“Промяната” спешно си търси враг
Диляна Ценова Снимка: фейсбук Диляна Ценова, „ 24 часа “
На 14 октомври 2015 година в Лас Вегас се организира спор, проведен от Си Ен Ен, сред съперниците за президентска номинация на Демократическата партия. Модераторът Андерсън Купър цитира мисъл на президента Франклин Делано Рузвелт, изречена 83 години по-рано: “Искам да съдите за мен по враговете, които съм си основал. ” И слага въпроса: “Политическата ви кариера е настроила мнозина против вас, с кой от враговете си се гордеете най-вече? ”
Хилари Клинтън дава отговор: “Републиканската партия ”, останалите съперници дефинират за свои почтени съперници въглищното лоби, Националната оръжейна асоциация и Уолстрийт. Смелостта и размахът на някогашната първа дама ѝ донасят в оня ден най-голям зрителски рейтинг, по-късно тя печели и първичните избори. На идната година получава близо 3 милиона гласа повече от основния си зложелател Доналд Тръмп, само че поради спецификите на американската изборна система финално се проваля.
В България в този момент огромният проблем е в
недостига на врагове
След рухването на един от полюсите, върху които 32 години се крепи салдото на силите, зейна политически вакуум. Столетницата едвам крета върху 8,93% доверие, а “Продължаваме смяната ” пропилява възможностите си да заеме стратегическа сфера на въздействие. Вместо да се трансформира в нова мощна опция на остарялото статукво, ПП/ДБ влиза в “сглобка ” с него.
Доброволно отмества мерника си
Това е повода от възкачването на кабинета “Денков ” насам прогресивните сили трескаво да си търсят нов зложелател. Шумно нападат Румен Радев и русофилите от “Възраждане ”, безславно смъкват гарда, насаждайки все по-горчиво отчаяние в душите на членовете и симпатизантите си.
Напоследък глашатаите на Политическа партия и Демократична България се оплакват, че кандидатурата на професор Вили Лилков за кмет на София, която се чака да бъде подкрепена от ГЕРБ, ще задълбочи несъгласията посред им. Все едно да кажеш, че новият джип на съседа внася ужас в фамилното ти благополучие.
Всъщност и без остарелия седесар Лилков прогресивните сили са обречени на терзания поради проблематичното потекло на своя любимец Васил Терзиев.
Водачът на листата за общински съветници Борис Бонев споделя, че преди да бъде повдигнат от Политическа партия, Демократична България и “Спаси София ”, IT милионерът правилно е разкрил пред тях, че двамата му дядовци, чичо му и татко му са
заемали ръководни постове в бившата Държавна сигурност
“Очаквахме да има офанзива, може би подценихме силата ѝ ”, признава Бонев.
Възможно е обаче противоположното – по-скоро новите демократични политици надценяват себе си.
Историческата отдалеченост от края на тоталитарния режим в България е къса, меко казано, наивно е упованието правоприемник на комунистическата номенклатура да завоюва доверието на демократичната столица.
Интересно е въпреки всичко за какво се стигна дотук. Политическа партия и Демократична България в действителност ли не осъзнават какъв брой рисков репутационен риск поемат?
Човек натрупа опит от претърпяното, само че в случай че цялостен живот е ял пасти, не знае цената на хляба. Кариерата на Кирил Петков и Асен Василев към този момент е невиждано сполучлива: за три години два пъти вършат кабинети, предходният с помощта на “ала-балата през президента ”, а сегашният – в съюз с ГЕРБ.
Макар да свети с отразената светлина на сътрудник,
Демократична България също не може да се оплаче
– най-високият ѝ избирателен резултат до ноември 2021 година е четвъртото място с резултат 12,48 %, а с милостта на Политическа партия за повторно са в кабинета.
Напълно е допустимо светкавичното и безоблачно нанагорнище на тези партии до държавния връх да им е оставило превратното усещане, че са обречени на успех.
Най-вероятно не са се сетили, че в случай че бъде определен за кмет на София, всяка година на 1 февруари Васил Терзиев би трябвало да отдава респект пред стената с имената на избитите от комунистическия режим българи.
Ако от тази позиция възприемаха действителността, нямаше да го причинят нито на него, нито на себе си.
