Кой ще стане следващ президент на САЩ?
Джо Байдън е " прекомерно неприятен " във всеки смисъл, с цел да може да бъде избран отново за президент през 2024 година Вече е обрисуван кръгът на евентуалните му заместници, избрани са ясни любимци. Кой има максимален късмет да стане водач на Америка в изискванията на „ опосредствана война “ с Русия?
Приказките за това кой ще стане новият президент на Съединени американски щати към този момент се разля отвън границите на самите Съединени американски щати и се води в медиите на доста други страни по света. Защото, първо, Съединени американски щати към момента са най-влиятелната страна в този свят, от която зависят въпросите на войната, в това число световната борба с две нуклеарни сили - Русия и Китай.
И второ, Джо Байдън решително върви към тенекиения орден за най-непопулярния и най-неефективния президент в историята, тъй че обезпечено няма да може да бъде избран отново през 2024 година за нов мандат. За това в този момент той би трябвало да прави чудеса, да вземем за пример да съживява мъртвите, до момента в който самият той не наподобява задоволително жив (вечният зложелател Доналд Тръмп го назовава „ Сънливия Джо “).
Белият дом споделя, че настоящият държавен глава " безусловно " ще се кандидатира за нов мандат - само че даже демократите схващат, че това не е оптимизъм, а неистови опити да се отсрочи окончателното преобразяване на шефа в " куцо пате ", чието мнението не интересува никого.
Предвид тоталните провали на демократите в стопанската система и външната политика, опцията Байдън да остави след себе си наследник-член на същата партия също е малко евентуална. За тази роля явно претендира амбициозният вицепрезидент Камала Харис, който в този момент публично се трансформира в най-непопулярния вицепрезидент в историята. И най-после, нейните шансове се умножават по нула от обстоятелството, че самият Байдън се счита, че е неудовлетворен от протежето си, не предизвиква нейните упоритости и преглежда като евентуален заместител министъра на превоза Питър Бутиджич.
Той съвсем не приказва по интернационалните въпроси. Извън Съединените щати за него знаят само, че е открит педераст и отглежда две деца със брачна половинка си. Това са дадености, против които избледняват последните козове (в очите на демократите) на условно черната (майка от Индия, татко от Ямайка) жена Харис.
Няма други политици, които да се впрягат съществено за президент на 2024 година измежду демократите. Или се крият, страхувайки се да изгорят прибързано в огъня на всеамериканската рецесия. Във всеки случай, в случай че в този момент гадаете, то единствено от републиканската колода.
Вероятно новият президент ще бъде остарелият - Доналд Тръмп. Той неведнъж е намеквал, че може да се кандидатира още веднъж. Цялата конструкция на неговата персона, позната за нас, приказва в интерес на това, че без реванш над Сънливия Джо милиардерът не може да спи умерено.
И най-после, в този момент той е най-популярният политик в страната и заобикаля Байдън във всички изследвания на публичното мнение.
Но има най-малко три съществени казуса, заради които номинацията на Тръмп е съвсем единственият късмет да се резервира Белият дом, в случай че не за Байдън, то за Демократическата партия.
Първо, Тръмп ще е на 78 години все още на теоретичното си преизбиране. Байдън към този момент е на 79 - и за американците самного ясно забележими за всички характерности на герунтокрацията, чак до пищовите с указания „ влезте, усмихнете се, кажете здравей “.
Второ, болшинството американци по принцип не желаят да виждат Тръмп като собствен президент, тъй че преимуществото му в рейтингите пред Байдън, въпреки и устойчиво, не е толкоз доста.
Например, съгласно едно изследване едвам 39% са подготвени да гласоподават за Байдън, само че единствено 42% за Тръмп. 31% биха желали Тръмп да опита още веднъж шанса си на изборите, а 55% изрично дават отговор на този въпрос - не. За Байдън тези числа са надлежно 21% и 64%, само че това не отменяфакта, че алтернативата в лицето на някогашния президент не въодушевява популацията на Съединени американски щати.
И най-после, трето: Тръмп си остава Тръмп. Тоест безсрамен, нарцистичен и тесногръд вид, който слага личността си в центъра на вселената. Заедно с манията му за реванш непременно, това го прави уязвим като претендент, в случай че не от Байдън, а от повече или по-малко сдържан демократ, който може да върви и да приказва самичък. Най-малкото ръководещите и най-богатите хора в страната ще работят, с цел да се погрижат подобен да се появи.
В същото време „ Тръмпизмът “ – т.е. антиелитен, политически неточен популизъм с дял (което е значимо за нас) на изолационизъм – остава най-популярното направление в Републиканската партия, за огромно неспокойствие на старейшините като водача на консервативното малцинство в Сената Мич Макконъл, който безусловно е на нож с Тръмп.
Изходът наподобява е явен – по-млад кандидат-тръмпист, не съкрушен от грешките на самия патриарх, само че блажен от него да избави Америка. Срещу подобен човек демократите няма да натрупат ефикасни способи до изборния цикъл през 2024 година
Има подобен човек, името му е Рон ДеСантис - и работи като губернатор на щата Флорида, който в този момент е позициониран като остров на непоклатимост и здрав разсъдък в страната, обхваната от стихии.
Той е млад (ако бъде определен през 2024 година, единствено леко ще надмине върха на Кенеди по възраст), той е известен, той се появи съвсем невредим на тормоз и рецензия (цяла демократична Америка търсеше компрометиращи доказателства за него - и не ги намери), най-после, той е пореден „ тръмпист “.
Сега точно ДеСантис е главната вяра на консервативна Америка, а не един невменяем милиардер от Ню Йорк, който е съкрушен от куп минали неточности и още повече от множеството очаквания, свързани с него, само че по този начин и не осъществени.
За ДеСантис, като най-вероятния правоприемник на Байдън, в този момент още веднъж се приказва заради две условия. Първо, най-богатият човек на планетата, Илън Мъск, публично разгласи поддръжката си, което може да се смята за намек, че губернаторът на Флорида може да разчита на неговите запаси.
Когато самият ДеСантис беше запитан на конференция какво мисли за това, губернаторът реагира в най-хубавия си жанр – с прелестно за гласоподавателя нареждане на целите, проницателен и на ръба на наказателното:„ В момента не мисля за 2024 година, цялото ми внимание е ориентирано към губернаторската акция. Въпреки това постоянно поздравявам поддръжката от афроамериканците. "
„ Солта “ на шегата е, че Мъск, който неотдавна „ съобщи “ демократичния лагер и мина на страната на консерваторите, е от Южна Африка. Това затваря пътя за самия него да бъде определен за президент, само че не и да попречи на Байдън и Тръмп да бъдат избрани отново.
Второ, допитване в Ню Хемпшир, психически значимо за американските политици, за първи път сподели електоралното предимство на ДеСантис над Тръмп измежду републиканския електорат - 39% против 37%. Особеността на този относително дребен (население 1,4 милиона души) щат в североизточната част на Съединени американски щати е, че политическите желания на локалното население постоянно са близки до тези на цяла Америка. Който най-често завоюва партийните първоначални избори в Ню Хемпшир (макар и не без изключения), ги печели в страната.
Това се дължи на обстоятелството, че щатът, намиращ се в демократичната географска зона на Нова Англия, въпреки всичко изпитва доста въздействие измежду консерваторите, което отрязва претендентите с прекомерно радикални позиции и от двете страни. В същото време първичните избори стартират с Ню Хемпшир. Още по-рано те се организират единствено в Айова, само че този щат е относително отдалечена селскостопанска " житница " с електорални изкривявания. Не можете да съдите за цяла Америка по Айова, само че се допуска, че с Ню Хемпшир е по този начин.
Съдейки по самия ДеСантис, той към момента е в размисъл и не желае да прережда своя „ татко и преподавател “ – Тръмп. Някакъв „ прозорец от благоприятни условия “ за демократите ще се отвори, с цел да се опитат да се изправят посред им тези двамата, само че към този момент това наподобява малко евентуално - заради рицарското държание на губернатора на Флорида, който (и заради възрастта си) няма потребност да бърза, изцяло допустимо е да се изчакат изборите през 2028 година или даже 2032 година
Следователно е евентуално Тръмп, воден от персонално възмущение, въпреки всичко да поеме към изборите, като по този метод заплаши консервативния реванш през 2024 година, в случай че Байдън не е претендентът и предизборната акция не се трансформира в „ конкуренция с катафалки “.
За Русия това съревнование - с катафалки или без - все няма значение: който и да завоюва там, ние би трябвало да се надигнем против Америка като такава. Тази борба обаче - ново издание на Студената война с " ободряващи " вероятности за Трета международна война е стартирана от Вашингтон и може да приключи единствено с промени във Вашингтонската политика.
Зависи не толкоз от фамилното име на президента Тръмп, Байдън или ДеСантис, а от това какъв брой мощно ще бъде електоралното искане за смяна. За да се отдръпват Съединени американски щати да вземем за пример от украинската случка, е належащо освен ново държавно управление в Белия дом, само че и забележителен брой нов вид конгресмени, на които това държавно управление би могло да разчита.
В този смисъл прогнозите остават отрицателни: не всички претенденти за Сената и Камарата на представителите, подкрепени от Тръмп ще вземат участие в борбата за Конгреса. Това значи, че провалянето на Демократическата партия на идните есенни избори въпреки всичко няма да се трансформира в кадрова гражданска война. И Русия ще би трябвало да се оправи плюс или минус със същата Америка, каквато е в този момент.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Приказките за това кой ще стане новият президент на Съединени американски щати към този момент се разля отвън границите на самите Съединени американски щати и се води в медиите на доста други страни по света. Защото, първо, Съединени американски щати към момента са най-влиятелната страна в този свят, от която зависят въпросите на войната, в това число световната борба с две нуклеарни сили - Русия и Китай.
И второ, Джо Байдън решително върви към тенекиения орден за най-непопулярния и най-неефективния президент в историята, тъй че обезпечено няма да може да бъде избран отново през 2024 година за нов мандат. За това в този момент той би трябвало да прави чудеса, да вземем за пример да съживява мъртвите, до момента в който самият той не наподобява задоволително жив (вечният зложелател Доналд Тръмп го назовава „ Сънливия Джо “).
Белият дом споделя, че настоящият държавен глава " безусловно " ще се кандидатира за нов мандат - само че даже демократите схващат, че това не е оптимизъм, а неистови опити да се отсрочи окончателното преобразяване на шефа в " куцо пате ", чието мнението не интересува никого.
Предвид тоталните провали на демократите в стопанската система и външната политика, опцията Байдън да остави след себе си наследник-член на същата партия също е малко евентуална. За тази роля явно претендира амбициозният вицепрезидент Камала Харис, който в този момент публично се трансформира в най-непопулярния вицепрезидент в историята. И най-после, нейните шансове се умножават по нула от обстоятелството, че самият Байдън се счита, че е неудовлетворен от протежето си, не предизвиква нейните упоритости и преглежда като евентуален заместител министъра на превоза Питър Бутиджич.
Той съвсем не приказва по интернационалните въпроси. Извън Съединените щати за него знаят само, че е открит педераст и отглежда две деца със брачна половинка си. Това са дадености, против които избледняват последните козове (в очите на демократите) на условно черната (майка от Индия, татко от Ямайка) жена Харис.
Няма други политици, които да се впрягат съществено за президент на 2024 година измежду демократите. Или се крият, страхувайки се да изгорят прибързано в огъня на всеамериканската рецесия. Във всеки случай, в случай че в този момент гадаете, то единствено от републиканската колода.
Вероятно новият президент ще бъде остарелият - Доналд Тръмп. Той неведнъж е намеквал, че може да се кандидатира още веднъж. Цялата конструкция на неговата персона, позната за нас, приказва в интерес на това, че без реванш над Сънливия Джо милиардерът не може да спи умерено.
И най-после, в този момент той е най-популярният политик в страната и заобикаля Байдън във всички изследвания на публичното мнение.
Но има най-малко три съществени казуса, заради които номинацията на Тръмп е съвсем единственият късмет да се резервира Белият дом, в случай че не за Байдън, то за Демократическата партия.
Първо, Тръмп ще е на 78 години все още на теоретичното си преизбиране. Байдън към този момент е на 79 - и за американците самного ясно забележими за всички характерности на герунтокрацията, чак до пищовите с указания „ влезте, усмихнете се, кажете здравей “.
Второ, болшинството американци по принцип не желаят да виждат Тръмп като собствен президент, тъй че преимуществото му в рейтингите пред Байдън, въпреки и устойчиво, не е толкоз доста.
Например, съгласно едно изследване едвам 39% са подготвени да гласоподават за Байдън, само че единствено 42% за Тръмп. 31% биха желали Тръмп да опита още веднъж шанса си на изборите, а 55% изрично дават отговор на този въпрос - не. За Байдън тези числа са надлежно 21% и 64%, само че това не отменяфакта, че алтернативата в лицето на някогашния президент не въодушевява популацията на Съединени американски щати.
И най-после, трето: Тръмп си остава Тръмп. Тоест безсрамен, нарцистичен и тесногръд вид, който слага личността си в центъра на вселената. Заедно с манията му за реванш непременно, това го прави уязвим като претендент, в случай че не от Байдън, а от повече или по-малко сдържан демократ, който може да върви и да приказва самичък. Най-малкото ръководещите и най-богатите хора в страната ще работят, с цел да се погрижат подобен да се появи.
В същото време „ Тръмпизмът “ – т.е. антиелитен, политически неточен популизъм с дял (което е значимо за нас) на изолационизъм – остава най-популярното направление в Републиканската партия, за огромно неспокойствие на старейшините като водача на консервативното малцинство в Сената Мич Макконъл, който безусловно е на нож с Тръмп.
Изходът наподобява е явен – по-млад кандидат-тръмпист, не съкрушен от грешките на самия патриарх, само че блажен от него да избави Америка. Срещу подобен човек демократите няма да натрупат ефикасни способи до изборния цикъл през 2024 година
Има подобен човек, името му е Рон ДеСантис - и работи като губернатор на щата Флорида, който в този момент е позициониран като остров на непоклатимост и здрав разсъдък в страната, обхваната от стихии.
Той е млад (ако бъде определен през 2024 година, единствено леко ще надмине върха на Кенеди по възраст), той е известен, той се появи съвсем невредим на тормоз и рецензия (цяла демократична Америка търсеше компрометиращи доказателства за него - и не ги намери), най-после, той е пореден „ тръмпист “.
Сега точно ДеСантис е главната вяра на консервативна Америка, а не един невменяем милиардер от Ню Йорк, който е съкрушен от куп минали неточности и още повече от множеството очаквания, свързани с него, само че по този начин и не осъществени.
За ДеСантис, като най-вероятния правоприемник на Байдън, в този момент още веднъж се приказва заради две условия. Първо, най-богатият човек на планетата, Илън Мъск, публично разгласи поддръжката си, което може да се смята за намек, че губернаторът на Флорида може да разчита на неговите запаси.
Когато самият ДеСантис беше запитан на конференция какво мисли за това, губернаторът реагира в най-хубавия си жанр – с прелестно за гласоподавателя нареждане на целите, проницателен и на ръба на наказателното:„ В момента не мисля за 2024 година, цялото ми внимание е ориентирано към губернаторската акция. Въпреки това постоянно поздравявам поддръжката от афроамериканците. "
„ Солта “ на шегата е, че Мъск, който неотдавна „ съобщи “ демократичния лагер и мина на страната на консерваторите, е от Южна Африка. Това затваря пътя за самия него да бъде определен за президент, само че не и да попречи на Байдън и Тръмп да бъдат избрани отново.
Второ, допитване в Ню Хемпшир, психически значимо за американските политици, за първи път сподели електоралното предимство на ДеСантис над Тръмп измежду републиканския електорат - 39% против 37%. Особеността на този относително дребен (население 1,4 милиона души) щат в североизточната част на Съединени американски щати е, че политическите желания на локалното население постоянно са близки до тези на цяла Америка. Който най-често завоюва партийните първоначални избори в Ню Хемпшир (макар и не без изключения), ги печели в страната.
Това се дължи на обстоятелството, че щатът, намиращ се в демократичната географска зона на Нова Англия, въпреки всичко изпитва доста въздействие измежду консерваторите, което отрязва претендентите с прекомерно радикални позиции и от двете страни. В същото време първичните избори стартират с Ню Хемпшир. Още по-рано те се организират единствено в Айова, само че този щат е относително отдалечена селскостопанска " житница " с електорални изкривявания. Не можете да съдите за цяла Америка по Айова, само че се допуска, че с Ню Хемпшир е по този начин.
Съдейки по самия ДеСантис, той към момента е в размисъл и не желае да прережда своя „ татко и преподавател “ – Тръмп. Някакъв „ прозорец от благоприятни условия “ за демократите ще се отвори, с цел да се опитат да се изправят посред им тези двамата, само че към този момент това наподобява малко евентуално - заради рицарското държание на губернатора на Флорида, който (и заради възрастта си) няма потребност да бърза, изцяло допустимо е да се изчакат изборите през 2028 година или даже 2032 година
Следователно е евентуално Тръмп, воден от персонално възмущение, въпреки всичко да поеме към изборите, като по този метод заплаши консервативния реванш през 2024 година, в случай че Байдън не е претендентът и предизборната акция не се трансформира в „ конкуренция с катафалки “.
За Русия това съревнование - с катафалки или без - все няма значение: който и да завоюва там, ние би трябвало да се надигнем против Америка като такава. Тази борба обаче - ново издание на Студената война с " ободряващи " вероятности за Трета международна война е стартирана от Вашингтон и може да приключи единствено с промени във Вашингтонската политика.
Зависи не толкоз от фамилното име на президента Тръмп, Байдън или ДеСантис, а от това какъв брой мощно ще бъде електоралното искане за смяна. За да се отдръпват Съединени американски щати да вземем за пример от украинската случка, е належащо освен ново държавно управление в Белия дом, само че и забележителен брой нов вид конгресмени, на които това държавно управление би могло да разчита.
В този смисъл прогнозите остават отрицателни: не всички претенденти за Сената и Камарата на представителите, подкрепени от Тръмп ще вземат участие в борбата за Конгреса. Това значи, че провалянето на Демократическата партия на идните есенни избори въпреки всичко няма да се трансформира в кадрова гражданска война. И Русия ще би трябвало да се оправи плюс или минус със същата Америка, каквато е в този момент.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ