Джо Профачи създаде най-добрата мафиотска структура в САЩ
Джо Профачи е бизнес талант, великодушен донор на разнообразни дела, човек с усет за основаването на нови благоприятни условия и на първо място – една от най-влиятелните фигури на проведената престъпност в Съединени американски щати. Не е мъчно да видим, че Профачи идва от обетованата земя на някои от най-профилираните гангстери – Сицилия. От там ще пътува до Америка и с доста плахи стъпки ще успее да доближи върховете на престъпната промишленост. По време на своя живот, Джо даже се хвали, че в никакъв случай не е подозирал какъв брой сполучлив може да стане.
За разлика от другите гангстери, той си остава с семейството си, същинското му име е Джузепе, само че откакто отпътува в Съединени американски щати, би трябвало да го смени с нещо по-лесно за произнасяне от американците. Роден е през 1897 година и цялото му детство минава в някаква строга секретност. Никой не знае доста даже за фамилията му, само че се подозира, че същото мъчно може да се приближи до междинната класа. Престъпността не му е непозната, той постоянно е на вълната на идващото дребно закононарушение и откакто има бърз разум и още по-остър език, сицилианската мафия бързо ще забележи гения му. Някъде през 1920 година ще бъде хванат и съден за кражба и побой, само че това ще е най-дребното му нарушение от всички.
След една година в пандиза, Джо ще последва образеца на всички италианци и ще побърза да избяга в Съединени американски щати. Там се носят митове, че може да бере пари от дърветата и да се издигне до небесата. След подкупи и много корабоплаване, Профачи се озовава в Чикаго и първата му работа е да отвори магазин за зеленчуци, влага последните си пари от Сицилия в този бизнес и след няколко години ще би трябвало да го затвори.
Преди да замине за Съединени американски щати, дава обещание на родителите си, че няма да се занимава повече с закононарушения, само че това заричане се нарушава през 1925 година Именно тук стартира да търси някои сиви връзки и благоприятни условия да натрупа средства. Пътят към този момент е начертан – Ню Йорк, където ще започва собствен личен бизнес с търговия на маслини.
Мнозина считат, че първият контакт с мафията е стъпка към основаването на бизнес за импорт и експорт, което се случва и на Профачи. Това, което останалите нямат, е неговият сериозен гений. Цялата му промишленост се гради на знания от сенчестите структури и в границите на няколко години ще е съумял да стигне висотите на тази промишленост. Медиите го назовават „ Кралят на маслините “. Титлата се харесва на Профачи и постоянно ще му разрешава да посещава най-различни събития, да се среща с хубавиците на деня и да бъде забавен за аудиторията.
Това би трябвало да е задоволително на мнозина, само че истината е, че едвам в този момент започва неговата кариера.
Веднага стартира да обръща внимание и на други благоприятни условия, като в негов интерес са даже онез, които не са чак толкоз легални. Фактът, че има задоволително другари от мафията в Ню Йорк ще му разреши освен да оформи своя ударна група през 1927 година а и да построи съществени връзки с Винсънт Мангано – индивидът, който взима всички решения за мафията в Ню Йорк. През идващите шест месеца ще има растеж на приходите на Профачи. Останалите мафиоти нямат избор и го одобряват като шеф, откакто има съществени подкрепи.
На 5 декември 1928 година идва специфичната покана за конференция в хотел Статлер в Кливланд. На срещата са извикани някои от обещаващите млади фигури, в това число и Ал Капоне. Преди да стартира приемането на нови членове в незаконната организация, полицията бързо удря срещата, откакто работи по неизвестен сигнал. Джо и доста други ще бъдат задържани. Повечето са упрекнати във импорт на алкохол и други по-специални интервенции в Ню Йорк. Обвиненията са задоволителни, с цел да се образува дело и обстановката потегля самоуверено напред. След освобождението си, Джо не е благополучен, че не е бил признат и приет за един от бързо изгряващите фрагменти на мафията. По-големият проблем е, че в този момент би трябвало да откри и по-сериозен тил.
Трябва да се потвърждава, като този път условието е много по-сериозно. Джо е заставен да прави най-различни услуги, с цел да успее да влезе в престъпния свят. През 1931 година е считан за съществена фигура в престъпното семейство на Ню Йорк. Горд притежател е на най-различни бизнес промишлености, които играят ролята на един съвършен заслон за незаконната му активност. Той внася алкохол, занимава се с проституция, опиати и се счита за един от най-опасните лихвари.
Прави всичко това по време на една от известните войни в Ню Йорк, когато петте семейства се борят за територия. Динамиката на властта се разпределя толкоз бързо, че Лъки Лучано съумява да вземе територията на сътрудниците си и да завоюва. Профачи получава място покрай новият водач и се счита за дясна ръка. Освен това е в комисията, където би трябвало да отсъжда кое е вярно и неверно за останалите семейства в Ню Йорк, както и в другите градове. Джо разпределя активността в цяла Америка.
В света на мафията, той е нещо като бялата лястовица – неповторим, нападателен, леден и изчерпателен. От него може да се чака всичко, само че с помощта на тези качества, никой не желае да се разправя с него. Всяка една интервенция би трябвало да се покрива по съвършен метод с законен бизнес, който заплаща задоволително налози, с цел да може в никакъв случай да не влиза под микроскопа на управляващите. И в пика на своята кариера, когато прави милиони долари, в никакъв случай не изоставя бизнеса с маслини. Към въпросният са добавени още 20 други легални империи, необичайно или не, мафиотът наема стотици поданици на града и оказва помощ на много фамилии по време на Голямата меланхолия.
Това е задоволително, с цел да завоюва и публиката, която е подготвена ревниво да го пази. Всичко това отваря вратите на властта, на престъпността и изсипва рога на изобилието. Най-важното е, че защото има всичко, просто не вижда смисъл да води война и да се пробва да печели вниманието на останалите.
През 50-те години, когато всичко е относително обикновено, Профачи най-сетне намира своя занаятчия – данъчните служби. За него става все по-трудно да крие обстоятелството, че не се занимава с престъпност. По думите на данъчните, той е съумял да скрие повече от 1.5 милиона $. Американският съд ще изиска отнемането на визата на Джо, до момента в който той самият ще откри най-хубавите юристи. В идващите 10 години ще води една от най-дългите и най-опасни борби. Търпението е основно и босът съумява да пребори всяко едно обвиняване.
През 1957 година е арестуван по време на среща с други представители на мафиотски фамилии и още веднъж ще лежи в пандиза. На 13 януари 1960 година е упрекнат с всички арестувани за интрига и получава 5-годишна присъда. До 28 ноември същата година, Джо към този момент ще е съумял да смъкна и това обвиняване.
Въпреки розовите мигове, подчинените стартират да го считат за опасност. Причината е, че той изисква от своята фамилия да заплаща по 50 хиляди $ на месец от всяко едно семейство, занимаващо се с противозаконна активност. Парите, както се чака, би трябвало да бъдат предопределени за фамилиите на тези, които са в пандиза. Голяма част от средствата остават в Профачи и това не се харесва на мнозина.
През 1961 година Джоузеф Гало – наемник от Бруклин – взема решение да вземе самодейността и да се развихри против своя стопанин. Гало и другари отвличат към 4-ма от лейтенантите на Профачи. Самият консул също е бил цел на похищение, само че съумява да избяга и се крие чак в Калифорния. За освобождение на заложниците, Гало желае по-добри условия на труд, нужни са няколко седмици в договаряния и се намира компромис. Профачи дава обещание да отговори на всички претенции, само че заложниците би трябвало да се освободят незабавно и без никакви пострадвания.
Никой не знае, само че Профачи няма желание да договаря, незабавно след освобождението, неговите гневни хрътки ще подгонят Гало и неговите братя. Този миг в историята ще стане прочут като първата война на Колумб. Войната се води сред гангстери, полицията на Ню Йорк и най-често жертви ще са почтените поданици на града.
Гамбино и Томи Лучезе ще предложат на Профачи да се отдръпна и да живее от легалния си бизнес, вместо да продължава да притегля внимание. Профачи няма такива планове и взема решение, че договарянията най-вероятно са опит за неговото унищожаване, затова би трябвало и по-строга намеса. Армията на Профачи бързо се насочва към тези, които са изразили по-сурово мнение и повече никой не чува за недоволството им.
Гамбино и Лучезе в никакъв случай не би трябвало да се крият или да се пробват да се пазят, те би трябвало да чакат. Профачи умира в болница в Ню Йорк на 6 юни 1962 година и с това към този момент няма кой да води война. Странно или не, до момента в който е изпращан като воин и считан за необикновен водач на мафията, същата дължи своите корени и конструкция точно на него.
