Диагнозата рак не е смъртна присъда, а заболяване
" Диагнозата рак не е смъртна присъда, а заболяване, което има дълъг и сложен път за интензивно лекуване с заболяването ", сподели Д-р Анита Милушева - клиничен психолог в УСБАЛ по Онкология - гр. София по време на представянето ѝ на III Национален Конгрес по Клинична логика на психиката с интернационално присъединяване, който се организира 15-18.10.2020 година в Парк Хотел Витоша - гр. София. Тя добави, че в днешни дни се следи засилващ оптимизъм в лекуването на онкологичното заболяване, усилва се присъединяване на пациентите в медицинските решения за идното лекуване, в откровеното разискване на диагнозата с лекуващия доктор.
В началото на ХХ век с развиването на хирургията и анестезията лечението на рака става допустимо, в случай че туморът е диагностициран рано и се в профил, преди да се популяризира в други органи на тялото. Карциномът е тежко, обществено значимо заболяване с напредващ темперамент, смущаващо естествените функционалности на организма и от време на време с съдбовен край. Той има негативно влияние върху физическото, психологичното, общественото и икономическото богатство на пациентите.
Поставянето на диагнозата, оперативното лекуване и продължаващата терапия е обвързвано със обилни функционални нарушавания и мощен стрес, водещи до нарушавания на психологичните процеси и до психосоциална изолираност на пациента.
Качеството на живот е вторият най-съществен аршин за оценка на резултатите от антитуморна терапия, след оценяване на другия по-голям аршин от първичния туморен отговор. Дълги и тежки лекувания, уединяване от нормалната среда, увреждане (трайно или временно), постоянно са фактори които способстват за обществената и психическа дезадаптация.
Липсата на навременна психическа и психотерапевтична помощ може да докара до психопатологична промени в личността на пациента. Специален аспект на подобряването на качеството на живот е психосоциалната поддръжка, която е ангажирана в нова посока на онкологията и тя е психоонкология.
Често ракът демонстрира, че някъде в живота на човек е имало нерешени проблеми, които се ускоряват или усложняват заради поредност от стресови обстановки, зародили от шест месеца до година и половина преди появяването на рака. Типичната реакция на пациент с рак на тези проблеми и стресове е чувството за беззащитност, отвод от битка. Тази прочувствена реакция води задействане на поредност от физиологични процеси, които потискат естествените защитни механизми на организма и основават условия за появяването и развиването на израстък.
Емоционална реакция, изразена под формата на блян и непрекъсната тревога, невро-вегетативни ендокринни промени и особено възприятие на боязън, е свързващата връзка сред психическата и соматичната сфера. Пълното развиване на възприятието за боязън се предотвратява посредством защитни физиологични механизми, само че нормално те единствено понижават и не отстраняват изцяло тези физиологични феномени и тяхното патогенно деяние.
Качеството на живот при пациентите с онкологично заболяване спада с диагностицирането на заболяването и се възвръща по отношение на успеваемостта на лечебния и психотерапевтичния развой. Копинг-механизмите се нарушават и адаптивният капацитет на личността за справяне с сложна обстановка минава в дезадаптация, което води до намаление качеството на живот на пациентите и е причина за образуване на меланхолия, паническо разстройство и други
Прогнозата за всеки един пациент е самостоятелна, обвързана с ресурса за справяне на личността, опциите и потенциала на пациента за преправяне на контузиите. Именно клиничния психолог е експертът, който оказва психоемоционална поддръжка и подкрепя личността за превъзмогване на спешните, депресивните и тревожни положения, както и подсилване на личностния капацитет на пациента.
В началото на ХХ век с развиването на хирургията и анестезията лечението на рака става допустимо, в случай че туморът е диагностициран рано и се в профил, преди да се популяризира в други органи на тялото. Карциномът е тежко, обществено значимо заболяване с напредващ темперамент, смущаващо естествените функционалности на организма и от време на време с съдбовен край. Той има негативно влияние върху физическото, психологичното, общественото и икономическото богатство на пациентите.
Поставянето на диагнозата, оперативното лекуване и продължаващата терапия е обвързвано със обилни функционални нарушавания и мощен стрес, водещи до нарушавания на психологичните процеси и до психосоциална изолираност на пациента.
Качеството на живот е вторият най-съществен аршин за оценка на резултатите от антитуморна терапия, след оценяване на другия по-голям аршин от първичния туморен отговор. Дълги и тежки лекувания, уединяване от нормалната среда, увреждане (трайно или временно), постоянно са фактори които способстват за обществената и психическа дезадаптация.
Липсата на навременна психическа и психотерапевтична помощ може да докара до психопатологична промени в личността на пациента. Специален аспект на подобряването на качеството на живот е психосоциалната поддръжка, която е ангажирана в нова посока на онкологията и тя е психоонкология.
Често ракът демонстрира, че някъде в живота на човек е имало нерешени проблеми, които се ускоряват или усложняват заради поредност от стресови обстановки, зародили от шест месеца до година и половина преди появяването на рака. Типичната реакция на пациент с рак на тези проблеми и стресове е чувството за беззащитност, отвод от битка. Тази прочувствена реакция води задействане на поредност от физиологични процеси, които потискат естествените защитни механизми на организма и основават условия за появяването и развиването на израстък.
Емоционална реакция, изразена под формата на блян и непрекъсната тревога, невро-вегетативни ендокринни промени и особено възприятие на боязън, е свързващата връзка сред психическата и соматичната сфера. Пълното развиване на възприятието за боязън се предотвратява посредством защитни физиологични механизми, само че нормално те единствено понижават и не отстраняват изцяло тези физиологични феномени и тяхното патогенно деяние.
Качеството на живот при пациентите с онкологично заболяване спада с диагностицирането на заболяването и се възвръща по отношение на успеваемостта на лечебния и психотерапевтичния развой. Копинг-механизмите се нарушават и адаптивният капацитет на личността за справяне с сложна обстановка минава в дезадаптация, което води до намаление качеството на живот на пациентите и е причина за образуване на меланхолия, паническо разстройство и други
Прогнозата за всеки един пациент е самостоятелна, обвързана с ресурса за справяне на личността, опциите и потенциала на пациента за преправяне на контузиите. Именно клиничния психолог е експертът, който оказва психоемоционална поддръжка и подкрепя личността за превъзмогване на спешните, депресивните и тревожни положения, както и подсилване на личностния капацитет на пациента.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ