Джеймс Бонд имал своите предшественици още през ХVІ-ти век. През 1572

Джеймс Бонд имал своите прародители още през ХVІ-ти век.

През 1572 година началник на разузнаването на кралица Елизабет І станал Франсис Уолсингъм. Дотогава той бил дипломат на Англия в Париж и станал очевидец на Вартоломеевата нощ на 24 август същата година.

Следвайки практиката на предшественика си Никълъс Трокмортън, Уолсингъм наел шпиони, които следели както дейностите на френското държавно управление, по този начин и интригите в Париж на британците и ирландците, врагове на кралицата. През идващите десетилетия Уолсингъм основал обширна разследваща мрежа. Ревностен протестант-калвинист, той бил откровено уверен, че принадлежи към богопомазан народ. Затова и в активността си не пренебрегвал услугите на професионални нарушители, авантюристи, главорези, които не липсвали в тогавашните европейски градове (впрочем, както и в днешните). Целта оправдавала средствата.

Уолсингам даже дефинирал подобен принцип: „ Ако нямаше негодници, честните хора надали щяха да знаят нещо за закононарушенията, ориентирани против тях “. А верността на негодниците можела да се обезпечи единствено със боязън и злато, в унисон с друга негова известна поговорка: „ Нужните сведения в никакъв случай не са прекомерно скъпи “.

Кралица Елизабет нееднократно упреквала Уолсингъм, че желае да подпали война с Испания поради ползите на протестантите-пуритани, които подлагали на критика държавната англиканска черква, че е запазила доста от католицизма. Но му се доверявала изцяло.

В края на 1570-те и 80-те години проектът на испанския крал Филип II бил да унищожи протестантската разкол в холандските и белгийските владения на испанската корона. За задачата трябвало да лиши Холандия от опцията да получава помощ от Англия; след това да смъкна Елизабет от трона, да сложи там католичката Мария Стюарт, която му предложила ръката си – и по този метод да откри цялостната надмощие на Испания. В краен случай, оставал вид за боен десант в Англия на испанската войска, която тогава била най-хубавата в Европа.

Англия се опитвала да осуети тези проекти най-вече посредством образуване на непрекъсната пиратска война против испанското мореплаване. Завземането и грабежите на испанските кораби от страна на британските пирати отслабвали Испания и осезаемо увеличавали ресурсите на Англия. Пък и служели за непосредствено обогатяване както на търговците, по този начин и на самата Елизабет, която била скришен акционер измежду „ кралските пирати “.

Задачата на английската загадка работа била на първо място да предотвратява заговорите, да следи подготовката за десант на испанската войска в Англия и да събира информация, която да улесни английската пиратска война в морето.

Разузнавателната мрежа на Уолсингъм се справила с всички тези задания много сполучливо. Скромен духовник, който учи в йезуитски лицей, британски аристократ, богат италианец, пристанищен офицер в Малага или пътуващ френски търговец, парижки дуелист или студент в някой от фамозните немски университети – всеки от тях можело да бъде сътрудник на Уолсингъм. Той имал сътрудници с друг профил: „ просто “ шпиони, шпиони-провокатори, експерти по дешифровка, майстори на подправени писма и печати.

Например, през 1580 година от Англия на континента дошъл Джон След. Цели месеци той пътувал в компанията на католически свещеници, избягали от Англия. Посетил Рим, след което се завърнал в Лондон с в детайли изложение на 285 англичани, които били емигранти в чужбина – студенти, военни, търговци, свещеници. В отчета били в детайли посочени фамилните връзки на тези лица, както и присъщите им белези, в случай че се наложело да бъдат хванати.

Един от способните сътрудници на началника на елизабетинското разузнаване бил и Антъни Манди – прочут артист и драматург, който оказал въздействие върху Шекспир. През 1578 година, по разпореждане на Уолсингъм, Манди отишъл в Рим, декларирал, че е католик и под псевдоним влезнал в Английския лицей, който подготвял свещеници-мисионери за изпращане в Англия. След като през 1581 година се завърнал, Манди взел участие в залавянето на своите състуденти, които добре познавал. За премия доста от неговите пиеси се играели в столичните театри.

Сред сътрудниците на Уолсингъм били още драматургът и артист Матю Ройстън, рано умрелият надарен драматург Уилям Фаулър и бъдещият фамозен драматург Кристофър Марлоу, до момента в който още учел в университета в Кеймбридж.

Уолсингъм, явно, имал желание към вербуването на писатели и артисти. Така заложил основите на традиция, която траяла 400 години. Вече в нашата актуалност двама от сътрудниците станали и фамозни създатели на шпионски романи – Греъм Грийн и Ян Флеминг, „ бащата “ на Джеймс Бонд.

Уолсингъм нямал пари да поддържа многочислени сътрудници, по тази причина обръщал внимание основно на професионалните им качества. Той получавал информация от 12 разнообразни места във Франция, 9 в Германия, 3 в Холандия, 4 в Испания и 4 в Италия (включително от Английския лицей в Рим).

Мрежата на Уолсингъм се състояла от една основа под формата на малко на брой доверени, непрекъснато употребявани сътрудници – и по-голям брой други шпиони, употребявани понякога против непретенциозно възнаграждение. Англия към момента още не била богатата империя, каквато станала по-късно. Пестеливата кралица Елизабет знаела цената на парите и не била доста великодушна.

Затова, колкото и необичайно да било, нееднократно нейните посланици, а и самият Уолсингъм плащали на сътрудниците от личните си джобове. Е, не доста – само че съгласно джобовете си. Какво да се прави – шпионажът във всички столетия желал освен умения – само че и пари.