Дивият ориз, за разлика от своите роднини, произхожда не от

Дивият ориз, за разлика от своите родственици, произлиза не от Азия, а от Северна Америка и по-точно регионът на Големите езера. В съпоставяне с културният ориз той е по-богат на белтъчини, витамини и влакнини. Местните индианци обичайно са го събирали и употребявали за храна, само че в последните години търсенето му нараства в целия свят. В съпоставяне с култивираните сортове дивият ориз съдържа повече белтъчини, витамини, минералите фосфор и калий. Има черно-кафяв цвят и орехов усет. Обикновено се смесва с бял ориз в съответствие 1:3.

Червен ориз произлиза от Тайланд, а цветът му се дължи на триците, защото при обработката му се отделя единствено външната люспа. Това подсигурява запазването на всички хранителни субстанции. Основната му разлика с неполирания кафяв ориз е по-тежкия и сладостен усет.

Но даже един и същи ориз, обработен по друг метод може да има друг усет, цвят и наличие на хранителни субстанции:

Кафевият ориз е с напълно непокътнато зърно, като е отлющена единствено неговата обвивка. Той е най-богат на витамини, минерали, растителни влакнини и мазнини, които се съдържат в зародиша. Затова е желан от последователите на здравословното хранене. Относително високата му цена спрямо белия ориз се дължи на по-краткия му период на валидност. Вари се приблизително към 25 мин.

При белият гладък ориз люспите, триците и зародишът са отстранени. Това удължава периода му на валидност, прави усета по-фин, а цветът белоснежен, само че го лишава от по-голямата част от витамините и минералите. За цялостното му сваряване са нужни 10-15 мин.

Бланшираният ориз е компромис сред здравословните изгоди на неполираният ориз и по-лекият усет на белия. Той се получава като необработените зърна на ориза се попарват за малко. По този метод 80% от витамините и минералите от люспата и триците минават навътре в зърното и се резервират след полирането му. В сурово положение бланшираният ориз има жълтеникав цвят, които обаче при сваряване минава в снежнобял. Тази обработка усилва времето за готвенето му до 20 мин., само че има и друго предимство – бланшираните зърна в никакъв случай не се слепват и резервират положителния си усет даже и след притопляне.

В нашата страна единствено до преди 100 година оризът е бил същински разкош и по тази причина нашите баби са го замествали напълно или частично с булгур.