София филм фест награждава Джафар Панахи
Джафар Панахи е един от най-значимите създатели на „ новата вълна “ в иранското кино. Филмите и геният му от десетилетия са приети и ценени от интернационалната кинообщност и кинокритика. Той е притежател на фестивални призове като „ Златен лъв “, „ Златна мечка “, „ Сребърна мечка “, „ Златен леопард “ и още десетки влиятелни интернационалните оценки. Сега огромният ирански режисьор ще получи премията на Столична община на 25-ия София Филм Фест за своя извънреден принос към изкуството на киното.
Творчеството му е познато на българските фенове още от 90-те години на ХХ век, а самият той бе безценен посетител на София Филм Фест през 2002 и 2004 година. Пълнометражните му филми „ Белият балон “ (1995, „ Златна камера “ в Кан), „ Огледалото “ (1997), „ Кръгът “ (2000), „ Пурпурно злато “ (2003), „ Засада “ (2006), „ Това не е филм “, „ Спусната завеса “ (2013), „ Такси “ (2015), „ 3 лица “ (2018) са част от стратегиите на най-престижните кино конгреси през годините, като множеството са били представяни на българската аудитория в стратегиите на София Филм Фест през годините.
Джафар Панахи е роден на 11 юли 1960 година в иранския град Мианех. Учи театрално майсторство в Университета за кино и телевизия в Техеран. След завършването си снима филми за малкия екран и работи като помощник на Абас Киаростами във кино лентата „ Сред маслиновите дръвчета “ през 1994 година. След спор с иранското държавно управление, развил се в продължение на няколко години във връзка със наличието на филмите му, „ Кръгът “ (2000) и „ Пурпурно злато “ (2003) са неразрешени от ислямското държавно управление, а през 2010 иранските управляващи арестуват Панахи в дома му, дружно с жена му, щерка му и 15 техни посетители. Обвинени са в агитация против властта и осъждат режисьора на шест години затвор, като му постановат 20-годишна възбрана да прави филми, да дава каквито и да било изявленията – за ирански или задгранични медии, и да напуща страната. Но политическата действителност не може да спре креативния му дух. През 2012 година Джафар Панахи е почетен с премия „ Сахаров “ за независимост на мисълта на Европейския парламент.
„ Искам да се поставите на моето място като режисьор, който не може, а и не желае да прави нищо друго, с изключение на да основава филми. Колко време ми остава? Може би двадесет години? Не мога да заставам без работа “, признава Панахи малко след арестуването си. „ Зная, че това желаят те. Пуснаха ме от дребен затвор, само че ме сложиха в доста по-голям затвор. Когато бях зад решетките знаех, че там не мога да направя нищо. Всяко придвижване се наблюдаваше... Сега съм сякаш „ свободен “, само че в реалност пребивавам просто в по-голям затвор и би трябвало да направя нещо - не мога да заставам без работа, не желая да оставя живота си да бъде прахосан “.
Жените – тяхната орис, професионалното им развиване и битката за самостоятелност в родината му са измежду желаните тематики във филмите на Джафар Панахи. Филмът му „ 3 лица “, сходно на „ Спусната завеса “ и „ Такси “, получили аплодисменти на министър председателите си в Берлин и по целия свят, е осъществен в изискванията на възбрана да прави кино. Българските фенове ще имат опция да видят кино лентата в специфична стратегия на 25-ия София Филм Фест.
Разказът в „ 3 лица ” се движи на границата сред действителността и фикцията като се концентрира върху една невероятна история, разрастваща се в пътешестване из иранските села. Заснет от ръка, филмът показва на феновете три дами – актриси, намиращи се в друг стадий от своята кариера. Едната е младо момиче от отдалечено селце, което мечтае да стане актриса и изпраща вик за помощ към известната иранска звезда Беназ Джафари – тя потегля да я търси в компанията на самия Панахи. Двамата пътешественици обикалят голям брой обитаеми места и откриват хора с завладяващи ориси, сред които и една пенсионирана към този момент актриса, отдала се на уединение и занимания с изобразително изкуство.
За кино лентата си „ 3 лица ”, с който Джафар Панахи изрича респект към своя наставник – починалия Абас Киаростами, режисьорът е почетен още с премията за най-хубав филм от кинофестивала в Анталия, както и с награди от фестивалите в Сао Пауло и Хамбург.
Творчеството му е познато на българските фенове още от 90-те години на ХХ век, а самият той бе безценен посетител на София Филм Фест през 2002 и 2004 година. Пълнометражните му филми „ Белият балон “ (1995, „ Златна камера “ в Кан), „ Огледалото “ (1997), „ Кръгът “ (2000), „ Пурпурно злато “ (2003), „ Засада “ (2006), „ Това не е филм “, „ Спусната завеса “ (2013), „ Такси “ (2015), „ 3 лица “ (2018) са част от стратегиите на най-престижните кино конгреси през годините, като множеството са били представяни на българската аудитория в стратегиите на София Филм Фест през годините.
Джафар Панахи е роден на 11 юли 1960 година в иранския град Мианех. Учи театрално майсторство в Университета за кино и телевизия в Техеран. След завършването си снима филми за малкия екран и работи като помощник на Абас Киаростами във кино лентата „ Сред маслиновите дръвчета “ през 1994 година. След спор с иранското държавно управление, развил се в продължение на няколко години във връзка със наличието на филмите му, „ Кръгът “ (2000) и „ Пурпурно злато “ (2003) са неразрешени от ислямското държавно управление, а през 2010 иранските управляващи арестуват Панахи в дома му, дружно с жена му, щерка му и 15 техни посетители. Обвинени са в агитация против властта и осъждат режисьора на шест години затвор, като му постановат 20-годишна възбрана да прави филми, да дава каквито и да било изявленията – за ирански или задгранични медии, и да напуща страната. Но политическата действителност не може да спре креативния му дух. През 2012 година Джафар Панахи е почетен с премия „ Сахаров “ за независимост на мисълта на Европейския парламент.
„ Искам да се поставите на моето място като режисьор, който не може, а и не желае да прави нищо друго, с изключение на да основава филми. Колко време ми остава? Може би двадесет години? Не мога да заставам без работа “, признава Панахи малко след арестуването си. „ Зная, че това желаят те. Пуснаха ме от дребен затвор, само че ме сложиха в доста по-голям затвор. Когато бях зад решетките знаех, че там не мога да направя нищо. Всяко придвижване се наблюдаваше... Сега съм сякаш „ свободен “, само че в реалност пребивавам просто в по-голям затвор и би трябвало да направя нещо - не мога да заставам без работа, не желая да оставя живота си да бъде прахосан “.
Жените – тяхната орис, професионалното им развиване и битката за самостоятелност в родината му са измежду желаните тематики във филмите на Джафар Панахи. Филмът му „ 3 лица “, сходно на „ Спусната завеса “ и „ Такси “, получили аплодисменти на министър председателите си в Берлин и по целия свят, е осъществен в изискванията на възбрана да прави кино. Българските фенове ще имат опция да видят кино лентата в специфична стратегия на 25-ия София Филм Фест.
Разказът в „ 3 лица ” се движи на границата сред действителността и фикцията като се концентрира върху една невероятна история, разрастваща се в пътешестване из иранските села. Заснет от ръка, филмът показва на феновете три дами – актриси, намиращи се в друг стадий от своята кариера. Едната е младо момиче от отдалечено селце, което мечтае да стане актриса и изпраща вик за помощ към известната иранска звезда Беназ Джафари – тя потегля да я търси в компанията на самия Панахи. Двамата пътешественици обикалят голям брой обитаеми места и откриват хора с завладяващи ориси, сред които и една пенсионирана към този момент актриса, отдала се на уединение и занимания с изобразително изкуство.
За кино лентата си „ 3 лица ”, с който Джафар Панахи изрича респект към своя наставник – починалия Абас Киаростами, режисьорът е почетен още с премията за най-хубав филм от кинофестивала в Анталия, както и с награди от фестивалите в Сао Пауло и Хамбург.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ