Охридското езеро може да попадне в списъка на ЮНЕСКО за застрашени обекти
Димитър Пендоски върви до края на разнебитена пешеходна пътека, прескача печащи се на слънцето младежи и обръща брезент, защитаващ празния си ресторант край езерото, неотдавна затворен от чиновници под натиска на ЮНЕСКО.
Правителството на Северна Македония се пробва да наложи разпоредбите за запазване на околната среда и затвори места като ресторанта на Пендоски, с цел да избави Охридското езеро и да избегне попадането му в листата на културната организация на Организация на обединените нации за застрашени обекти от международното завещание.
" По този метод всички губят - чиновниците, локалната стопанска система и, несъмнено, туристите, тъй като нямат къде да отидат на плажа ", споделя Пендоски пред " Франс прес ".
Благодарение на неповторимия си скотски и растителен живот, праисторически руини и византийски църкви Охридското езеро преди 40 години беше вписано като обект на международното завещание на ЮНЕСКО.
ЮНЕСКО обаче разгласи, че районът Охрид ще бъде включен в листата на обекти " в заплаха " по време на среща на високо равнище по-късно през юли заради опасения по отношение на неконтролираната урбанизация и замърсяването.
Кметът на град Охрид Константин Георгиески е в центъра на плетеница от локални и национални държавни органи, натоварени с решаването на проблемите.
Мисията му се усложнява от интернационалното измерение - част от езерото е в Албания.
Но Георгиески не изпада в суматоха.
" Това няма да значи краят на света, " споделя той за решението на ЮНЕСКО, като показва, че статутът на наследството не носи никакво финансиране.
" След 30 години немарливост е обикновено те (ЮНЕСКО) да губят самообладание. "
Боклуци в езерото
За първи път ЮНЕСКО добави македонската страна на езерото към листата си на световнота завещание през 1979 година, включвайки и албанската страна едвам през 2019 година По времето на Югославия Охрид беше сънливо населено място, известно най-много със своите лечебни заведения и като място за тренировки за спортни тимове.
След отделянето на Македония и безредния разпад на Югославия през 90-те години обаче туристическите събития започнаха да се уголемяват по брега на езерото. Появиха се пътища край езерото, пететажни хотели, заведения за хранене и питейни заведения - и дружно с тях пристигнаха жилищни блокове, представляващи спътник на остарелия град. Предприемачите използваха малки врати в закона, с цел да строят върху предпазена земя, постоянно даже без да се свързват към канализационната система.
ЮНЕСКО пресмята, че една трета от постройките в по-широкия Охридски район изхвърлят боклуци непосредствено в езерото.
„ Всичко е отишло по дяволите “, споделя Никола Паскали, археолог, прекарал две десетилетия в гмуркане в езерото.
Понякога той търси реликви от бронзовата ера, само че от време на време преследва отпадъци - тв приемници, тоалетни и даже вана са измежду предметите, които е извадил от дълбините.
" Отпадъците са ракът на езерото ", споделя той, обвинявайки държавното управление, че не прави доста за запазване на биологичното многообразие в езеро, образувало се преди повече от 1,3 милиона години и дом на десетки неповторими типове.
ЮНЕСКО акцентира проблемите от противозаконни здания, дърводобив и рибни стопанства, до отклонения на реки и строени както пристигна пътища.
Голяма част от това се поддържа от желанието на района да се трансформира в център за туризъм. „ Ако стартираме в този момент, ще отнеме години и години, с цел да изправим вредите, които сме нанесли “, споделя Катарина Василеска от екологичната група SOS Охрид.
Това не е Ибиса
Но почистването на езерото крие опасности.
Кметът Георгиески неотдавна разпореди унищожаването на няколко постройки, вдигнати над езерото, които служеха като спонтанни нощни клубове и заведения за хранене.
„ Трудно е да се унищожи нечия благосъстоятелност в дребен град като нашия “, споделя той. " Сега съм персонален зложелател на тези хора. "
Но той е наясно, че притежателите на компании би трябвало да трансформират мисленето си, добавяйки: " Това не е Ибиса. "
Георгиески планува град, който приветства устойчиви равнища на туристи, привлечени от просвета и природа, а не от купони.
Но в последния си отчет ЮНЕСКО съобщи, че възстановителните действия са навредили на „ достоверността “ на някои църкви и че неповторимите здания с дървени греди на остарелия град са изложени на риск от неконтролираното развиване.
Ресторантьорът Пендоски не е склонен с ЮНЕСКО и кмета, само че твърди, че заведението му е било затворено, макар че е получил всички нужни разрешителни.
" Всички ние споделяме задачата да имаме повече посетители, като в същото време пазиме езерото и природата, само че би трябвало да има известно локално икономическо развиване, " споделя той.
Еколозите настояват обаче, че опълчването на икономическото развиване на екологичните проблеми е подправен спор.
„ Трябва да поддържаме езерото чисто, тъй като в противоположен случай ще загубим всичко, ще загубим туризма “, споделя водолазът Паскали.
Василеска пък показва, че приемането на разрешителни не е зелена светлина за замърсяване. " Може да наемете 30 души, " споделя тя, " само че замърсявате езерото за 50 000. "
Правителството на Северна Македония се пробва да наложи разпоредбите за запазване на околната среда и затвори места като ресторанта на Пендоски, с цел да избави Охридското езеро и да избегне попадането му в листата на културната организация на Организация на обединените нации за застрашени обекти от международното завещание.
" По този метод всички губят - чиновниците, локалната стопанска система и, несъмнено, туристите, тъй като нямат къде да отидат на плажа ", споделя Пендоски пред " Франс прес ".
Благодарение на неповторимия си скотски и растителен живот, праисторически руини и византийски църкви Охридското езеро преди 40 години беше вписано като обект на международното завещание на ЮНЕСКО.
ЮНЕСКО обаче разгласи, че районът Охрид ще бъде включен в листата на обекти " в заплаха " по време на среща на високо равнище по-късно през юли заради опасения по отношение на неконтролираната урбанизация и замърсяването.
Кметът на град Охрид Константин Георгиески е в центъра на плетеница от локални и национални държавни органи, натоварени с решаването на проблемите.
Мисията му се усложнява от интернационалното измерение - част от езерото е в Албания.
Но Георгиески не изпада в суматоха.
" Това няма да значи краят на света, " споделя той за решението на ЮНЕСКО, като показва, че статутът на наследството не носи никакво финансиране.
" След 30 години немарливост е обикновено те (ЮНЕСКО) да губят самообладание. "
Боклуци в езерото
За първи път ЮНЕСКО добави македонската страна на езерото към листата си на световнота завещание през 1979 година, включвайки и албанската страна едвам през 2019 година По времето на Югославия Охрид беше сънливо населено място, известно най-много със своите лечебни заведения и като място за тренировки за спортни тимове.
След отделянето на Македония и безредния разпад на Югославия през 90-те години обаче туристическите събития започнаха да се уголемяват по брега на езерото. Появиха се пътища край езерото, пететажни хотели, заведения за хранене и питейни заведения - и дружно с тях пристигнаха жилищни блокове, представляващи спътник на остарелия град. Предприемачите използваха малки врати в закона, с цел да строят върху предпазена земя, постоянно даже без да се свързват към канализационната система.
ЮНЕСКО пресмята, че една трета от постройките в по-широкия Охридски район изхвърлят боклуци непосредствено в езерото.
„ Всичко е отишло по дяволите “, споделя Никола Паскали, археолог, прекарал две десетилетия в гмуркане в езерото.
Понякога той търси реликви от бронзовата ера, само че от време на време преследва отпадъци - тв приемници, тоалетни и даже вана са измежду предметите, които е извадил от дълбините.
" Отпадъците са ракът на езерото ", споделя той, обвинявайки държавното управление, че не прави доста за запазване на биологичното многообразие в езеро, образувало се преди повече от 1,3 милиона години и дом на десетки неповторими типове.
ЮНЕСКО акцентира проблемите от противозаконни здания, дърводобив и рибни стопанства, до отклонения на реки и строени както пристигна пътища.
Голяма част от това се поддържа от желанието на района да се трансформира в център за туризъм. „ Ако стартираме в този момент, ще отнеме години и години, с цел да изправим вредите, които сме нанесли “, споделя Катарина Василеска от екологичната група SOS Охрид.
Това не е Ибиса
Но почистването на езерото крие опасности.
Кметът Георгиески неотдавна разпореди унищожаването на няколко постройки, вдигнати над езерото, които служеха като спонтанни нощни клубове и заведения за хранене.
„ Трудно е да се унищожи нечия благосъстоятелност в дребен град като нашия “, споделя той. " Сега съм персонален зложелател на тези хора. "
Но той е наясно, че притежателите на компании би трябвало да трансформират мисленето си, добавяйки: " Това не е Ибиса. "
Георгиески планува град, който приветства устойчиви равнища на туристи, привлечени от просвета и природа, а не от купони.
Но в последния си отчет ЮНЕСКО съобщи, че възстановителните действия са навредили на „ достоверността “ на някои църкви и че неповторимите здания с дървени греди на остарелия град са изложени на риск от неконтролираното развиване.
Ресторантьорът Пендоски не е склонен с ЮНЕСКО и кмета, само че твърди, че заведението му е било затворено, макар че е получил всички нужни разрешителни.
" Всички ние споделяме задачата да имаме повече посетители, като в същото време пазиме езерото и природата, само че би трябвало да има известно локално икономическо развиване, " споделя той.
Еколозите настояват обаче, че опълчването на икономическото развиване на екологичните проблеми е подправен спор.
„ Трябва да поддържаме езерото чисто, тъй като в противоположен случай ще загубим всичко, ще загубим туризма “, споделя водолазът Паскали.
Василеска пък показва, че приемането на разрешителни не е зелена светлина за замърсяване. " Може да наемете 30 души, " споделя тя, " само че замърсявате езерото за 50 000. "
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ