Гран При за Трендафил Данаилов - съдията, който запази честта на България след атентата над папата
Деветият Бал на юристите, част от който са и Националните правосъдни награди, тази година ще се организира на 3 декември. Досега Гран При са получавали Еньо Комитов, професорите Александър Янков, Васил Мръчков, Огнян Герджиков, конституционните съдии Константин Пенчев и Атанас Семов, деканът на Юридическия факултет към Софийския университет Сашо Пенов, най-възрастният настоящ юрист Йордан Минчев /92 г./, някогашният министър на правораздаването и първи европейски арбитър в съда на Европейска общност в Люксембург Теодор Чипев.
През годините посетители на церемонията са били президентите на Международния Адвокатски съюз – Мигел Луиназ и Жан-Жак Уетвилер, шефове на интернационалните адвокатски колегии, съдии от съда в Люксембург и доста други.
Националните награди за правораздаване се провеждат от Балканската Медийна Асоциация, с поддръжката и помощта на Международния Адвокатски Съюз, Адвокатските колегии от цялата страната, Камарата на Нотариусите, Българска Съдийска Асоциация, Професионалната асоциация на посредниците, Асоциация на дамите Адвокати, Асоциация на синдиците в България.
На събитието, което няма аналог в международен мащаб, участват над 200 посетители от българския и интернационалния юридически свят. Във вечерта на церемонията се награждават 10 заслужили адвокати в категориите – Адвокат, Съдия, Прокурор, Нотариус, Кантора, Медиатор, Синдик, Дело, Млад правист, Правосъдие зад граница, както и Гран При за повсеместен принос в правораздаването.
Професионално жури тази година е в състав съдията от Общия съд на Европейски Съюз Марияна Кънчева, проф. Огнян Герджиков, проф. Атанас Семов и юрист Владимир Дончев.
Събитието е с благотворителен темперамент и има за съществена цел набирането на средства за деца с увреждания, в това число и за първата детска рехабилитационна площадка, посредством благотворителна лотария и търг с картини на известни български художници – Николай Панайотов, Николай Янакиев, Иван Яхнаджиев, Елеонора Бакалова, Милена Минчева и други.
Водещ на церемонията е създателят на „ Законът и Темида “ по БНР Анелия Торошанова.
Голямата премия за правораздаване тази година отива при Трендафил Данаилов Данаилов. Той е българският арбитър по делото “Антонов”, с помощта на него обвиняванията към българските жители, които италианският съд свързва с атентата против папа Йоан Павел II, са смекчени.
Отличието идва 40 години, откакто светът заприказва за българска диря в покушението.
Ето разказът за тези дни на арбитър Данаилов:
“Аз от пресата научих, че са задържали Сергей Антонов, че ще търсят наказателна отговорност още на двама българи: Желю Василев и Тодор Айвазов. Тодор Айвазов беше счетоводител на
нашето посолство по това време, а Желю Василев – секретар на военния аташе. Сутринта отидох на работа в съда, по едно време ми звъни секретарката на основния прокурор Коста Лютов. Кани ме при него, там беше и заместник-министърът на правораздаването Иван Мавров, мой състудент. “Ела бе, човек, носим ти радостна новина.
Съдебната поръчка на римския съд ти ще я изпълняваш”. Останах като гръмнат. Как са го решили – нямам визия. Аз знам какво е правосъдна поръчка: би трябвало един въпросен лист да ти прати съдът, да уточни кой би трябвало да бъде разпитан. По тия въпроси разпитваш и изпращаш протокола на делегиращия съд. Ние нямахме контракт за правна помощ с Италия. Нашите се съгласили на благосклонност да бъдат разпитани като очевидци, не като подсъдими, и по нашето законодателство. Италианците се съгласили и така нататък Сюрпризираха ме, че ще пристигна и римският съд да участва. А това е неприемливо от правна позиция. И нашите, отново въз основата на доброжелателност, се съгласили. Чакам аз да получа въпросния лист, няма. Един ден ме среща основният прокурор Коста Лютов: “Тренди, изготви ли въпросния лист?” – “Кой въпросен лист, бе?” – “Ами дето ще ги разпитваш тия нашите.” – “Е по какъв начин ще ги подпитвам, нали би трябвало римският съд да ми ги прати?!” Делегиращият съд. А те ми изпратили част от показанията на Мехмед Али Агджа, все едно възпитаник ги е писал. Тук се беше водило разследване, от нашите. Йордан Орманков се беше срещал с техния следовател Иларио Мартела. Викам: “Бе Даньо, я ми дай от тия протоколи да се ориентирам!”
Даде ми индивидът каквото би трябвало, една нощ не спах, ориентирах се в ситуацията. Пристигнаха италианците, води ги арбитър Северино Сантиапики, прокурор Антонио Марини, италиански юристи. В парк-хотел “Москва” се бяха събрали не от цяла Европа, ами от целия свят – и полиция, и секрети служби…Бях като “сам воинът е воин”, с една секретарка. И по едно време Сантиапики слага въпроса да се означи в правосъдния протокол, че в залата участват и юристите по римското дело. Ама по нашето право очевидците нямат право на юристи. Сега се позволява при избрани условия, обаче тогава нямаше. Ами като са дали вербална нота и са се съгласили да бъдат разпитани като очевидци, по какъв начин ще пиша, че имат юристи!? Аз виждам да ги извадя от това обвиняване, в което те са ги набутали преднамерено. Отказах. И той споделя: “Господин президент /не “председател”/, ние може освен това състояние да се откажем от правосъдната поръчка”. Брех, мама му остаряла! Ще гръмне целият свят, пресата.
Ще измислят, че българският съд е попречил правосъдната поръчка, без да кажат истината. Ами в този момент!? Дадох отмора, измъкнах го едно кафе да пием в профил. А те твърдяха, че римският развой не е политически. И Сантиапики сърдит от моя отвод. Той ми споделя: “Аз какво да кажа, господин президент, като отида в Италия!?” – “Ами, сътрудник, аз пък какво да кажа на нашите управляващи!? Вие сте споделили, че не е политически процесът. Защо желаете юристи, когато по нашето право очевидците нямат потребност от юристи, а вие сте се съгласили да ги разпитаме като очевидци?” Как да е, замазахме работата, не се отхвърлиха. Добре, но Агджа напряко е лъгал. То беше режисура на техните италиански служби. На “Галиани” 36, една улица в Рим, там имало апартамент на нашите дипломати и той сякаш ходил там и се
срещнал с тия нашите двамата, и че Желю Василев е бил по-висок, а Тодор Айвазов по-нисък. А то е противоположното. Тодор Айвазов е 25 см по-висок от Желю Василев. И с моя ум елементарен селски, дето се вика, се сетих, изтъпаних ги да ги снимат пред съда един до различен. То си проличава. Ония гледат като препарирани, италианците. И пишем, тая разлика да се отрази в протокола. Ей такива едни истории…
На една отмора отидох горе при министърката. И ме среща там един дребничък, граждански: “Другарю ръководител, би трябвало да дадете опция на нашите хора да ги разобличат!”
Аз се чудя по какъв начин да се оправя, виждам да ги извадя от торбата, да не са подсъдими, той – да ги разобличава! Викам, я не ми се бъркай. Той се оказа някакъв военачалник от контраразузнаването, Зикулов. И той там. Боооже…
Накрая си взехме сбогом с италианците, това-онова. Щях да ги повеждам по Дупница, Рилския манастир, само че Сантиапики се отхвърли. Той ме канеше в Сицилия на посетители. Викам, къде ще вървя, доста ви е огромна мафията. Подарих му
здравец. Викам, че единствено мощни и здрави мъже могат да наберат това цвете, тъй като пораства в планината високо. По едно време ми писа от Сицилия, че се хванал здравецът”.
Този римски арбитър е стиснал ръката на Трендафил Данаилов и му е споделил, че в случай че не е бил той, делото щяло да приключи доста зле за България!
Трендафил Данаилов Димитров е роден на 11 юли 1930 година в с. Алдомировци, Софийски окръг. Брат е на зам.- ръководителя на Върховния съд и след това член на първия състав на Конституциония съд Младен Данаилов.
Завършва висшето си юридическо обучение в СУ през март 1954 година Докато е арбитър и ръководител на Районния съд в Нови Пазар, се среща със брачната половинка си Николина Вълчева, стоматолог. Имат две дъщери. До 1981 година е зам.- ръководител на Софийския градски съд и е нараснал в сан член-съдия на Върховния съд.
До 1992 година е ръководител на Софийския областен съд. До средата на 2018 година е юрист – една година в Адвокатската гилдия в Монтана, а по-късно в Адвокатската гилдия в София.
Като арбитър е разглеждал стотици цивилен и наказателни каузи, а като областен арбитър в гр. Нови Пазар – и нотариалните. Известен със своята праволинейност, суровост и правдивост при използването на законите.
Като юрист е взел участие в цивилен, наказателни и административни процеси.
Член на Съюза на юристите от основаването му и един от създателите на Съюза на съдиите в България. Награждаван с редица държавни и съюзни оценки, като Златен медал на труда, Орден за сполучливото осъществяване на правосъдната поръчка на Римския съд, оценки от Съюза на юристите и доста други.
Активен е и в други публични действия, изключително в региона на спорта. Бил е зам. ръководител на Националната федерация по джудо и битка, а от 1996 до 2002 година е член на Изпълнителното бюро на Българския Футболен Съюз.
Друга любопитна детайлност е, че Трендафил Данаилов е взел участие като рали играч в няколко обиколки на България, рали София-Синая-София, като даже на една от обиколките е спечелил купата.
Голямата му пристрастеност е планината, член е на Българския туристически съюз.
През годините посетители на церемонията са били президентите на Международния Адвокатски съюз – Мигел Луиназ и Жан-Жак Уетвилер, шефове на интернационалните адвокатски колегии, съдии от съда в Люксембург и доста други.
Националните награди за правораздаване се провеждат от Балканската Медийна Асоциация, с поддръжката и помощта на Международния Адвокатски Съюз, Адвокатските колегии от цялата страната, Камарата на Нотариусите, Българска Съдийска Асоциация, Професионалната асоциация на посредниците, Асоциация на дамите Адвокати, Асоциация на синдиците в България.
На събитието, което няма аналог в международен мащаб, участват над 200 посетители от българския и интернационалния юридически свят. Във вечерта на церемонията се награждават 10 заслужили адвокати в категориите – Адвокат, Съдия, Прокурор, Нотариус, Кантора, Медиатор, Синдик, Дело, Млад правист, Правосъдие зад граница, както и Гран При за повсеместен принос в правораздаването.
Професионално жури тази година е в състав съдията от Общия съд на Европейски Съюз Марияна Кънчева, проф. Огнян Герджиков, проф. Атанас Семов и юрист Владимир Дончев.
Събитието е с благотворителен темперамент и има за съществена цел набирането на средства за деца с увреждания, в това число и за първата детска рехабилитационна площадка, посредством благотворителна лотария и търг с картини на известни български художници – Николай Панайотов, Николай Янакиев, Иван Яхнаджиев, Елеонора Бакалова, Милена Минчева и други.
Водещ на церемонията е създателят на „ Законът и Темида “ по БНР Анелия Торошанова.
Голямата премия за правораздаване тази година отива при Трендафил Данаилов Данаилов. Той е българският арбитър по делото “Антонов”, с помощта на него обвиняванията към българските жители, които италианският съд свързва с атентата против папа Йоан Павел II, са смекчени.
Отличието идва 40 години, откакто светът заприказва за българска диря в покушението.
Ето разказът за тези дни на арбитър Данаилов:
“Аз от пресата научих, че са задържали Сергей Антонов, че ще търсят наказателна отговорност още на двама българи: Желю Василев и Тодор Айвазов. Тодор Айвазов беше счетоводител на
нашето посолство по това време, а Желю Василев – секретар на военния аташе. Сутринта отидох на работа в съда, по едно време ми звъни секретарката на основния прокурор Коста Лютов. Кани ме при него, там беше и заместник-министърът на правораздаването Иван Мавров, мой състудент. “Ела бе, човек, носим ти радостна новина.
Съдебната поръчка на римския съд ти ще я изпълняваш”. Останах като гръмнат. Как са го решили – нямам визия. Аз знам какво е правосъдна поръчка: би трябвало един въпросен лист да ти прати съдът, да уточни кой би трябвало да бъде разпитан. По тия въпроси разпитваш и изпращаш протокола на делегиращия съд. Ние нямахме контракт за правна помощ с Италия. Нашите се съгласили на благосклонност да бъдат разпитани като очевидци, не като подсъдими, и по нашето законодателство. Италианците се съгласили и така нататък Сюрпризираха ме, че ще пристигна и римският съд да участва. А това е неприемливо от правна позиция. И нашите, отново въз основата на доброжелателност, се съгласили. Чакам аз да получа въпросния лист, няма. Един ден ме среща основният прокурор Коста Лютов: “Тренди, изготви ли въпросния лист?” – “Кой въпросен лист, бе?” – “Ами дето ще ги разпитваш тия нашите.” – “Е по какъв начин ще ги подпитвам, нали би трябвало римският съд да ми ги прати?!” Делегиращият съд. А те ми изпратили част от показанията на Мехмед Али Агджа, все едно възпитаник ги е писал. Тук се беше водило разследване, от нашите. Йордан Орманков се беше срещал с техния следовател Иларио Мартела. Викам: “Бе Даньо, я ми дай от тия протоколи да се ориентирам!”
Даде ми индивидът каквото би трябвало, една нощ не спах, ориентирах се в ситуацията. Пристигнаха италианците, води ги арбитър Северино Сантиапики, прокурор Антонио Марини, италиански юристи. В парк-хотел “Москва” се бяха събрали не от цяла Европа, ами от целия свят – и полиция, и секрети служби…Бях като “сам воинът е воин”, с една секретарка. И по едно време Сантиапики слага въпроса да се означи в правосъдния протокол, че в залата участват и юристите по римското дело. Ама по нашето право очевидците нямат право на юристи. Сега се позволява при избрани условия, обаче тогава нямаше. Ами като са дали вербална нота и са се съгласили да бъдат разпитани като очевидци, по какъв начин ще пиша, че имат юристи!? Аз виждам да ги извадя от това обвиняване, в което те са ги набутали преднамерено. Отказах. И той споделя: “Господин президент /не “председател”/, ние може освен това състояние да се откажем от правосъдната поръчка”. Брех, мама му остаряла! Ще гръмне целият свят, пресата.
Ще измислят, че българският съд е попречил правосъдната поръчка, без да кажат истината. Ами в този момент!? Дадох отмора, измъкнах го едно кафе да пием в профил. А те твърдяха, че римският развой не е политически. И Сантиапики сърдит от моя отвод. Той ми споделя: “Аз какво да кажа, господин президент, като отида в Италия!?” – “Ами, сътрудник, аз пък какво да кажа на нашите управляващи!? Вие сте споделили, че не е политически процесът. Защо желаете юристи, когато по нашето право очевидците нямат потребност от юристи, а вие сте се съгласили да ги разпитаме като очевидци?” Как да е, замазахме работата, не се отхвърлиха. Добре, но Агджа напряко е лъгал. То беше режисура на техните италиански служби. На “Галиани” 36, една улица в Рим, там имало апартамент на нашите дипломати и той сякаш ходил там и се
срещнал с тия нашите двамата, и че Желю Василев е бил по-висок, а Тодор Айвазов по-нисък. А то е противоположното. Тодор Айвазов е 25 см по-висок от Желю Василев. И с моя ум елементарен селски, дето се вика, се сетих, изтъпаних ги да ги снимат пред съда един до различен. То си проличава. Ония гледат като препарирани, италианците. И пишем, тая разлика да се отрази в протокола. Ей такива едни истории…
На една отмора отидох горе при министърката. И ме среща там един дребничък, граждански: “Другарю ръководител, би трябвало да дадете опция на нашите хора да ги разобличат!”
Аз се чудя по какъв начин да се оправя, виждам да ги извадя от торбата, да не са подсъдими, той – да ги разобличава! Викам, я не ми се бъркай. Той се оказа някакъв военачалник от контраразузнаването, Зикулов. И той там. Боооже…
Накрая си взехме сбогом с италианците, това-онова. Щях да ги повеждам по Дупница, Рилския манастир, само че Сантиапики се отхвърли. Той ме канеше в Сицилия на посетители. Викам, къде ще вървя, доста ви е огромна мафията. Подарих му
здравец. Викам, че единствено мощни и здрави мъже могат да наберат това цвете, тъй като пораства в планината високо. По едно време ми писа от Сицилия, че се хванал здравецът”.
Този римски арбитър е стиснал ръката на Трендафил Данаилов и му е споделил, че в случай че не е бил той, делото щяло да приключи доста зле за България!
Трендафил Данаилов Димитров е роден на 11 юли 1930 година в с. Алдомировци, Софийски окръг. Брат е на зам.- ръководителя на Върховния съд и след това член на първия състав на Конституциония съд Младен Данаилов.
Завършва висшето си юридическо обучение в СУ през март 1954 година Докато е арбитър и ръководител на Районния съд в Нови Пазар, се среща със брачната половинка си Николина Вълчева, стоматолог. Имат две дъщери. До 1981 година е зам.- ръководител на Софийския градски съд и е нараснал в сан член-съдия на Върховния съд.
До 1992 година е ръководител на Софийския областен съд. До средата на 2018 година е юрист – една година в Адвокатската гилдия в Монтана, а по-късно в Адвокатската гилдия в София.
Като арбитър е разглеждал стотици цивилен и наказателни каузи, а като областен арбитър в гр. Нови Пазар – и нотариалните. Известен със своята праволинейност, суровост и правдивост при използването на законите.
Като юрист е взел участие в цивилен, наказателни и административни процеси.
Член на Съюза на юристите от основаването му и един от създателите на Съюза на съдиите в България. Награждаван с редица държавни и съюзни оценки, като Златен медал на труда, Орден за сполучливото осъществяване на правосъдната поръчка на Римския съд, оценки от Съюза на юристите и доста други.
Активен е и в други публични действия, изключително в региона на спорта. Бил е зам. ръководител на Националната федерация по джудо и битка, а от 1996 до 2002 година е член на Изпълнителното бюро на Българския Футболен Съюз.
Друга любопитна детайлност е, че Трендафил Данаилов е взел участие като рали играч в няколко обиколки на България, рали София-Синая-София, като даже на една от обиколките е спечелил купата.
Голямата му пристрастеност е планината, член е на Българския туристически съюз.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ