За историята, идентичността и имат ли те политическа цена?
Димитър Стоянов, коментар особено за Tribune.bg
Новата 2022 година стартира в публичното пространство с може би един от най-актуалните въпроси на миналата, та и на по-миналата година – участието на Република Северна Македония в Европейския съюз и българското несъгласие за започването на договаряния. И до момента в който за някои хора това е може би един елементарен и злободневен политически въпрос, то е редно да се означи, че самата тематика „ Македония “ има в себе си голям исторически и идеологически заряд, имащ директно отношение към нашата национална еднаквост и възприятието ни за принадлежност. Тя основава безспорни разграничителни линии и по отношение на заетата по нея позиция може да се направи преценка значително какви са разбирания на един човек по редица въпроси на политическата координатна система. И по никакъв метод не може да се преглежда като някакво изолирано събитие.
В една скорошна дописка на Капка Тодорова се стартира тезата, че българският интерес е Северна Македония незабавно да влезе в Европейския съюз. Историческият въпрос в този много печален текст на авторката беше избран като „ меланхолична концепция за обща история, език, глупавата рекламация за българско предимство “. В този звук се включи и Слави Трифонов, за който се оказа, че историята може да се търгува като кг картофи на пазара. В позицията на холограмния ръководител на една от ръководещите партии се предложи отпадането на ветото за Северна Македония да бъде обвързано с отпадането на визите за българските жители за Съединените американски щати и с влизането на страната ни в Шенген. Оказва се, че за едните историята е безполезна монета, а за другите тя е разменна монета.
Не, г-да ръководещи и г-жи либералстващи. Българската история и национална еднаквост нямат политическа цена. Нито могат и да имат и да бъдат принасяни в жертва на някакъв краткотраен политически интерес. Докато Слави Трифонов в един негов характерен борсаджийски усет се пробва да извлече дял, при госпожа Капка като изтъкнат представител на нейната идеологическа линия те са просто безполезни. Нямат стойност. И надлежно просто могат да бъдат изхвърлени. Тъжно е, когато другояче комичната демократична война против хорото и носиите добие сходно политическо звучене, че даже и тежест.
Излизайки обаче отвън съответния проблем, би било редно да си дадем отговор на няколко въпроса – какво е смисъла на историята и идентичността и имат ли те политическа цена, че да се трансформират в разменна монета. В епохата на консуматорското мислене съществува една много неверна визия, родила се след края на Студената война, че ще настъпи „ завършек на историята “, националните идентичности ще отмрат и всички ще заживеем в един световен Макдоналдс заедно като семейство Бароун от „ Всички обичат Реймънд “. В един миг се оказа, че тази доктрина е опровергана от хода на личните ѝ събития. Историята не завърши, а идентичността не отмря. Нещо повече. Тя послужи за образуването на една самобитна „ цивилизационна диря “ в идентичността. Националната еднаквост има и своите по този начин да се каже „ наднационални “ проявления, които обаче не я обезсмислят или вършат безпредметна, а надграждат. В този смисъл един набожен детайл като православието или християнството въобще съставлява подобен надграждащ детайл.
Историята на един народ и неговата еднаквост са неразривно свързани. Би могло да се каже, че второто значително зависи от първото – въпреки всичко идентичността като серия от разбирания носи в себе си столетна изкристализирана мъдрост, излъчена от потомство на потомство. Няма да бъде неверно, в случай че се уточни, че те образуват и лицето на един народ, служат за основа на неговото самоопределяне, и до една не дребна степен основават предпоставките, върху които той построява връзките си с останалия свят. Те са незаобиколим фактор освен от културно, само че и от политическо естество.
Политическият колорит на историята и идентичността обаче не значи, че на тях може да им се сложи цена и те да бъдат жертвани в името на някакъв краткотраен и временен политически интерес. Това важи изцяло за случая с Македония и българското несъгласие върху започването на договарянията за нейното еврочленство. Македония е не просто част от българската история, тя е най-романтичната част от българската история. С нея са свързани стремежите и очакванията на не едно потомство, искащо да види единна и целокупна България. Всичко това не е просто преговорна глава по контракт, която да се отметне. Не е и въпрос, който е злободневна тематика и може да се отметне с някакво решение. И истината е тук е обикновена – това държавно управление, което обърне тил на идентичността и историята, ще извърши най-голямото допустимо национално изменничество. И, не, българският народен интерес не е Северна Македония да влезе незабавно в Европейския съюз, г-жо Капка. Нито пък да се изтъргаши за някакви дипломатически трохи, господин Слави. Българският народен интерес е да не допусне пренаписване на историята и заличаване на идентичността, която тя основава, тъй като едно сходно решение няма единствено да унищожи паметта на всички предходни генерации, а ще осакати и всички идващи. И всеки един политик, който носи управническа отговорност, би следвало да знае това.
Новата 2022 година стартира в публичното пространство с може би един от най-актуалните въпроси на миналата, та и на по-миналата година – участието на Република Северна Македония в Европейския съюз и българското несъгласие за започването на договаряния. И до момента в който за някои хора това е може би един елементарен и злободневен политически въпрос, то е редно да се означи, че самата тематика „ Македония “ има в себе си голям исторически и идеологически заряд, имащ директно отношение към нашата национална еднаквост и възприятието ни за принадлежност. Тя основава безспорни разграничителни линии и по отношение на заетата по нея позиция може да се направи преценка значително какви са разбирания на един човек по редица въпроси на политическата координатна система. И по никакъв метод не може да се преглежда като някакво изолирано събитие.
В една скорошна дописка на Капка Тодорова се стартира тезата, че българският интерес е Северна Македония незабавно да влезе в Европейския съюз. Историческият въпрос в този много печален текст на авторката беше избран като „ меланхолична концепция за обща история, език, глупавата рекламация за българско предимство “. В този звук се включи и Слави Трифонов, за който се оказа, че историята може да се търгува като кг картофи на пазара. В позицията на холограмния ръководител на една от ръководещите партии се предложи отпадането на ветото за Северна Македония да бъде обвързано с отпадането на визите за българските жители за Съединените американски щати и с влизането на страната ни в Шенген. Оказва се, че за едните историята е безполезна монета, а за другите тя е разменна монета.
Не, г-да ръководещи и г-жи либералстващи. Българската история и национална еднаквост нямат политическа цена. Нито могат и да имат и да бъдат принасяни в жертва на някакъв краткотраен политически интерес. Докато Слави Трифонов в един негов характерен борсаджийски усет се пробва да извлече дял, при госпожа Капка като изтъкнат представител на нейната идеологическа линия те са просто безполезни. Нямат стойност. И надлежно просто могат да бъдат изхвърлени. Тъжно е, когато другояче комичната демократична война против хорото и носиите добие сходно политическо звучене, че даже и тежест.
Излизайки обаче отвън съответния проблем, би било редно да си дадем отговор на няколко въпроса – какво е смисъла на историята и идентичността и имат ли те политическа цена, че да се трансформират в разменна монета. В епохата на консуматорското мислене съществува една много неверна визия, родила се след края на Студената война, че ще настъпи „ завършек на историята “, националните идентичности ще отмрат и всички ще заживеем в един световен Макдоналдс заедно като семейство Бароун от „ Всички обичат Реймънд “. В един миг се оказа, че тази доктрина е опровергана от хода на личните ѝ събития. Историята не завърши, а идентичността не отмря. Нещо повече. Тя послужи за образуването на една самобитна „ цивилизационна диря “ в идентичността. Националната еднаквост има и своите по този начин да се каже „ наднационални “ проявления, които обаче не я обезсмислят или вършат безпредметна, а надграждат. В този смисъл един набожен детайл като православието или християнството въобще съставлява подобен надграждащ детайл.
Историята на един народ и неговата еднаквост са неразривно свързани. Би могло да се каже, че второто значително зависи от първото – въпреки всичко идентичността като серия от разбирания носи в себе си столетна изкристализирана мъдрост, излъчена от потомство на потомство. Няма да бъде неверно, в случай че се уточни, че те образуват и лицето на един народ, служат за основа на неговото самоопределяне, и до една не дребна степен основават предпоставките, върху които той построява връзките си с останалия свят. Те са незаобиколим фактор освен от културно, само че и от политическо естество.
Политическият колорит на историята и идентичността обаче не значи, че на тях може да им се сложи цена и те да бъдат жертвани в името на някакъв краткотраен и временен политически интерес. Това важи изцяло за случая с Македония и българското несъгласие върху започването на договарянията за нейното еврочленство. Македония е не просто част от българската история, тя е най-романтичната част от българската история. С нея са свързани стремежите и очакванията на не едно потомство, искащо да види единна и целокупна България. Всичко това не е просто преговорна глава по контракт, която да се отметне. Не е и въпрос, който е злободневна тематика и може да се отметне с някакво решение. И истината е тук е обикновена – това държавно управление, което обърне тил на идентичността и историята, ще извърши най-голямото допустимо национално изменничество. И, не, българският народен интерес не е Северна Македония да влезе незабавно в Европейския съюз, г-жо Капка. Нито пък да се изтъргаши за някакви дипломатически трохи, господин Слави. Българският народен интерес е да не допусне пренаписване на историята и заличаване на идентичността, която тя основава, тъй като едно сходно решение няма единствено да унищожи паметта на всички предходни генерации, а ще осакати и всички идващи. И всеки един политик, който носи управническа отговорност, би следвало да знае това.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ