102 години от рождението на Димитър Списаревски
Димитър Светозаров Списаревски е български летец-изтребител, офицер, поручик (посмъртно: капитан – 1944, полковник – 2009), джентълмен на ордена „ За смелост “ (посмъртно). Родът му е от Кюстенджа. Загива при военен полет, откакто смъква тежък американски бомбардировач Б-24 посредством въздушен таран, по време на бомбардировките на София през Втората международна война.
Димитър Списаревски, именуван от другарите си Спайч, е роден на 19 юли 1916 година в Добрич, тогава в Румъния, единствено 16 дни преди градът да бъде освободен от българската армия по време на Първата международна война. Баща му офицерът от запаса Cветозар Списаревски и чичо му – дипломатът Коста Списаревски са българи от Кюстенджа. Името на майка му е Елисавета. Димитър е потомък на котелски възрожденски жанр, чиито корени се знаят до първата половина на XVIII век. Другият чичо на летеца – също Димитър Списаревски е офицер и стихотворец, джентълмен на български и сръбски ордени за смелост. В самия завършек на Междусъюзническата война той е вероломно съсечен при Злетовска река до момента в който е пратеник при сърбите.
С Ньойския контракт от 1919 година, Добрич дружно с цяла Добруджа още веднъж са анексирани от Румъния. Поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, още през 1919 година след една протестна обществена демонстрация на главата на фамилията Списаревски са силово експулсирани от румънската власт и се местят в Лом на ул. „ Ивайло “ №8, след това в Белоградчик и най-после от 1932 година живеят в София на ул. „ Цар Аспарух “ № 57 когато бащата стартира работа като финансов контрольор. Таткото поддържа в бежанското семейство и възпитава сина си Димитър в хладнокръвен свободомислещ дух, неустрашимост и горещо родолюбие.
В София Димитър Списаревски постъпва и през 1934 година приключва елитната Втора мъжка гимназия ”Цар Борис III” (днес 22-ро СОУ) където е знаменосец на учебното заведение, както е маркирано в зрелостното му удостоверение. Мечтата му да стане авиатор се демонстрира още тогава. Като възпитаник в шести (днешния 9-ти) клас в кръжока по авиомоделизъм на гимназията дружно със свои приятели построяват безмоторен аероплан.
Димитър пораства висок, здрав и избухлив. Отличен гимнастик, плувец и футболист, занимава се с битка и бокс. От 1933 до 1935 година е футболист на ПФК Левски (София), за който играе в няколко другарски срещи.
Димитър Списаревски потегля по офицерския път на татко си и чичо си и постъпва във Военното на Н. В. учебно заведение, само че е избухлив и непослушен и остро реагира на всяка неправда, по тази причина, още преди да приключи първата година, го откомандироват и е изпратен да служи като редови войник в Ямбол в 6-и пехотен полк. За чудесно държание, след няколко месеца е създаден в кандидат-подофицер и по персонално посредничество на командира на полка правата му на юнкер са възобновени, върнат е в учебното заведение и го приключва в 1938 година в 57 – ми „ Средногорски “ випуск. Тогава е разгласен конкурс за летци, той е измежду първите, кандидатирали се за новата компетентност. Той е назначен за пръв път за авиатор през октомври 1936 година През 1938 година протупей юнкерите от задачите два випуска 57–и и 58-и „ Родопски “ са командировани за образование като летци в Германия и Полша. От април 1938 до юли 1939 той се образова в авиационната школа в Кауфбойрен до Аугсбург. След това усъвършенства своето майсторство по върховен пилотаж в авиационното учебно заведение в Шлайсхайм до Мюнхен и най-после през 1939 година приключва с отличен триумф най-престижната изтребителната школа във Вернойхен до Берлин.
След идването в България, от юли 1939 година те са включени в състава на 2-ри унищожителен орляк, развъртян и преименуван в 6 унищожителен полк, основан на летище Марно поле при Карлово, по-късно, в 3/6 унищожителен орляк. Списаревски е включен в състава на ято изтребители П3Л24 „ Ястреб “, като пълководец на строево крило във 2-и армейски въздушен полк дислоцирано покрай турската граница. Тук той остава до лятото на 1941 година След това лети и с Авиа 534 „ Доган “. После усвоява ръководството на първите доставени в България немски изтребители Месершмит Bf 109Е, наричани в България ”Стрела “.
От края на март 1942 година към този момент е старши инструктор в изтребително-щурмовата школа за върховен пилотаж на Въздушния образователен полк в Долна Митрополия.[8] През 1942 година е назначен за пълководец на ято в унищожителен полк.
Наскоро по-късно опитният млад офицер Списаревски е назначен във Военновъздушното и свързочно учебно заведение в Скопие, като пълководец на 2-ра свързочна рота на летището, откъдето съгласно тогавашните предвижданията на генералния щаб се чака да е главното нахлуване против България и работят незаконни въоръжени комунистически групи. Там, той самичък пленява тежък американски бомбардировач и го принуждава да се приземи на българското летище Скопие.
После е командирован още веднъж в 6-ти унищожителен полк в летище Марно поле, където е ротен пълководец до август 1943 година
Убеден родолюбец, ненавиждащ комунистическите и всевъзможни безродници, макар, че като офицер от армията, той съвсем презира служителите на реда и декларира: “Аз не съм се учил да вървя по горите да пъдя незаконните. Аз съм се учил да бъда авиатор " и не желае да взе участие в разпита на подофицера Аяров, при който граждански следовател му нанася побой, заявявяйки на сътрудника си Павлов с присъщата си гняв: „ Излизай, излизай, нямаме работа тук. Идиоти, плесници ще бият на български боец! “ Списаревски твърдо се включва в безкомпромисната битка против тях. Видно, донесението на командира на 6-и унищожителен полк полковник Вълков, според „ Правилника за реда за оказване на помощ на полицията от войската “ той изпраща рота от полка, командвана персонално от поручиците Димитър Списаревски и Виктор Евстатиев (Павлов), които да работят против антидържавните въоръжени предателски детайли и на 26.05.1943 година след настойчиво претършуване и пречистване на горите край Карлово, те залавят един партизанин, раняват различен подобен и унищожават подривната заплаха в региона.
През лятото на 1943 година Списаревски е определен и командирован като офицер с още един български водач, с цел да се запознае с тактиката на англо-американската авиация и методите на битка с нея е изпратен край Ламанша, където взе участие във въздушните боеве и усвоява в бойни условия модерната тактичност на немската изтребителна ескадра при въздушните боеве над Канала.
След завръщането си в България, за малко е причислен на летището в Карлово като ротен пълководец, скоро след което е назначен и включен в състава на 3/6 орляк, стациониран на Летище Божурище за защитата на столицата, водещ бойни дейности против американските бомбардировачи, през ноември и декември към този момент три пъти нападали София.
На 20 декември 1943 година на височина от към 8000 метра формация от 15-та въздушна войска на Съединени американски щати от 150 американски бомбардировачи „ Либърейтър “ B-24 Liberator (Бе-24 „ Освободител “) от 376-та тежка бомбардировъчна формация (376th Bomb Group – Heavy), охранявани от 50 тежки двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 „ Светкавица “) от 82-ра изтребителна група (82nd Fighter Group), се насочва за следващата „ терористична бомбардировка “ на София, както интервенциите красноречиво се назовават в британските военни проекти. Българите самоуверено се изправят с едвам 36 машини против 200 противников. Противникът е посрещнат от изтребители Bf-109, изхвърчали от Божурище и „ Девоатин “, изхвърчали от Враждебна. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Bf-109G-2 вдигайки се от летище Божурище има задачата да завърже пердах с противниковите изтребители, а в същото време другият орляк от Враждебна – 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатен D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си отвън София. Летците добре схващат, че с при съответствие 1:6 в интерес на нападателите нямат късмет да разбият и унищожат съперника, само че би трябвало да завоюват време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат мъчителни загуби на нашественика като смъкват няколко негови самолета, главната им тактическа цел е да разстроят противниковата групировка и отклонят „ Освободителите “ от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат прецизен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си отвън града. Тази цел е реализирана от българските летци изтребители. В този пердах Противовъздушна отбрана изстрелва 805 снаряда. В него умират поручик Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев. Българите смъкват 10 самолета – 3 бомбардировача и 7 изтребителя.
Бойният дневник на 3/6 унищожителен орляк, в който лети Списаревски, свидетелства за борбата:
„ Либърейтърите “ идват към София откъм Панчерево в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите самоуверено се изправят с едвам 36 машини против 200 противников. Формират срещуположен военен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят против противниковите самолети на 6000 метра височина. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Bf-109G-2 вдигайки се от летище Божурище има задачата да завърже пердах с противниковите изтребители, а в същото време другият орляк – 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатен D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си отвън София. Летците авансово добре схващат, че с малочислените си сили нямат късмет да разбият и унищожат вражеската американска въздушна армада, само че би трябвало да завоюват време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат мъчителни загуби на нашественика като смъкват няколко негови самолета, главната им тактическа цел е да разстроят противниковата групировка и отклонят „ Освободителите “ от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат прецизен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си отвън града. Тази цел е реализирана от българските летци изтребители. При това нахлуване на американската авиация върху София са разрушени 113 здания и е пресечен релсовият път на околовръстната железопътна линия. Убити са 64 души, а други 93 са ранени.
Когато стартират бомбардировките над София, всяка заран водачът подпоручик Дереков излетява със своята „ Врана “ с окачени на крилата знаци за премерване на температурата, влажността, налягането и други индикатори, нужни за осъществяване на полетите. През 1942 година той е награден с немски стоманен кръст за смелост за военни заслуги, а от ноември 1943 година е на летище Божурище. При завръщането си от подобен един полет на 19.12.1943 година вижда, че на неговата стоянка е Месершмит Bf-109 и при опит да се приземи отнася с крилото на „ Враната “ си опашните кормила на Месершмита. Това е самолета на капитан Списаревски, който прочут с буйния си манталитет провокира юмручен пердах и едвам е удържан от разпра. До сутринта самолетът му е ремонтиран и на 20 декември 1943 година капитан Димитър Списаревски излетява за последния си полет.
Поручик Димитър Списаревски от 3/6 унищожителен орляк е един от водачите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Bf-109G-2, които би трябвало на 20 декември 1943 година да пресрещнат нападащите „ освободители “ преди да доближат града. Това е първият му военен полет, за който той се готви от дълго време. Самолетът на Списаревски не съумява да започва незабавно, по тази причина той излетява с аварийна машина, след другите. Когато доближава бомбардировачите, въздушният пердах към този момент се води.
Сам, с безумно смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, се насочва към група от 16 „ Либърейтъра “, отървала се от българските изтребители и взела необезпокоявана курс към София. Той взема на прицел една машина, нападна устремно, без да се интересува от огъня на изтребителното ѝ прикритие, с непрекъснат прецизен огън прострелва, поврежда тежко и подпалва този бомбардировач, само че в ожесточената си борба за по-малко от две минути изразходва всички муниции на бордовата картечница, а самолетът му е съществено прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги английски изтребители.
Българинът схваща, че жив няма да излезе от котела, в който се намира. Тогава, без съмнение, той насочва изтребителя си и нанася разрушителен таранен удар на водещия групировката тежък американски бомбардировач. Бомбардировачът е раздвоен и са разпада във въздуха, избавя се единствено опашният стрелец, който е изхвърлен дружно с картечниците от ударната вълна.
Самолетът на Списаревски пада разрушен на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е намерено от спусналите се да избавят летеца локални хора измежду отломките. От другата страна на селото падат късовете на изуменият четиримоторен бомбардировач наоколо до единствения оживял от него – картечаря подофицер Робърт Хенри Ренър, който локалните също намират и водят в кметството, където вместо предстоящата от него неприязън той среща най-човешко благодушие и даже е сит от тях.
Вследствие на лютата опозиция врагът е отхвърлен, заставен е да хвърли бомбите си в полето и да се отдръпна.
Димитър Списаревски, именуван от другарите си Спайч, е роден на 19 юли 1916 година в Добрич, тогава в Румъния, единствено 16 дни преди градът да бъде освободен от българската армия по време на Първата международна война. Баща му офицерът от запаса Cветозар Списаревски и чичо му – дипломатът Коста Списаревски са българи от Кюстенджа. Името на майка му е Елисавета. Димитър е потомък на котелски възрожденски жанр, чиито корени се знаят до първата половина на XVIII век. Другият чичо на летеца – също Димитър Списаревски е офицер и стихотворец, джентълмен на български и сръбски ордени за смелост. В самия завършек на Междусъюзническата война той е вероломно съсечен при Злетовска река до момента в който е пратеник при сърбите.
С Ньойския контракт от 1919 година, Добрич дружно с цяла Добруджа още веднъж са анексирани от Румъния. Поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, още през 1919 година след една протестна обществена демонстрация на главата на фамилията Списаревски са силово експулсирани от румънската власт и се местят в Лом на ул. „ Ивайло “ №8, след това в Белоградчик и най-после от 1932 година живеят в София на ул. „ Цар Аспарух “ № 57 когато бащата стартира работа като финансов контрольор. Таткото поддържа в бежанското семейство и възпитава сина си Димитър в хладнокръвен свободомислещ дух, неустрашимост и горещо родолюбие.
В София Димитър Списаревски постъпва и през 1934 година приключва елитната Втора мъжка гимназия ”Цар Борис III” (днес 22-ро СОУ) където е знаменосец на учебното заведение, както е маркирано в зрелостното му удостоверение. Мечтата му да стане авиатор се демонстрира още тогава. Като възпитаник в шести (днешния 9-ти) клас в кръжока по авиомоделизъм на гимназията дружно със свои приятели построяват безмоторен аероплан.
Димитър пораства висок, здрав и избухлив. Отличен гимнастик, плувец и футболист, занимава се с битка и бокс. От 1933 до 1935 година е футболист на ПФК Левски (София), за който играе в няколко другарски срещи.
Димитър Списаревски потегля по офицерския път на татко си и чичо си и постъпва във Военното на Н. В. учебно заведение, само че е избухлив и непослушен и остро реагира на всяка неправда, по тази причина, още преди да приключи първата година, го откомандироват и е изпратен да служи като редови войник в Ямбол в 6-и пехотен полк. За чудесно държание, след няколко месеца е създаден в кандидат-подофицер и по персонално посредничество на командира на полка правата му на юнкер са възобновени, върнат е в учебното заведение и го приключва в 1938 година в 57 – ми „ Средногорски “ випуск. Тогава е разгласен конкурс за летци, той е измежду първите, кандидатирали се за новата компетентност. Той е назначен за пръв път за авиатор през октомври 1936 година През 1938 година протупей юнкерите от задачите два випуска 57–и и 58-и „ Родопски “ са командировани за образование като летци в Германия и Полша. От април 1938 до юли 1939 той се образова в авиационната школа в Кауфбойрен до Аугсбург. След това усъвършенства своето майсторство по върховен пилотаж в авиационното учебно заведение в Шлайсхайм до Мюнхен и най-после през 1939 година приключва с отличен триумф най-престижната изтребителната школа във Вернойхен до Берлин.
След идването в България, от юли 1939 година те са включени в състава на 2-ри унищожителен орляк, развъртян и преименуван в 6 унищожителен полк, основан на летище Марно поле при Карлово, по-късно, в 3/6 унищожителен орляк. Списаревски е включен в състава на ято изтребители П3Л24 „ Ястреб “, като пълководец на строево крило във 2-и армейски въздушен полк дислоцирано покрай турската граница. Тук той остава до лятото на 1941 година След това лети и с Авиа 534 „ Доган “. После усвоява ръководството на първите доставени в България немски изтребители Месершмит Bf 109Е, наричани в България ”Стрела “.
От края на март 1942 година към този момент е старши инструктор в изтребително-щурмовата школа за върховен пилотаж на Въздушния образователен полк в Долна Митрополия.[8] През 1942 година е назначен за пълководец на ято в унищожителен полк.
Наскоро по-късно опитният млад офицер Списаревски е назначен във Военновъздушното и свързочно учебно заведение в Скопие, като пълководец на 2-ра свързочна рота на летището, откъдето съгласно тогавашните предвижданията на генералния щаб се чака да е главното нахлуване против България и работят незаконни въоръжени комунистически групи. Там, той самичък пленява тежък американски бомбардировач и го принуждава да се приземи на българското летище Скопие.
После е командирован още веднъж в 6-ти унищожителен полк в летище Марно поле, където е ротен пълководец до август 1943 година
Убеден родолюбец, ненавиждащ комунистическите и всевъзможни безродници, макар, че като офицер от армията, той съвсем презира служителите на реда и декларира: “Аз не съм се учил да вървя по горите да пъдя незаконните. Аз съм се учил да бъда авиатор " и не желае да взе участие в разпита на подофицера Аяров, при който граждански следовател му нанася побой, заявявяйки на сътрудника си Павлов с присъщата си гняв: „ Излизай, излизай, нямаме работа тук. Идиоти, плесници ще бият на български боец! “ Списаревски твърдо се включва в безкомпромисната битка против тях. Видно, донесението на командира на 6-и унищожителен полк полковник Вълков, според „ Правилника за реда за оказване на помощ на полицията от войската “ той изпраща рота от полка, командвана персонално от поручиците Димитър Списаревски и Виктор Евстатиев (Павлов), които да работят против антидържавните въоръжени предателски детайли и на 26.05.1943 година след настойчиво претършуване и пречистване на горите край Карлово, те залавят един партизанин, раняват различен подобен и унищожават подривната заплаха в региона.
През лятото на 1943 година Списаревски е определен и командирован като офицер с още един български водач, с цел да се запознае с тактиката на англо-американската авиация и методите на битка с нея е изпратен край Ламанша, където взе участие във въздушните боеве и усвоява в бойни условия модерната тактичност на немската изтребителна ескадра при въздушните боеве над Канала.
След завръщането си в България, за малко е причислен на летището в Карлово като ротен пълководец, скоро след което е назначен и включен в състава на 3/6 орляк, стациониран на Летище Божурище за защитата на столицата, водещ бойни дейности против американските бомбардировачи, през ноември и декември към този момент три пъти нападали София.
На 20 декември 1943 година на височина от към 8000 метра формация от 15-та въздушна войска на Съединени американски щати от 150 американски бомбардировачи „ Либърейтър “ B-24 Liberator (Бе-24 „ Освободител “) от 376-та тежка бомбардировъчна формация (376th Bomb Group – Heavy), охранявани от 50 тежки двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 „ Светкавица “) от 82-ра изтребителна група (82nd Fighter Group), се насочва за следващата „ терористична бомбардировка “ на София, както интервенциите красноречиво се назовават в британските военни проекти. Българите самоуверено се изправят с едвам 36 машини против 200 противников. Противникът е посрещнат от изтребители Bf-109, изхвърчали от Божурище и „ Девоатин “, изхвърчали от Враждебна. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Bf-109G-2 вдигайки се от летище Божурище има задачата да завърже пердах с противниковите изтребители, а в същото време другият орляк от Враждебна – 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатен D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си отвън София. Летците добре схващат, че с при съответствие 1:6 в интерес на нападателите нямат късмет да разбият и унищожат съперника, само че би трябвало да завоюват време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат мъчителни загуби на нашественика като смъкват няколко негови самолета, главната им тактическа цел е да разстроят противниковата групировка и отклонят „ Освободителите “ от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат прецизен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си отвън града. Тази цел е реализирана от българските летци изтребители. В този пердах Противовъздушна отбрана изстрелва 805 снаряда. В него умират поручик Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев. Българите смъкват 10 самолета – 3 бомбардировача и 7 изтребителя.
Бойният дневник на 3/6 унищожителен орляк, в който лети Списаревски, свидетелства за борбата:
„ Либърейтърите “ идват към София откъм Панчерево в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите самоуверено се изправят с едвам 36 машини против 200 противников. Формират срещуположен военен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят против противниковите самолети на 6000 метра височина. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Bf-109G-2 вдигайки се от летище Божурище има задачата да завърже пердах с противниковите изтребители, а в същото време другият орляк – 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатен D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си отвън София. Летците авансово добре схващат, че с малочислените си сили нямат късмет да разбият и унищожат вражеската американска въздушна армада, само че би трябвало да завоюват време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат мъчителни загуби на нашественика като смъкват няколко негови самолета, главната им тактическа цел е да разстроят противниковата групировка и отклонят „ Освободителите “ от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат прецизен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си отвън града. Тази цел е реализирана от българските летци изтребители. При това нахлуване на американската авиация върху София са разрушени 113 здания и е пресечен релсовият път на околовръстната железопътна линия. Убити са 64 души, а други 93 са ранени.
Когато стартират бомбардировките над София, всяка заран водачът подпоручик Дереков излетява със своята „ Врана “ с окачени на крилата знаци за премерване на температурата, влажността, налягането и други индикатори, нужни за осъществяване на полетите. През 1942 година той е награден с немски стоманен кръст за смелост за военни заслуги, а от ноември 1943 година е на летище Божурище. При завръщането си от подобен един полет на 19.12.1943 година вижда, че на неговата стоянка е Месершмит Bf-109 и при опит да се приземи отнася с крилото на „ Враната “ си опашните кормила на Месершмита. Това е самолета на капитан Списаревски, който прочут с буйния си манталитет провокира юмручен пердах и едвам е удържан от разпра. До сутринта самолетът му е ремонтиран и на 20 декември 1943 година капитан Димитър Списаревски излетява за последния си полет.
Поручик Димитър Списаревски от 3/6 унищожителен орляк е един от водачите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Bf-109G-2, които би трябвало на 20 декември 1943 година да пресрещнат нападащите „ освободители “ преди да доближат града. Това е първият му военен полет, за който той се готви от дълго време. Самолетът на Списаревски не съумява да започва незабавно, по тази причина той излетява с аварийна машина, след другите. Когато доближава бомбардировачите, въздушният пердах към този момент се води.
Сам, с безумно смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, се насочва към група от 16 „ Либърейтъра “, отървала се от българските изтребители и взела необезпокоявана курс към София. Той взема на прицел една машина, нападна устремно, без да се интересува от огъня на изтребителното ѝ прикритие, с непрекъснат прецизен огън прострелва, поврежда тежко и подпалва този бомбардировач, само че в ожесточената си борба за по-малко от две минути изразходва всички муниции на бордовата картечница, а самолетът му е съществено прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги английски изтребители.
Българинът схваща, че жив няма да излезе от котела, в който се намира. Тогава, без съмнение, той насочва изтребителя си и нанася разрушителен таранен удар на водещия групировката тежък американски бомбардировач. Бомбардировачът е раздвоен и са разпада във въздуха, избавя се единствено опашният стрелец, който е изхвърлен дружно с картечниците от ударната вълна.
Самолетът на Списаревски пада разрушен на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е намерено от спусналите се да избавят летеца локални хора измежду отломките. От другата страна на селото падат късовете на изуменият четиримоторен бомбардировач наоколо до единствения оживял от него – картечаря подофицер Робърт Хенри Ренър, който локалните също намират и водят в кметството, където вместо предстоящата от него неприязън той среща най-човешко благодушие и даже е сит от тях.
Вследствие на лютата опозиция врагът е отхвърлен, заставен е да хвърли бомбите си в полето и да се отдръпна.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ