Динозаврите не са изчезнали след падането на астероид, а на...
Динозаврите може да са били унищожени от комета вместо от метеорит, твърди ново изследване, оповестено в понеделник в Scientific Reports.
Според откриватели от Харвард, парче от комета се е разрушило на Земята преди повече от 66 милиона години, създавайки кратера Чиксулуб.
Този античен кратер, който се намира на полуостров Юкатан в днешно Мексико, обгръща повърхност от към 180 километра.
Според изследването, точно въздействието, което е основала тази гигантска дупка в земната повърхнина, е обвързвано с Масовото измиране креда – терциер, когато умират диноваврите и доста други типове. Тези събития са били световни и са засегнали всички огромни континенти и международния океан.
„ Сигурно е била красива панорама, само че заниманието завършва, когато скалата се е блъснала в земята “, споделя съавторът на проучването Ейбрахам Льоб, професор по просвета в Харвардския университет.
Според теорията на Льоб и екипа му, парче от комета е виновникът за всеобщото изгубване на типове преди 66 млн.години, а не метеорит, както се смяташе до в този момент.
Кометите са части галактически парчета, направени най-вече от заледен газ, до момента в който метеоритите са части канара, най-често срещани в астероидния пояс, който се намира сред Марс и Юпитер.
Според откривателите, възможностите, метеорит с диаметър минимум 10 километра, да е повода за стремително събитие в Чиксулуб, са един на всеки 350 милиона години. В същото време, дългопериодичните комети (комети с орбита над 200 години), които са способни да причинят събитието на полуостров Юкатан, са доста по-редки, като една се случва на всеки 3,8 до 11 милиарда години.
Изследователите обаче имат доктрина, която доста усилва възможностите в интерес на кометите. Една от хипотезите е, че разстройства във външните граници на Слънчевата система от време на време усилват броя на навлизащите комети, увеличавайки вероятността за удар.
Снимка: shutterstock
Големите комети постоянно могат да се разпаднат, до момента в който минават покрай Слънцето, което усилва 10 пъти вероятността за солиден конфликт със Земята.
Професор Льоб и аспирантът от Харвард Амир Сираджб оферират сюжет, за това по какъв начин са се развили събитията в онюзи миг от историята на нашата планета.
Според тях галактическият обект, блъснал се в планетата ни преди 66 млн. години, е пристигнал от покрайнините на Слънчевата система и е бил с величина 7 километра. Според проучването, фрагментът се е отделил след детонацията на комета, пристигнала от облака на Оорт, който е формиран от парчета и се намира доста надалеч, на границата на Слънчевата система.
Докато кометата е пътувала към центъра на Слънчевата система, гравитационната мощ на Юпитер е могла да ѝ даде подтик, който да я форсира до толкоз, че да доближи слънцето.
" Юпитер работи тъкмо като пинбол машина. Когато нещо се приближи до него, той може да го изблъска “, изяснява простичко Льоб.
След като доближи Слънцето, гравитационната мощ на нашата звезда може да разбие кометата на части, а колкото повече са отломките толкоз по-голяма е вертоятността, някое от тях да удари Земята, споделя още професорът от Харвард.
" Планетата-гигант отбива кометите, наречени " с дълъг интервал " към орбити, доста близки до Слънцето. И тук, изправени пред голямата гравитация на Слънцето, по-големите комети избухват, разпръсквайки се на хиляди парчета. Всяка от тях, една от които е била катапултирана към Земята, е имала капацитета да аргументи злополуката, унищожила динозаврите ", разяснява Амир Сирай.
До този извод Амир Сирай достигнал след компютърни симулации на гравитационните сили въз основа на разполагаемите данни за облака на Оорт и придвижването на планетите.
Досега най-разпространената доктрина гласеше, че галактическият обект, провинен за злополуката преди 66 милиона години, е пристигнал от астероидния пояс, ситуиран сред Юпитер и Марс. Но честотата, с която те могат да се сблъскат със Земята, е 10 пъти по-малка, спрямо тази на избухналите комети, които се разпръскват в хиляди парчета. Оттук и доста по-високата възможност за конфликт с нашата планета.
И още един факт в поддръжка на новата доктрина. Известно е, че кратерът Чиксулуб е бил формиран от обект, формиран от въглероден хондрид. А единствено 10 % от метеоритите го включват в състава си, а в кометите този % е доста по-висок.
Авторите на новото изследване са пресметнали, че откъс на комета има възможност да се сблъска със Земята един път на неколкостотин милиона години. Което значи, че планетата ни не е застрашена в краткосрочна вероятност, спрямо заплахата от метеоритите.
Според откриватели от Харвард, парче от комета се е разрушило на Земята преди повече от 66 милиона години, създавайки кратера Чиксулуб.
Този античен кратер, който се намира на полуостров Юкатан в днешно Мексико, обгръща повърхност от към 180 километра.
Според изследването, точно въздействието, което е основала тази гигантска дупка в земната повърхнина, е обвързвано с Масовото измиране креда – терциер, когато умират диноваврите и доста други типове. Тези събития са били световни и са засегнали всички огромни континенти и международния океан.
„ Сигурно е била красива панорама, само че заниманието завършва, когато скалата се е блъснала в земята “, споделя съавторът на проучването Ейбрахам Льоб, професор по просвета в Харвардския университет.
Според теорията на Льоб и екипа му, парче от комета е виновникът за всеобщото изгубване на типове преди 66 млн.години, а не метеорит, както се смяташе до в този момент.
Кометите са части галактически парчета, направени най-вече от заледен газ, до момента в който метеоритите са части канара, най-често срещани в астероидния пояс, който се намира сред Марс и Юпитер.
Според откривателите, възможностите, метеорит с диаметър минимум 10 километра, да е повода за стремително събитие в Чиксулуб, са един на всеки 350 милиона години. В същото време, дългопериодичните комети (комети с орбита над 200 години), които са способни да причинят събитието на полуостров Юкатан, са доста по-редки, като една се случва на всеки 3,8 до 11 милиарда години.
Изследователите обаче имат доктрина, която доста усилва възможностите в интерес на кометите. Една от хипотезите е, че разстройства във външните граници на Слънчевата система от време на време усилват броя на навлизащите комети, увеличавайки вероятността за удар.
Снимка: shutterstock
Големите комети постоянно могат да се разпаднат, до момента в който минават покрай Слънцето, което усилва 10 пъти вероятността за солиден конфликт със Земята.
Професор Льоб и аспирантът от Харвард Амир Сираджб оферират сюжет, за това по какъв начин са се развили събитията в онюзи миг от историята на нашата планета.
Според тях галактическият обект, блъснал се в планетата ни преди 66 млн. години, е пристигнал от покрайнините на Слънчевата система и е бил с величина 7 километра. Според проучването, фрагментът се е отделил след детонацията на комета, пристигнала от облака на Оорт, който е формиран от парчета и се намира доста надалеч, на границата на Слънчевата система.
Докато кометата е пътувала към центъра на Слънчевата система, гравитационната мощ на Юпитер е могла да ѝ даде подтик, който да я форсира до толкоз, че да доближи слънцето.
" Юпитер работи тъкмо като пинбол машина. Когато нещо се приближи до него, той може да го изблъска “, изяснява простичко Льоб.
След като доближи Слънцето, гравитационната мощ на нашата звезда може да разбие кометата на части, а колкото повече са отломките толкоз по-голяма е вертоятността, някое от тях да удари Земята, споделя още професорът от Харвард.
" Планетата-гигант отбива кометите, наречени " с дълъг интервал " към орбити, доста близки до Слънцето. И тук, изправени пред голямата гравитация на Слънцето, по-големите комети избухват, разпръсквайки се на хиляди парчета. Всяка от тях, една от които е била катапултирана към Земята, е имала капацитета да аргументи злополуката, унищожила динозаврите ", разяснява Амир Сирай.
До този извод Амир Сирай достигнал след компютърни симулации на гравитационните сили въз основа на разполагаемите данни за облака на Оорт и придвижването на планетите.
Досега най-разпространената доктрина гласеше, че галактическият обект, провинен за злополуката преди 66 милиона години, е пристигнал от астероидния пояс, ситуиран сред Юпитер и Марс. Но честотата, с която те могат да се сблъскат със Земята, е 10 пъти по-малка, спрямо тази на избухналите комети, които се разпръскват в хиляди парчета. Оттук и доста по-високата възможност за конфликт с нашата планета.
И още един факт в поддръжка на новата доктрина. Известно е, че кратерът Чиксулуб е бил формиран от обект, формиран от въглероден хондрид. А единствено 10 % от метеоритите го включват в състава си, а в кометите този % е доста по-висок.
Авторите на новото изследване са пресметнали, че откъс на комета има възможност да се сблъска със Земята един път на неколкостотин милиона години. Което значи, че планетата ни не е застрашена в краткосрочна вероятност, спрямо заплахата от метеоритите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ