Действахме професионално и бяхме изненадани, че от МС се поемат

Действахме професионално и бяхме сюрпризирани, че от Министерски съвет се поемат някакви задължения без да има нищо публично написано на хартия, уточни някогашният външен министър

„ Чудя се дали провокации или отговорности да ги назоваваме. Ще стартира хронологично и първото в листата няма да е Северна Македония. То е и с помощта на предходни държавни управления. На 25 януари получихме поканата за присъединение към Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). И това като че ли остана на назад във времето, а е извънредно значимо, тъй като на 8 юни получихме пътната карта, по която би трябвало да работим за действителното присъединение. Хърватия направи приемането на тази пътна карта голямо медийно събитие, това беше вест номер 1 там. При нас остана настрана от медийното внимание. Но въпреки всичко приемането се случи и е едно от сериозните достижения. След това пристигна войната в Украйна – на 24 февруари. Няма да го не помни, тъй като същия ден седем външни министри на Европейски Съюз трябваше да бъдем в Киев и в 3,30 ч. ми се обадиха да ми кажат, че няма да мога да пътувам. Сериозно предизвикателство. Въпреки че не би трябвало да ни изненадва чак толкоз доста поради войната с Грузия през 2008 година и след това Крим 2014 година Но сякаш отново бяхме сюрпризирани. За Министерството на външните работи (МВнР) предизвикването се състоеше в това, че на национално равнище нямаше организация и това продължи дълго време. Ясна и безапелационна беше нашата позиция по войната, само че липсваше организация в продължение на 2 месеца. Министерството действаше като спешен щаб “. Това съобщи пред „ “ министърът на външните работи в оставка Теодора Генчовска, която разяснява кои са били най-големите й провокации по време на мандата й на външен министър на България.

„ За мен най-тежкият миг бе евакуацията на българите от Киев и Одеса. Много комплицирана интервенция. На 1 март евакуирахме 200 души с рейсове и с помощта на службите всичко завърши наред. Докъм края на април Министерство на външните работи продължи да работи като народен спешен щаб, до момента в който се сътвори спешният щаб към Министерския съвет (МС). Беше съществено предизвикателство в действителност. Започнаха огромни талази от бежанци, за които нито обществената система на страната, нито българското общество бяха подготвени. Да, хората отвориха домовете си, само че системата не беше приспособена. Това се дължи и на неналичието на съответна нормативна база. Има закон за действие на страната в спешни обстановки, който е съвсем неработещ. Няма закон за ръководство на рецесии, който трябваше да е реалност към този момент. И съгласно мен новият парламент би трябвало да го има като цел “, акцентира Генчовска.

На въпрос дали нещата с РСМ можеха да се случат и по-добре, тя отговори по този начин:

„ Да, можеха. Защото на процедура решението на Народното събрание не анулира рамковата позиция от 2019 година, нито декларацията, а надгради всичко това, което имахме като национална позиция. Просто ни даде опция дружно с френското председателство на Съвета на Европейски Съюз да разработим подобен пакет, с цел да стане взаимноприемливо решението освен за София и Скопие, само че и за страните членки. Защото френските дипломати водеха и паралелни диалози с всички страни членки за предлагането. Факт е, че това можеше да се случи още след Консултативния съвет по национална сигурност при президента на 10 януари. В мнението и предложенията на съвета тогава като главен приоритет бе изведено включването на българите в Конституцията на РСМ “.

„ Аз постоянно съм била екипен състезател и човек с институционално мислене. Във вътрешен проект се оказа, че имаме недоразумение и разнообразни визии във връзка с това по какъв начин да се работи. Дали институционално като тим, или пък това, което видях, че се случва - върви се по писта, чиято цел отново е на РСМ да се даде опция да тръгне по европейски път, само че без особени старания и без да бъдат предпазени националните ни ползи. Аз и по тази причина рядко излизах по медиите, тъй като чаках, че ще ни би трябвало време за това да сглобим екипа на равнище Министерски съвет. Като метод на деяние, тактика и цел. Ние, в министерството, действахме професионално и бяхме сюрпризирани, че се поемат някакви задължения без да има нищо публично написано на хартия “, уточни Генчовска.

По думите й, все пак, от самото начало и на всички срещи, които са били провеждани с комисари или външни министри, екипът на Министерство на външните работи не се е отклонявал от националната позиция даже на йота.

„ Още на първата ми среща с еврокомисаря по разширението разбрах, че би трябвало да се приказва извънредно съответно с образци и ясно да разбираем ребром в какво се състои и от кое място идва казусът. Седнахме и на един лист хартия безусловно нарисувахме по какъв начин съгласно нас би трябвало да наподобява целият развой. Г-н Вархей по същия метод сподели какво ще направи, с цел да се помогне и на двете страни. Видяхме, че има огромно съвпадане сред визията на еврокомисаря и това, което ние желаеме да реализираме по институционален път. И по никакъв метод да не отстъпваме от националните ползи. Френското председателство най-после разбра какво желаеме и предлагането пристигна след средата на май месец “, изясни Теодора Генчовска.

На въпрос по какъв начин се е стигнало до формулировката за двете външни политики на държавното управление на Кирил Петков, Генчовска уточни следното:

„ Ние се срещахме със същите хора, с които и те (бел.ред. екипът на външнополитическата съветничка на премиера Весела Чернева в Министерски съвет) се срещаха, и чувахме други версии, други оферти. Много постоянно бяхме сюрпризирани, че чувахме неща, които ние към този момент бяхме създали. Бяхме уведомили за тях Министерски съвет, следвайки институционалния метод. Но след това виждахме тези наши оферти, само че към този момент обърнати по различен метод, което беше много притеснително. А от време на време сътрудниците от Скопие към този момент знаеха какво ние ще им представим “.

Попитана съумели ли са в последна сметка да синхронизират дейностите си с госпожа Чернева или просто са гледали да не си пречат една на друга, тя отговори по този начин:

„ По-скоро второто. И то към този момент чак откакто отговорността бе напълно трансферирана чисто професионално на Министерство на външните работи и бяхме подкрепени с решението на Народното събрание “.

Генчовска означи, че разминаването в позициите сред Министерство на външните работи и Министерски съвет е било освен във връзка с РСМ, Русия и изгонването на 70-те дипломати и чиновници в съветското посолство, а още по сделките за газа и енергийната политика на страната като цяло.

„ Съгласно Конституцията външната политика в действителност се води от Министерски съвет. Но Министерство на външните работи дава рамката по другите посоки на външната политика. И тази екипност по какъв начин по най-хубавия метод да бъдат дефинирани националните ползи липсваше. Оттам идваше тази декалибровка. По отношение на съветските дипломати и чиновници на посолството това, което Министерство на външните работи предложи, е прекосяване към взаимност според Виенската спогодба. Постепенно понижаване на броя на съветския дипломатически и административен личен състав и реализиране на условен баланс с това, което България има в Москва и генералните консулства в Руската федерация. Това не е казус, доста страни членки на Европейски Съюз, към този момент го вършат. Първа беше Чехия още предходната година. При нас щеше да отнеме малко по-дълъг интервал за последователно понижаване на състава на посолството и консулствата до 48 души вместо едновременно да бъдат изгонени 70, с цел да се стигне отново до броя от 48 индивида. Това решение за реципрочността не е функционалност единствено на външното министерство. Ние бяхме входирали отчет с такова предложение в Министерски съвет с планувана работна група, в която да вземат участие всички служби и министерства, които имат отношение. Като да вземем за пример Министерството на стопанската система, тъй като те имат търговски аташета.

Използвайки нашето предложение за взаимност с неговата логичност (бел.ред. на Кирил Петков) за съответния брой дипломати, най-после се получи този резултат “, сподели Генчовска.

Тя увери, че решението не е било в съгласие с Министерство на външните работи.

„ Но както виждате, съветската страна не подхваща никакви дейности. Предполагам, че няма да го не помнят. Но в това отношение се опитахме да тушираме напрежението посредством разрешаване на казуса с блокираните средства на съветското посолство “, уточни някогашният към този момент министър.

На въпрос по кое време за първи път е открила, че няма тим сред Министерство на външните работи и Министерски съвет, тя отговори по този начин:

„ След първото посещаване в Скопие, когато бяхме там множеството министри. Имаше огромна динамичност, сила да се случат доста неща в секторните политики. Започна с огромно движение, само че то спадна бързо. Нямаше написана стратегия, нямаше пътна карта, нямаше периоди, нямаше отговорници... В моя предходен живот работата постоянно е била структурирана. Особено когато гониш някаква цел. Може би те подцениха екипа на Министерство на външните работи като професионални дипломати. И не са очаквали, че ние ще се опитаме