Деветнадесет месеца след референдума за извеждането на Великобритания от ЕС,

Деветнадесет месеца след референдума за извеждането на Англия от Европейски Съюз, с всички съпътстващи неписаният развой неясноти, рано сутринта в петък бе оповестено, че Брюксел, Лондон, Дъблин и Белфаст са се разбрали да се схванат. По въпросът, който внезапно щръкна като строшен крайник в договарянията, статутът на границата сред Република Ирландия и северната част на Смарагдовият остров. Което, както означи ръководителят на Съвета на Европейски Съюз, Доналд Туск, е единствено по себе си достижение за първата глава на договарянията. Ако не броим обстоятелството, че ни остават още 18 месеца да приключим целият развой и реализираме съглашения по идващите две глави. Втората от които визира бъдещите търговски връзки сред Англия и Европейски Съюз след Брекзит и върху която лежи теорията на цялата тактика на Лондон за излизане от Европейски Съюз. Която на практика към момента не съществува.

Защото до момента в който се нищеше цялата телефонна драма през последната седмица (кой кум, кой сват и кой на булката брат) сред гореспоменатите четири столици, Народното събрание на Англия изслуша държавният си секретар по Брекзит, Дейвид Дейвис. Който изпитан от опозицията трябваше да признае, че освен в никакъв случай не е укривал от английските депутати и гласоподаватели анализите за вероятните обществени стопански и търговски резултати от Брекзит, само че и че същите в никакъв случай не са правени действително. Шах!

И в случай че това не е задоволително объркващо за вас, в така наречен „ реализиран прогрес “ съгласно другите версии, страните са поели ангажимент да „ няма граница “ сред „ Севера и Юга “ в Ирландия, само че и да няма такава сред двата острова. Последното към момента събира погледите на анализаторите.