Военната помощ за Украйна като тест за системата
Димитър Петров, коментар за Tribune.bg
Миналата седмица България претърпя своя максимален интернационален позор за последните 40 години. В очите на външния свят страната ни не е изглеждала толкоз жалка от времената на „ българския чадър “, изровените кости на Чарли Чаплин, отмъкнатата от Атон „ История славянобългарска “ и „ българската диря “ в атентата против папа Йоан-Павел II.
Разбира се, става дума за визитата на украинския външен министър Дмитро Кулеба у нас и отводът на нашите ръководещи да се изпрати военна помощ на страната му. В София Кулеба сподели някои доста тъжни и в някаква степен обидни за нас истини:
„ Нормално е, когато има съдружно държавно управление, да има разнообразни отзиви . Но е доста значимо да си на вярната страна на историята “;
„ Има мотив, че българите са братя и с украинците, и с руснаците, по тази причина не могат да се намесят във войната. Как може да си брат с палач " ;
" Мили българи, животът е сложен, би трябвало да извършите избор . Не може непрекъснато да излизате с непрестанни причини, а да извършите избор. И този избор да е страната на истината. Затова би трябвало да извършите избо р “;
„ Тези, които не ни оказват помощ през днешния ден, оказват помощ на Русия “.
Някои от тези изказвания може и да са в прорез с дипломатическия протокол, само че това не трансформира обстоятелството, че главният проблем е в самите нас.
Отказът самичък по себе си не е най-голямата драма, въпреки че води до пропуснати благоприятни условия и неразбиране по отношение на качествата на българското държавно управление да работи съгласно националния интерес. Още по-неприятен е метода, по който нашата позиция е показана.
Унгария, сходно на нас, също се въздържа да поддържа военно Украйна. Но в Будапеща демонстрират достолепие и убеденост, че това е вярното деяние за тяхната страна. Докато нашите с половин уста като че ли признават, че са „ за “ помощта, само че „ съдружният сътрудник не дава да се издума “, а и „ болшинството от българите са срещу “. Нещо като „ доста искахме да изпратим военна помощ на Украйна, но нямахме предпочитание “…
Извън прочувствените причини „ за “ и „ срещу “ (европейска взаимност vs . „ братята руси “) съществуват най-малко три прагматични аргументи страната ни да даде оръжия, муниции и военна техника на Киев.
Военната помощ за Украйна е изпитание да предотвратим обстановка, в която нашата страна моли другите за военна помощ. Русия към този момент сподели, че не зачита „ цивилизационния избор “, който направихме в края на предишния и началото на сегашния век. За Москва ние не сме интегрална част от НАТО, а изгубена частица от съветската сфера на въздействие, която предстои на връщане. Нашето оръжие „ капарира “ присъединяване на България в следвоенното възобновяване на Украйна. До момента материалните вреди там надвишиха 1 трилион $. Но при настоящето държание на властта в София някой има вяра ли, че български компании ще съумеят да се класират в тази голяма „ социална поръчка “? Реализация на залежала военна продукция. Можем най-спокойно да подарим муниции с изтичащ период на валидност, които другояче след някоя и друга година ще би трябвало да „ утилизираме “. Както и военна техника, на която следва нарязване за скрап.
Тази военна помощ въобще не е наложително да е безплатна. Тя може да бъде „ изтъргувана “ – както с украинското държавно управление (повече права за българите там), по този начин и със съдружниците в НАТО (компенсиране с нова, съвременна военна техника плюс вероятно разширение на поръчката за Ф-16, към този момент на доста по-ниски цени).
Ще се веселя, в случай че поддръжниците на „ неутралитета “ съумеят да посочат аналогични, на практика изгоди за България. Но в този момент въпросът е различен.
Премиерът Кирил Петков посочи, че в персонално качество бил „ за “ изпращането на военна помощ за Украйна, само че обединението, видите ли…
Лидерът на „ ИТН “ Слави Трифонов написа във Facebook, че България би трябвало да помогне военно на Украйна. Но поради раздвоените реакции на последователите му, хората в партията не си дават доста напън по тематиката. А външният министър Теодора Генчовска (квота на ИТН) първо измънка оправданието, че „ България е дребна страна “ (което нито е правилно, още по-малко е възможно да се споделя от външен министър, само че това е напълно обособена тема), а след това отвори въздушното ни пространство за съветски държавен аероплан.
Българска социалистическа партия е твърдо срещу, заради една доста елементарна причина: гласоподавателите ѝ са твърдо срещу, а за тях на идващите избори съществуват варианти да „ мигрират “ към „ Възраждане “ или към новата партия на Стефан Янев. Докато в самата „ столетница “ може и да не са напълно уверени, че това е вярното деяние. Да не забравяме, че доста скоро всички евродепутати от Българска социалистическа партия гласоподаваха „ за “ новите наказания против Русия.
Единствените, които нямат проблем в тази ситуация, са „ Демократична България “. Но единствено те не стигат…
Излиза, че националният интерес е обречен поради партийните такива. Не за първи път, само че в този момент е изключително очевидно.
Логичният ход е решението да се вземе от Народното събрание. И тогава евентуално да мине, единствено че с гласовете на опозицията, до момента в който парламентарното болшинство се разцепи. Така че, „ боязън лозе пази “…
Управляващите би трябвало да вземат тежко решение. Да застанат против волята на болшинството от народа, само че на страната на националния (т.е. неговия) интерес. Да застанат и против (част от) своите гласоподаватели, само че в името на изгодите, посочени нагоре. Ползи за цяла България.
Малцина са имали смелостта да го създадат. А тези, които въпреки всичко са го правили, са си понесли политическите последици (задълго или завинаги) още на идващите избори.
Всичко това демонстрира тежките недъзи на парламентарната народна власт и многопартийната система. В един различен режим (например, „ персоналният “ на цар Борис III), такова решение би минало доста по-лесно. Няма партийни ползи, държавното управление и болшинството работят в надалеч по-голям синхрон, а публичното мнение може да бъде „ обърнато “, защото медиите, общо взето, са под надзор. Но няма да е демократично! Ами, желаете народна власт, ей ви народна власт! Сега ли разбрахте какво съставлява?
Демокрацията (особено в демократичния ѝ вариант) не от през вчерашния ден е в крах. Но през последните години това става все по-видимо. Първо, около коронавирус пандемията и съпътстващата я антивакс нервност, в този момент около войната в Украйна. Прибавяме и чисто българския миг – серията от гафове на актуалното държавно управление, излъчено обаче по напълно либерален и най-вероятно изцяло почтен метод.
Проблемът е систематичен. А решението към този момент не се вижда. Но не тъй като не съществува, а тъй като няма по какъв начин да се приложи от през днешния ден за на следващия ден. Не и преди да се образува нужната социална поддръжка, освен това не в една обособена страна, а в цяла Европа. Замяната на демокрацията с нещо по-добро* (ефективна монархия, военна хунта, меритократична система, теокрация) е невъзможна все още (макар и прогнозируема в някакво бъдеще). Но проблеми като настоящия тестват актуалната система. И разобличават недъзите ѝ.
*противно на известното разбиране („ демокрацията има доста дефекти, само че нищо по-добро не е измислено), демокрацията е в действителност втората най-скапана политическа система, след комунизма. И има доста повече сходства с комунизма (най-малкото, и при двете властта идва от народа), в сравнение с с безспорната или конституционната монархия.
***
Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „ Св. Климент Охридски “ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия.
Член на Контролния съвет на Младежки закостенял клуб. Секретар е на „ Един завет “ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България
Миналата седмица България претърпя своя максимален интернационален позор за последните 40 години. В очите на външния свят страната ни не е изглеждала толкоз жалка от времената на „ българския чадър “, изровените кости на Чарли Чаплин, отмъкнатата от Атон „ История славянобългарска “ и „ българската диря “ в атентата против папа Йоан-Павел II.
Разбира се, става дума за визитата на украинския външен министър Дмитро Кулеба у нас и отводът на нашите ръководещи да се изпрати военна помощ на страната му. В София Кулеба сподели някои доста тъжни и в някаква степен обидни за нас истини:
„ Нормално е, когато има съдружно държавно управление, да има разнообразни отзиви . Но е доста значимо да си на вярната страна на историята “;
„ Има мотив, че българите са братя и с украинците, и с руснаците, по тази причина не могат да се намесят във войната. Как може да си брат с палач " ;
" Мили българи, животът е сложен, би трябвало да извършите избор . Не може непрекъснато да излизате с непрестанни причини, а да извършите избор. И този избор да е страната на истината. Затова би трябвало да извършите избо р “;
„ Тези, които не ни оказват помощ през днешния ден, оказват помощ на Русия “.
Някои от тези изказвания може и да са в прорез с дипломатическия протокол, само че това не трансформира обстоятелството, че главният проблем е в самите нас.
Отказът самичък по себе си не е най-голямата драма, въпреки че води до пропуснати благоприятни условия и неразбиране по отношение на качествата на българското държавно управление да работи съгласно националния интерес. Още по-неприятен е метода, по който нашата позиция е показана.
Унгария, сходно на нас, също се въздържа да поддържа военно Украйна. Но в Будапеща демонстрират достолепие и убеденост, че това е вярното деяние за тяхната страна. Докато нашите с половин уста като че ли признават, че са „ за “ помощта, само че „ съдружният сътрудник не дава да се издума “, а и „ болшинството от българите са срещу “. Нещо като „ доста искахме да изпратим военна помощ на Украйна, но нямахме предпочитание “…
Извън прочувствените причини „ за “ и „ срещу “ (европейска взаимност vs . „ братята руси “) съществуват най-малко три прагматични аргументи страната ни да даде оръжия, муниции и военна техника на Киев.
Военната помощ за Украйна е изпитание да предотвратим обстановка, в която нашата страна моли другите за военна помощ. Русия към този момент сподели, че не зачита „ цивилизационния избор “, който направихме в края на предишния и началото на сегашния век. За Москва ние не сме интегрална част от НАТО, а изгубена частица от съветската сфера на въздействие, която предстои на връщане. Нашето оръжие „ капарира “ присъединяване на България в следвоенното възобновяване на Украйна. До момента материалните вреди там надвишиха 1 трилион $. Но при настоящето държание на властта в София някой има вяра ли, че български компании ще съумеят да се класират в тази голяма „ социална поръчка “? Реализация на залежала военна продукция. Можем най-спокойно да подарим муниции с изтичащ период на валидност, които другояче след някоя и друга година ще би трябвало да „ утилизираме “. Както и военна техника, на която следва нарязване за скрап.
Тази военна помощ въобще не е наложително да е безплатна. Тя може да бъде „ изтъргувана “ – както с украинското държавно управление (повече права за българите там), по този начин и със съдружниците в НАТО (компенсиране с нова, съвременна военна техника плюс вероятно разширение на поръчката за Ф-16, към този момент на доста по-ниски цени).
Ще се веселя, в случай че поддръжниците на „ неутралитета “ съумеят да посочат аналогични, на практика изгоди за България. Но в този момент въпросът е различен.
Премиерът Кирил Петков посочи, че в персонално качество бил „ за “ изпращането на военна помощ за Украйна, само че обединението, видите ли…
Лидерът на „ ИТН “ Слави Трифонов написа във Facebook, че България би трябвало да помогне военно на Украйна. Но поради раздвоените реакции на последователите му, хората в партията не си дават доста напън по тематиката. А външният министър Теодора Генчовска (квота на ИТН) първо измънка оправданието, че „ България е дребна страна “ (което нито е правилно, още по-малко е възможно да се споделя от външен министър, само че това е напълно обособена тема), а след това отвори въздушното ни пространство за съветски държавен аероплан.
Българска социалистическа партия е твърдо срещу, заради една доста елементарна причина: гласоподавателите ѝ са твърдо срещу, а за тях на идващите избори съществуват варианти да „ мигрират “ към „ Възраждане “ или към новата партия на Стефан Янев. Докато в самата „ столетница “ може и да не са напълно уверени, че това е вярното деяние. Да не забравяме, че доста скоро всички евродепутати от Българска социалистическа партия гласоподаваха „ за “ новите наказания против Русия.
Единствените, които нямат проблем в тази ситуация, са „ Демократична България “. Но единствено те не стигат…
Излиза, че националният интерес е обречен поради партийните такива. Не за първи път, само че в този момент е изключително очевидно.
Логичният ход е решението да се вземе от Народното събрание. И тогава евентуално да мине, единствено че с гласовете на опозицията, до момента в който парламентарното болшинство се разцепи. Така че, „ боязън лозе пази “…
Управляващите би трябвало да вземат тежко решение. Да застанат против волята на болшинството от народа, само че на страната на националния (т.е. неговия) интерес. Да застанат и против (част от) своите гласоподаватели, само че в името на изгодите, посочени нагоре. Ползи за цяла България.
Малцина са имали смелостта да го създадат. А тези, които въпреки всичко са го правили, са си понесли политическите последици (задълго или завинаги) още на идващите избори.
Всичко това демонстрира тежките недъзи на парламентарната народна власт и многопартийната система. В един различен режим (например, „ персоналният “ на цар Борис III), такова решение би минало доста по-лесно. Няма партийни ползи, държавното управление и болшинството работят в надалеч по-голям синхрон, а публичното мнение може да бъде „ обърнато “, защото медиите, общо взето, са под надзор. Но няма да е демократично! Ами, желаете народна власт, ей ви народна власт! Сега ли разбрахте какво съставлява?
Демокрацията (особено в демократичния ѝ вариант) не от през вчерашния ден е в крах. Но през последните години това става все по-видимо. Първо, около коронавирус пандемията и съпътстващата я антивакс нервност, в този момент около войната в Украйна. Прибавяме и чисто българския миг – серията от гафове на актуалното държавно управление, излъчено обаче по напълно либерален и най-вероятно изцяло почтен метод.
Проблемът е систематичен. А решението към този момент не се вижда. Но не тъй като не съществува, а тъй като няма по какъв начин да се приложи от през днешния ден за на следващия ден. Не и преди да се образува нужната социална поддръжка, освен това не в една обособена страна, а в цяла Европа. Замяната на демокрацията с нещо по-добро* (ефективна монархия, военна хунта, меритократична система, теокрация) е невъзможна все още (макар и прогнозируема в някакво бъдеще). Но проблеми като настоящия тестват актуалната система. И разобличават недъзите ѝ.
*противно на известното разбиране („ демокрацията има доста дефекти, само че нищо по-добро не е измислено), демокрацията е в действителност втората най-скапана политическа система, след комунизма. И има доста повече сходства с комунизма (най-малкото, и при двете властта идва от народа), в сравнение с с безспорната или конституционната монархия.
***
Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „ Св. Климент Охридски “ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия.
Член на Контролния съвет на Младежки закостенял клуб. Секретар е на „ Един завет “ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ