10 легенди за произхода на пролетните цветя
Дивата, млада и зелена нова пролет към този момент се разлиства на открито. Тя каца на рамото ви като първата събудена пчела или пеперуда.
Парковете и градините ехтят от птичи песни, а цветарите оферират ранни пролетни цветя, каквито не се отглеждат в оранжериите.
Днес ви предлагаме 10 митове за произхода на дивите пролетни цветя, които от незапомнени времена са знак на настъпващия сезон, на събуждането на природата и възраждането на живота.
1. Легенда за кокичето
Според едно поверие, когато Адам и Ева били изгонени от Рая на земята било зима. Голите първи хора мръзнели и страдали по топлите и пъстри божествен градини, в които нямало в никакъв случай да се върнат. Тогава няколко снежинки паднали върху отпечатъците от стъпки на Ева и от топлината на стъпалата й се трансформирали в нежни бели цветя. Кокичетата донесли вестта за Божията благосклонност – вярата, че след тестванията идват по-добрите дни и насладата.
2. Легенда за кокичето
Много от ранните християни вярвали, че кокичетата са капки от млякото, с което Богородица закърмила младенеца Иисус Христос. Те се отронили от ъгълчето на устата на младия Бог и паднали върху пода на кошарата, в която Божият наследник се родил, попили в торната земя и се трансформирали в цветя, цветята, които оттогава до през днешния ден се появяват в края на зимата, предвещавайки пролетта – сезонът на обновлението.
3. Легенда за теменужката
Според античните гърци, любовта на Аполон към една от дъщерите на Атлас била бурна и напориста, само че несподелена. Момичето се страхувало от настоятелния любовник и помолило господ Зевс за протекция. Той го трансформирал в благоуханно цвете, което по този начин добре скрил в тревата, че и до ден сегашен може да бъде открито единствено по аромата.
4. Легенда за теменужката
Според друго поверие от гръцката митология Прозерпина имала доста хубав наниз от аметисти. Но един ден била издебната и похитена от Плутон. Докато се съпротивлявала, нанизът от лилави мъниста се скъсал и се разпилял по поляната. Камъчетата са трансформирали в дребни виолетови цветя, които и до момента припомнят за нея.
5. Легенда за игликата
Богомилска легенда споделя, че през един топъл пролетен следобяд Св. Петър заспал на слънце пред райските врати. От ръката му се изплъзнала връзката със златни ключове от Царството небесно и паднала на земята. Стреснатият светия незабавно изпратил ангел, който ги намерил и върнал. А отпечатъкът от ключовете в размекнатата от стопения сняг земя се трансформирал в красиво жълто цвете.
6. Легенда за игликата
Старо иманярско вярване гласи, че игликата израства върху гробовете на антични царе или върху място, където е закопано имане. А съгласно една българска национална ария, игликата е оживялата златна игла, с треперушки (накит за глава, който се забожда на забрадката), паднал и забил се в пръстта край пътя, където била отвлечена от турците хубавата мома Иглика.
7. Легенда за нарциса
От гръцката митология знаем, че Нарцис бил красивият, само че безсърдечен наследник на нимфата Лириопа. Много девойки въздишали по него, само че той бил недосегаем за тях.
Отблъснатите девойки се оплакали на богинята Немезида и тя отмъстила за тях, вкоренявайки Нарцис и трансформирайки го в цвете, край един поток, в който младежът дълго и захласнато съзерцавал отражението си.
8. Легенда за нарциса
Името на нарциса произлиза от думата „ наркоза ”. Цветето в действителност има такива свойства. Според античните гърци, един ден, когато Персефона беряла нарциси на огромна поляна, замаяна от ароматът им заспала и възползвайки се от това Хадес я отвлякъл и се спуснал с нея чак в дълбините на земята.
9. Легенда за зюмбюла
Името на това красиво растение на старогръцки е Хиацинтус. Кръстено е на Хиацинт – сина на спартанския цар Амикъл и музата на историята Клио. За една от древногръцките олимпиади Аполон упражнявал своя любим Хиацинт в дисциплината Мятане на диск. Но палавият Зефир (бог на източния вятър) духнал и отклонил пътя на един летящ диск и той мощно блъснал Хиацинт по главата. Бог Аполон заплакал за починалия момък и от сълзите му се образувал синия зюмбюл.
10. Легенда за зюмбюла
По-късно във времето се родила легендата за огромните благоуханни сълзи на Дева Мария, с които тя оплакала сваления от кръста Христос. Преданието твърди, че първият бял зюмбюл поникнал в подножието на Кръста Господен, а години по-късно кралица Елена (майката на император Константин Велики) намерила заровения Христов кръст по белите зюмбюли, които цъфтели на това място.
