато братята близнаци Уилям и Ърнест Реншоу дебютира сервиса над глава, който упражняват един против различен. Онемелите фенове го назовават „ Ударът Реншоу “ и той печели седем трофеи на Уилям през това десетилетие, а на Ернест – една.

Въпреки че на първите шампионати Уимбълдън се другар едвам към 200 фенове, тълпите нарастват дружно с популяризирането на играта след разцвета на „ Renshaw Boom “. Хиляди се стичат по трибуните доникъде на 80-те години на 19 век, а до 1905 година шампионатите към този момент притеглят и състезатели от чужбина. Тенисът към този момент е интернационален спорт.

Може би е изненадващо за мнозина, само че съгласно разпоредбите за първите шампионати единствено „ дилетанти “ могат да се състезават – това остава в Уимбълдън повече от 90 години. Причината е, че „ любителски “ значи нещо доста съответно за ранните уредници на надпреварата: „ терминът „ дилетант “ беше станал синоним на благородник “, изяснява Гилмайстър, „ терминът „ експерт “… имаше стигмата на служащ “. За елита, който посещава извънредно модерните кънтри клубове, спортът не е спорт, в случай че не се играе единствено в свободното време за развлечение. Което е много елементарно за реализиране, в случай че можете да си позволите да извършите частен корт на Френската Ривиера, като братята Реншоу.

Едва през 1968 година Уимбълдън за първи път позволява на експерти – играчи, на които по някакъв метод изкарват пари от способността си да играят тенис – да се състезават на шампионата, въвеждайки го в по този начин наречената „ отворената (Open) епоха “. „ Откритият тенис идва прекомерно късно “, оплаква се Барет. Той декларира, че професионалните спортисти са били обсъждани като „ жители от втори клас “ и споделя, че ограничението на участниците, траяло съвсем век, забавя развиването на целия спорт.

„ Традицията е доста мощна част от Уимбълдън “, споделя Барет – факт, който е виновен както за очарованието на шампионата, по този начин и за по-непохватните елементи от неговата история. В прочут смисъл историята на Уимбълдън е история на институция, която мноо постепенно предава традициите си на изменящите се времена.

Жените стартират да играят на Уимбълдън през 1884 година, 7 години след мъжете. 1920 година е първата година, в която жена играе, без да носи корсет, а чак до 30-те години късите панталони не са допустими нито за мъже (през ’33 г.), нито за дами (през ’39 г.). Алтея Гибсън става първият афро-американски състезател, поканен на Уимбълдън през 1951 година, и е първият негър състезател, спечелил купата на сингъл, през 1957 година Уимбълдън отхвърля да употребява жълти тенис топки, които по-лесно се разграничават от телевизионните камери до 1986 година.

Но Барет споделя, че една традиция на Уимбълдън в никакъв случай няма да изчезне: трева. Турнирът е последният от четирите от Големия шлем, който употребява тревни кортове. „ Ще бъде печален ден, в случай че в миналото спре да се играе на трева “, споделя Барет, който обича тази настилка, тъй като „ тя непрекъснато се трансформира и в никакъв случай не е безусловно една и съща два дни поред, тъй че би трябвало да можете да се адаптирате доста бързо “. И естествено, дългогодишната традиция на Уимбълдън да се ядат ягоди и сметана също е необятно обичана: при започване на века, единствено за една година феновете употребяват 59 000 кг ягоди и близо 7500 литра сметана.

Има една традиция обаче, която Барет и множеството му сътрудници англичани биха желали да се видят прекратена: тази, в която англичаните непрекъснато губят на личния си шампионат. Последната жена, спечелила сингъла на Уимбълдън, е Вирджиния Уейд през 1977 година последният мъж преди Анди Мъри през 2013 година е Фред Пери през 1936 година