Утопичният „Град на изкуствата“ на Диего Ривера дебютира 64 години след смъртта му
Диего Ривера е може би най-известен през днешния ден като стенописец, който демонстрира мексиканската история в ярки цветове в голям мащаб. В фрески като „ Историята на Мексико “ (1929–1930 г.), която се разгръща по стълбището на Националния замък в Мексико Сити, Ривера рисува персони, играещи основни подиуми от историята на нацията, с акцент върху силата на коренното население и тяхната дълга класова битка против един хайлайф с най-вече европейски генезис.
Такива грандиозни фрески оферират нов самоуверен образен метод за връзка на държавното управление, което се преоткрива след траялата десетилетие мексиканска гражданска война. И въпреки всичко стенописите бледнеят спрямо един различен упорит проект на Ривера: по този начин наречения Ciudad de las Artes, или Град на изкуствата, който обаче художникът не съумява да се реализира приживе.
Идеята на Ривера се оформя за първи път през 1941 година, когато той купува земя в Койоакан, южното предградие на Мексико Сити. В есета и скици художникът обрисува своя химеричен проект за читалище с работилници, пространства за представления и галерии, където мексиканците, млади и остарели, могат да се свържат с известното изкуство или мексиканското национално изкуство. За страдание Ривера умира през 1957 година, преди да извърши плана.
„ Градът на изкуствата е доста амбициозна фантазия. Това е манифестът на Диего Ривера… план, в който има известно равнище на химера и пророческа упоритост “, споделя историкът на изкуството Куаутемок Медина пред El País. Като създател на книга за провален химеричен град, умислен от един от учителите на Ривера, Херардо Мурило (доктор Атл), ученият споделя, че концепциите на Мурило евентуално са въодушевили личните планове на Ривера.
Известните мексикански архитекти Маурисио и Мануел Роча от компанията Taller de Arquitectura управляват обновяването и разширението на съществуващия музеен комплекс. „ Това беше едно от най-големите провокации в кариерата ми “, споделя Маурисио пред El País. Той прибавя, че архитектурният екип се е стремял да сътвори планове, които са „ в естетика “ с неповторимия вулканичен терен на региона.
Основен акцент на пространството е нов списък, който съхранява и демонстрира обширната сбирка от предиспанско изкуство на Ривера. Посетителите в последна сметка ще могат да идват в пространството, което включва безчет редове бетонни лавици и чекмеджета, които разрешават да се изучат творби от близко, съгласно El País.
„ Идеята е хората да се насладят на творби, които Диего е колекционирал от доста ранна възраст “, казва внукът на Ривера, Хуан Коронел Ривера, пред El País, съгласно ARTNews. „ Централната ос на новия площад се трансформира в един тип храм на съзерцанието на хилядите произведение от сбирката му. “
Като цяло, огромният строителен план изисква шест години обмисляне и строителство и коства 960 000 $ за довеждане докрай. Празненствата започнаха този уикенд, с цел да съвпаднат с Día de los Muertos или Деня на мъртвите, оповестява Паола Лоера за Чиланго.
Директорът на музея Мария Тереза Моя споделя на Heraldo de México, че бъдещите проекти за комплекса включват концерти, изложения, танцови представления и фестивал на керамиката.
Моя прибавя, че новият Град на изкуствата е „ съгласно мен най-интересното произведение на културната инфраструктура… в Мексиканската република през последните 20 години “.
Ривера е роден на 8 декември 1886 година като едно две момчетата близнаци, в Гуанахуато, Мексико. Мария дел Пилар Бариентос и Диего Ривера Акоста, майка му и татко му, са заможна двойка. За жал обаче брат му близнак Карлос умря две години след раждането им.
Твърди се, че майка му Мария произлиза от конверсите, испански предшественици, които са били принудени да преминат от юдаизъм в католицизъм през 15 и 16 век. Ривера написа през 1935 година: „ Eврейската ми религия е преобладаващият детайл в живота ми “, макар че в никакъв случай не е бил учтив да практикува каквато и да е еврейска религия, Ривера усеща, че еврейският му генезис насочва неговото изкуство и му дава „ състрадание към потиснатите хора “. Диего лично е от мексикански, испански, индийски, африкански, италиански, еврейски, съветски и португалски генезис.
Ривера стартира да рисува на тригодишна възраст, година след гибелта на брат му. Когато го хванали да рисува по стените на къщата, родителите му сложили дъски и платно по стените, с цел да го насърчат.
