Действително ли късната вечеря увеличава риска от инсулт, защо този

Действително ли късната вечеря усилва риска от инсулт, за какво този риск пораства в допълнение зимно време, има ли по какъв начин изкуственият разсъдък да увеличи възможностите ни за оцеляване след неврологичен проблем и по какъв начин лекарите гледат на концепцията за чип в мозъка.

Сърдечносъдовите болести се демонстрират по-често при хора, които ядат доста късно. Добре е да има по-голям период сред последното хранен и съня, най-малко два-три часа. Това разяснява доцент лекар Росен Калпачки - шеф на Клиниката по неврология в УМБАЛ " Св. Анна " в София.

По думите му зимата е рисков фактор за инсулт, тъй като студеното време, изключително промяната на топло и студено време усилва риска от нарушавания на кръвообръщението на мозъка.

Той посочи, че първите признаци на инсулт нормално не се виждат от пациента. „ Почти никой инсулт не води до болежка, а тя е главното нещо, което ни сигнализира. Първите признаци са леки. В началото нищо не се усеща, а това е най-благоприятното време за лекуване. Всички желания на обществата са за положително обучение на близките, на по-младите хора, които биха разпознали инсулт при собствен непосредствен. Веднага би трябвало да се потърси помощ в профилирано заведение ”, добави пред Нова Росен Калпачки.

Според него част от първичните признаци са ненадейно деформиране на лицето, неочаквана уязвимост в едната или другата ръка и неочаквана смяна в говора.

„ Тези три признака съвсем несъмнено водят до диагнозата инсулт ”, акцентира той.

Росен Калпачки сподели, че три четвърти от всеки инсулт се демонстрират при хора под 70- години. „ Инсултът не е изключение за хора под 50-години ”,  допълни още той.

Калпачки сподели, че  изкуственият разсъдък в работата на медиците става все по-добър и спомага активността на лекарите.

По отношение на случая на вграден чип в мозъка на човек той добави, че всички гражданска война в медицината са с помощта на откритията на инженерите.