Димитър А. Ценов дарява 5 млн. златни лева за Висше търговско училище в Свищов
Димитър Апостолов Ценов – патриотичен българин и възрожденец, изтъкнат търговец, акционер и бизнесмен, завещава на родния си град Свищов цялата си благосъстоятелност – пари, скъпи бумаги и недвижими парцели, оценени тогава на 5 млн. златни лв.. Дарението на Димитър Ценов е най-голямото самостоятелно и второто по величина за развиване на българското висше обучение, по-късно на братята Евлоги и Христо Георгиеви (6 млн. зл. лева) за Софийския университет. Това се случва на 1 септември 1912 година.
Роден на 27 декември 1852 година (стар жанр, или 8 януари 1953 година нов стил) в фамилията на състоятелен свищовски търговец, Димитър Ценов учи първо в Свищов, а по-късно във Велико Търново и Кронщад (днешен Брашов – Румъния). След сложни начални стъпки в стопанския живот на прилежаща Румъния свищовлията става част от тази генерация „ първостроители на модерна България”, която за малко години реализира превъзмогване на вековната назадничавост в стопанския образ и инфраструктура на освободената ни страна. Димитър Ценов взе участие в построяването на: водопровода на София; първите трамвайни линии в страната; Артилерийските казарми; постройката на Девическия интернат. Владее седем езика, има плодотворни контакти измежду европейската аристокрация, настоятелен връзки и търговски връзки с компании и сдружения от Австро-Унгария, Германия, Франция и Съединени американски щати. Участва в строителството на жп линиите София-Перник и Мездра-Враца-Видин. С дялове в банки, застрахователни сдружения и спестовни каси ловко съвместява търговията, строителството и финансовите интервенции.
Голямото си положение, което е натрупал, Димитър Ценов подарява за разкриване и поддържане на висше комерсиално учебно заведение в родния Свищов. В писмото си до кмета на града, Ценов написа: „ Аз имах една фантазия – да направя нещо за родния си град, в който захванах своето комерсиално занятие, и за българина, комуто наподобява следва още доста културна битка, додето ще може да реализира своята обективна национална и човешка кауза”. Димитър Ценов афишира своята воля: „ Оставям и назначавам за собствен повсеместен правоприемник Българската страна, в лицето на господин Министъра на националното просвещение. … Нареждам моето имущество, в неговата целокупност, да послужи за образуването на един фонд, носещ на безконечни времена моето име „ Димитър А. Ценов”… От чистия доход (на фонда) 10% да се капитализират и прибавят годишно и постоянно – постоянно, към капитала на фонда. … Щом чистият приход от фонда доближи 300 хиляди златни лв. годишно, незабавно да се основе и устоя от чистия приход едно висше комерсиално учебно заведение в Свищов. … Дисциплините, които ще се преподават би трябвало да обгръщат комерсиалните науки, финансовите науки, комерсиалното право, банковото дело, науките по застрахователно дело и други...”. В наследството на Ценов е даден наложителен образец за съграждане на учебно заведение по сходство на берлинското Ханделсхохшуле с изцяло независим статут, което в никакъв случай и при никакви условия „ не трябва да се смесва или слива с никое друго с държавни или с частни средства основано образователно заведение”.
На 8 ноември 1936 год. Цар Борис III публично открива в Свищов Висшето комерсиално учебно заведение, носещо името на своя донор Димитър А. Ценов.
Идейният план на постройката на ректората на висшето учебно заведение е дело на един от най-изтъкнатите български архитекти – Иван Васильов. Официалното й разкриване е на 8 ноември 1939 година.
Капиталът и духовният напредък на човечеството
Проф. Георги Данаилов (основен реализатор на завещанието) изнася слово, отпечатано със заглавие „ Капиталът и духовният напредък на човечеството” в брой 1 от 1937 година на Годишника на Висшето учебно заведение. Той оприличава дарението на Ценов като промяна на физическия капитал (пари и имоти) в нравствен капитал (академия и висше училище). Давайки образец с голям брой дарителски фондове в международната история в поддръжка на университети, академии и научни дела той декларира пред Царя, църковния клир и всички посетители, че програмата и уредбата на висшето учебно заведение в Свищов следват образеца на „ Висшето учебно заведение за стопанска администрация” при Харвардския университет, основано от частния фонд на американския магнат Джордж Бейкър с подаяние от 1924 год. в размер на 5 млн. щ. $.
Роден на 27 декември 1852 година (стар жанр, или 8 януари 1953 година нов стил) в фамилията на състоятелен свищовски търговец, Димитър Ценов учи първо в Свищов, а по-късно във Велико Търново и Кронщад (днешен Брашов – Румъния). След сложни начални стъпки в стопанския живот на прилежаща Румъния свищовлията става част от тази генерация „ първостроители на модерна България”, която за малко години реализира превъзмогване на вековната назадничавост в стопанския образ и инфраструктура на освободената ни страна. Димитър Ценов взе участие в построяването на: водопровода на София; първите трамвайни линии в страната; Артилерийските казарми; постройката на Девическия интернат. Владее седем езика, има плодотворни контакти измежду европейската аристокрация, настоятелен връзки и търговски връзки с компании и сдружения от Австро-Унгария, Германия, Франция и Съединени американски щати. Участва в строителството на жп линиите София-Перник и Мездра-Враца-Видин. С дялове в банки, застрахователни сдружения и спестовни каси ловко съвместява търговията, строителството и финансовите интервенции.
Голямото си положение, което е натрупал, Димитър Ценов подарява за разкриване и поддържане на висше комерсиално учебно заведение в родния Свищов. В писмото си до кмета на града, Ценов написа: „ Аз имах една фантазия – да направя нещо за родния си град, в който захванах своето комерсиално занятие, и за българина, комуто наподобява следва още доста културна битка, додето ще може да реализира своята обективна национална и човешка кауза”. Димитър Ценов афишира своята воля: „ Оставям и назначавам за собствен повсеместен правоприемник Българската страна, в лицето на господин Министъра на националното просвещение. … Нареждам моето имущество, в неговата целокупност, да послужи за образуването на един фонд, носещ на безконечни времена моето име „ Димитър А. Ценов”… От чистия доход (на фонда) 10% да се капитализират и прибавят годишно и постоянно – постоянно, към капитала на фонда. … Щом чистият приход от фонда доближи 300 хиляди златни лв. годишно, незабавно да се основе и устоя от чистия приход едно висше комерсиално учебно заведение в Свищов. … Дисциплините, които ще се преподават би трябвало да обгръщат комерсиалните науки, финансовите науки, комерсиалното право, банковото дело, науките по застрахователно дело и други...”. В наследството на Ценов е даден наложителен образец за съграждане на учебно заведение по сходство на берлинското Ханделсхохшуле с изцяло независим статут, което в никакъв случай и при никакви условия „ не трябва да се смесва или слива с никое друго с държавни или с частни средства основано образователно заведение”.
На 8 ноември 1936 год. Цар Борис III публично открива в Свищов Висшето комерсиално учебно заведение, носещо името на своя донор Димитър А. Ценов.
Идейният план на постройката на ректората на висшето учебно заведение е дело на един от най-изтъкнатите български архитекти – Иван Васильов. Официалното й разкриване е на 8 ноември 1939 година.
Капиталът и духовният напредък на човечеството
Проф. Георги Данаилов (основен реализатор на завещанието) изнася слово, отпечатано със заглавие „ Капиталът и духовният напредък на човечеството” в брой 1 от 1937 година на Годишника на Висшето учебно заведение. Той оприличава дарението на Ценов като промяна на физическия капитал (пари и имоти) в нравствен капитал (академия и висше училище). Давайки образец с голям брой дарителски фондове в международната история в поддръжка на университети, академии и научни дела той декларира пред Царя, църковния клир и всички посетители, че програмата и уредбата на висшето учебно заведение в Свищов следват образеца на „ Висшето учебно заведение за стопанска администрация” при Харвардския университет, основано от частния фонд на американския магнат Джордж Бейкър с подаяние от 1924 год. в размер на 5 млн. щ. $.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ