Диян Стаматов: Политическата среда превръща образованието ни в един спрял влак
Диян Стаматов, ръководител на Съюза на работодателите в системата на националната култура и шеф на 119-то учебно заведение в столицата, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Г-н Стаматов, през днешния ден е доста специфичен ден за България – 24 май. Честваме нашата книжовност, култура, просвета. Като човек, отдал се на образованието, какви са изводите, които може да създадем през днешния ден за духовната, просветителска активност на светите братя Кирил и Методий и отражението им в сегашните генерации?
Без подозрение, това е един от най-най-светлите и най-прекрасни празници в страната ни. Братята Кирил и Методий са – и е хубаво, че са – известни имена във всеки дом на всяко едно семейство и на всеки един подрастващ. Поне това успяхме да създадем през годините и нека това да остане в традицията на всеки един българин, без значение къде се намира, дали в страната, или отвън нея, и това да пребъде през годините напред.
Казвате " най-малко това “ и чувствам, че се подсмивате. Ценим ли писмеността си? Ценим ли словата си? Или в противен случай – от ден на ден омаскаряваме езика си, използваме чуждици, заемки?
В българския език сега има извънредно доста чуждици. Дори и аз, който всеки ден съм в връзка с най-различни обществени кръгове и възрасти, от време на време се озорвам да различа избрани нови думи или думи, чието място не тъкмо там, където са изречени. Без подозрение, доста от днешните ІТ терминологии навлязоха в общуването ни, а това стартира да пречи на поколенията, които дълго време са учили обичайния български литературен език, и без подозрение, няма по какъв начин да знаят смисъла на доста от тези думи. В реалност това не би трябвало да бъде по този начин. В същото време сигурно доста от нас всеки ден се сблъскват с младежи, които непрекъснато употребяват такива думи, даже освен това – те се гордеят с това, че насреща събеседникът не ги схваща. Това им основава една подправена горделивост и самочувствие, което не ги прави по-значими от всеки един събеседник, с който те поддържат връзка. Това, несъмнено, е много тъжно в тази обстановка, тъй като всевъзможни нови заемки в говора ни би трябвало да имат своята добра последователност, в смисъл, с изключение на деловитост, за която непрекъснато приказваме, само че и да не се не помни, че едни напълно кратковременни думи, които през днешния ден се употребяват, на следващия ден може да няма безусловно никакво значение в използването си.
Днес запитвам моите посетители, а в този момент и вас – коя е обичаната ви българска дума?
Приятелство.
Защо?
Причината е, че другарството съгласно мен постоянно е било полезност и доста съм държал на хората, които са към мен, да бъдат такива, каквито съм ги приел, с техните позитивни и негативни черти, да разгадавам на тях, както и те на мен. Всичко останало е много преходно и за огромно страдание, през последните няколко, може би две-три десетилетия, тази дума много се промени. Все по-малко хора настояват, че имат другари към себе си. Времената, в които се намираме, изключително през последните няколко години, карат да се усещаме не изключително сигурни в една такава среда, в която другарствата си отиват, само че не се появяват нови.
Георги Господинов възпламени една светлина в тунела през днешния ден, проправи нови пътища за България. Всички приказваме за това, българската литература доближи нечувани до момента върхове. Какво съгласно вас съумя да ни подсети с това отличие господин Господинов?
Според мен, най-значимото нещо – да се усещаме горди от това, че сме българи и че един напълно, напълно елементарен човек с доста труд може да реализира извънредно доста, без той да е бил прочут в международните литературни среди, последователно в годините да се издигне до имена, които са доста по-леснопродаваеми поради пазара примерно на една Англия и относително дребния пазар, каквато е българската литература. Това се отнася и за всяко едно друго нещо, което вършим. Постоянно сме привикнали да твърдим, че образованието ни е едва и че в него не учат доста положителни, стимулирани възпитаници. В същото време постоянно се гордеем, когато те реализиран, една дребна група от тях достижение в региона на биологията, математиката, химията, ІТ бранша. Ето това са дребните наслади, които се реализират, обаче с извънредно доста труд, и в тях няма стандарти, за които постоянно сме привикнали да си приказваме, когато става дума за едни елементарни, простички изпити.
Г-н Стаматов, няма по какъв начин да не ви попитам за просветителната промяна, почнала, незапочнала. Не е ясно по кое време ще завърши, в какъв тип ще завърши. Какво би трябвало да наваксваме? Какво липсва за една по-голяма смяна в областта на образованието през днешния ден?
В ден като днешния някак си не е признато да се приказва за проблеми. И аз мисля, че духът на един добър диалог не би трябвало да бъде ориентиран към проблеми и негативи. Нашето обучение сега се намира в един сериозен застой. За промяна може би можеше да се приказва преди две-три години. През последните две-три години се намираме в един доста несъизмерим покой, който сигурно ще рефлектира както върху поколението, което в този момент се намира в просветителната система, по този начин и резултатите, които то ще дава след броени години. За огромно страдание, средата, в която се намираме, чисто политическата среда, рефлектира напълно върху образованието и в него не се случва безусловно нищо. Това трансформира образованието ни като един спрял трен, на който не се качва никой. И това е тъжната страна. Докато в Европа, до момента в който в " белия “ свят, по този начин да се каже, образованието върви с извънредно огромна мощ и скорост. Сигурно всеки е чувал за потреблението на напълно новите изкуствени интелекти в образованието, до момента в който ние сме на едно място и това аз самият не виждам по кое време скоро ще се промени в по-благоприятна за безусловно всички посока.
Оптимист ли сте с новата формула, която одобриха нашите ръководещи, за т.нар. " ротация “, в тази връзка?
Бих се въздържал от мнения в това отношение, тъй като сигурно това е енигмата на последната седмица, която остава мистерия за безусловно огромна група българи. И ръководещите хора, здравите, мощни мъже на страната ни би трябвало да покажат верния път на безусловно всички, които са затаили мирис и чакат техните решения, с цел да излезем от тази обстановка, в която и обществено, и стопански, и просветително сме в тази, една самобитна житейска кома, която без подозрение, би трябвало да спре и да продължи с цялата си мощ на живота. Защото ние, даже и да продължим да дълбаем в това дъно, в което се намираме, Европа е напред и животът продължава със своята невероятна мощ и хубост.
Преди няколко дни, макар че доскоро отбелязахте в диалога ни, че не желаете да коментирате проблемите, само че вие самият също по този начин направихте във " Facebook “ едно изявление, една обява с увещание, че скоро е 24 май, а там засягате възнагражденията на учителя в учебно заведение и каква би трябвало да бъде заплатата на учителя, и че всичко останало е един " компромис и бягство към интелектуална бедност “. Бихте ли коментирал това?
За огромно страдание, младежите, които са в междинното обучение, с цел да останат – не за дълго, а идната година, тяхното заплащане би трябвало да бъде променено в този момент, и то извънредно съществено. Един младеж, който би трябвало да заплаща наем и спомагателните битови неща, които го заобикалят, а по едно и също време с това, да живее стремително живота на огромния град, би могъл това да се осъществя единствено само в случай че неговата заплата е чисто към 2000 лв.. А тя е сензитивно по-надолу в сегашния миг. Без подозрение, това ще докара до отлив на младите експерти от междинното обучение – нещо, което дълги години се опитвахме да променим, и на този стадий е в тъкмо тази посока. Но за жалост, доста сътрудници започнаха последователно да се отхвърлят от този възторг, който е присъщ за младото потомство, за хората на 50 и нагоре години, и те сигурно ще си потеглят с всеки изминат месеци от ден на ден и повече от междинното обучение, а тяхното връщане назад е извънредно мъчно, постепенно и от време на време даже в избрани специалности съвсем невероятно, имайки поради физика, математика, осведомителни технологии, тъкмо специалности, които могат да бъдат препоръчани от другите браншове в пъти по-високи хонорари. Сигурно това звучи много битово и много прагматично, само че днешният преподавател е от друго време. Днешният младеж е от поколението, което не чака да се случи нещо след 15-20 години, а желае да види в този момент и сега. Тъкмо тук ръководещите хора би трябвало доста ясно да си дадат сметка, че нямат време, с цел да ги чака някой за някакви промени. Този проблем е извънредно значим за безусловно всички в системата ни, в случай че желаеме да бъдат обучавани младежите от положителни учители, от качествени преподаватели, които да дават доста на децата на България.
Добър край на нашия диалог. Г-н Стаматов, благодаря ви.
Благодаря и аз.
Г-н Стаматов, през днешния ден е доста специфичен ден за България – 24 май. Честваме нашата книжовност, култура, просвета. Като човек, отдал се на образованието, какви са изводите, които може да създадем през днешния ден за духовната, просветителска активност на светите братя Кирил и Методий и отражението им в сегашните генерации?
Без подозрение, това е един от най-най-светлите и най-прекрасни празници в страната ни. Братята Кирил и Методий са – и е хубаво, че са – известни имена във всеки дом на всяко едно семейство и на всеки един подрастващ. Поне това успяхме да създадем през годините и нека това да остане в традицията на всеки един българин, без значение къде се намира, дали в страната, или отвън нея, и това да пребъде през годините напред.
Казвате " най-малко това “ и чувствам, че се подсмивате. Ценим ли писмеността си? Ценим ли словата си? Или в противен случай – от ден на ден омаскаряваме езика си, използваме чуждици, заемки?
В българския език сега има извънредно доста чуждици. Дори и аз, който всеки ден съм в връзка с най-различни обществени кръгове и възрасти, от време на време се озорвам да различа избрани нови думи или думи, чието място не тъкмо там, където са изречени. Без подозрение, доста от днешните ІТ терминологии навлязоха в общуването ни, а това стартира да пречи на поколенията, които дълго време са учили обичайния български литературен език, и без подозрение, няма по какъв начин да знаят смисъла на доста от тези думи. В реалност това не би трябвало да бъде по този начин. В същото време сигурно доста от нас всеки ден се сблъскват с младежи, които непрекъснато употребяват такива думи, даже освен това – те се гордеят с това, че насреща събеседникът не ги схваща. Това им основава една подправена горделивост и самочувствие, което не ги прави по-значими от всеки един събеседник, с който те поддържат връзка. Това, несъмнено, е много тъжно в тази обстановка, тъй като всевъзможни нови заемки в говора ни би трябвало да имат своята добра последователност, в смисъл, с изключение на деловитост, за която непрекъснато приказваме, само че и да не се не помни, че едни напълно кратковременни думи, които през днешния ден се употребяват, на следващия ден може да няма безусловно никакво значение в използването си.
Днес запитвам моите посетители, а в този момент и вас – коя е обичаната ви българска дума?
Приятелство.
Защо?
Причината е, че другарството съгласно мен постоянно е било полезност и доста съм държал на хората, които са към мен, да бъдат такива, каквито съм ги приел, с техните позитивни и негативни черти, да разгадавам на тях, както и те на мен. Всичко останало е много преходно и за огромно страдание, през последните няколко, може би две-три десетилетия, тази дума много се промени. Все по-малко хора настояват, че имат другари към себе си. Времената, в които се намираме, изключително през последните няколко години, карат да се усещаме не изключително сигурни в една такава среда, в която другарствата си отиват, само че не се появяват нови.
Георги Господинов възпламени една светлина в тунела през днешния ден, проправи нови пътища за България. Всички приказваме за това, българската литература доближи нечувани до момента върхове. Какво съгласно вас съумя да ни подсети с това отличие господин Господинов?
Според мен, най-значимото нещо – да се усещаме горди от това, че сме българи и че един напълно, напълно елементарен човек с доста труд може да реализира извънредно доста, без той да е бил прочут в международните литературни среди, последователно в годините да се издигне до имена, които са доста по-леснопродаваеми поради пазара примерно на една Англия и относително дребния пазар, каквато е българската литература. Това се отнася и за всяко едно друго нещо, което вършим. Постоянно сме привикнали да твърдим, че образованието ни е едва и че в него не учат доста положителни, стимулирани възпитаници. В същото време постоянно се гордеем, когато те реализиран, една дребна група от тях достижение в региона на биологията, математиката, химията, ІТ бранша. Ето това са дребните наслади, които се реализират, обаче с извънредно доста труд, и в тях няма стандарти, за които постоянно сме привикнали да си приказваме, когато става дума за едни елементарни, простички изпити.
Г-н Стаматов, няма по какъв начин да не ви попитам за просветителната промяна, почнала, незапочнала. Не е ясно по кое време ще завърши, в какъв тип ще завърши. Какво би трябвало да наваксваме? Какво липсва за една по-голяма смяна в областта на образованието през днешния ден?
В ден като днешния някак си не е признато да се приказва за проблеми. И аз мисля, че духът на един добър диалог не би трябвало да бъде ориентиран към проблеми и негативи. Нашето обучение сега се намира в един сериозен застой. За промяна може би можеше да се приказва преди две-три години. През последните две-три години се намираме в един доста несъизмерим покой, който сигурно ще рефлектира както върху поколението, което в този момент се намира в просветителната система, по този начин и резултатите, които то ще дава след броени години. За огромно страдание, средата, в която се намираме, чисто политическата среда, рефлектира напълно върху образованието и в него не се случва безусловно нищо. Това трансформира образованието ни като един спрял трен, на който не се качва никой. И това е тъжната страна. Докато в Европа, до момента в който в " белия “ свят, по този начин да се каже, образованието върви с извънредно огромна мощ и скорост. Сигурно всеки е чувал за потреблението на напълно новите изкуствени интелекти в образованието, до момента в който ние сме на едно място и това аз самият не виждам по кое време скоро ще се промени в по-благоприятна за безусловно всички посока.
Оптимист ли сте с новата формула, която одобриха нашите ръководещи, за т.нар. " ротация “, в тази връзка?
Бих се въздържал от мнения в това отношение, тъй като сигурно това е енигмата на последната седмица, която остава мистерия за безусловно огромна група българи. И ръководещите хора, здравите, мощни мъже на страната ни би трябвало да покажат верния път на безусловно всички, които са затаили мирис и чакат техните решения, с цел да излезем от тази обстановка, в която и обществено, и стопански, и просветително сме в тази, една самобитна житейска кома, която без подозрение, би трябвало да спре и да продължи с цялата си мощ на живота. Защото ние, даже и да продължим да дълбаем в това дъно, в което се намираме, Европа е напред и животът продължава със своята невероятна мощ и хубост.
Преди няколко дни, макар че доскоро отбелязахте в диалога ни, че не желаете да коментирате проблемите, само че вие самият също по този начин направихте във " Facebook “ едно изявление, една обява с увещание, че скоро е 24 май, а там засягате възнагражденията на учителя в учебно заведение и каква би трябвало да бъде заплатата на учителя, и че всичко останало е един " компромис и бягство към интелектуална бедност “. Бихте ли коментирал това?
За огромно страдание, младежите, които са в междинното обучение, с цел да останат – не за дълго, а идната година, тяхното заплащане би трябвало да бъде променено в този момент, и то извънредно съществено. Един младеж, който би трябвало да заплаща наем и спомагателните битови неща, които го заобикалят, а по едно и също време с това, да живее стремително живота на огромния град, би могъл това да се осъществя единствено само в случай че неговата заплата е чисто към 2000 лв.. А тя е сензитивно по-надолу в сегашния миг. Без подозрение, това ще докара до отлив на младите експерти от междинното обучение – нещо, което дълги години се опитвахме да променим, и на този стадий е в тъкмо тази посока. Но за жалост, доста сътрудници започнаха последователно да се отхвърлят от този възторг, който е присъщ за младото потомство, за хората на 50 и нагоре години, и те сигурно ще си потеглят с всеки изминат месеци от ден на ден и повече от междинното обучение, а тяхното връщане назад е извънредно мъчно, постепенно и от време на време даже в избрани специалности съвсем невероятно, имайки поради физика, математика, осведомителни технологии, тъкмо специалности, които могат да бъдат препоръчани от другите браншове в пъти по-високи хонорари. Сигурно това звучи много битово и много прагматично, само че днешният преподавател е от друго време. Днешният младеж е от поколението, което не чака да се случи нещо след 15-20 години, а желае да види в този момент и сега. Тъкмо тук ръководещите хора би трябвало доста ясно да си дадат сметка, че нямат време, с цел да ги чака някой за някакви промени. Този проблем е извънредно значим за безусловно всички в системата ни, в случай че желаеме да бъдат обучавани младежите от положителни учители, от качествени преподаватели, които да дават доста на децата на България.
Добър край на нашия диалог. Г-н Стаматов, благодаря ви.
Благодаря и аз.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ