Детството ми мина на ул. Антим 1. Играехме по цял

Детството ми мина на ул. „ Антим 1 ”. Играехме по през целия ден в двора на Девическата гимназия /сега Регионалния исторически музей/. И по този начин - до казармата. Учих в НУ „ Гео Милев ”, на мястото на днешната пристройка на пощата. Завърших трета гимназия - против Тракийския дом, преди маслобойната, остарялата автогара, а в този момент банка. Служих в гарнизона в Сливен. Следвах в Медицинския институт, и до момента до Червения площад. След това доктор с опит за основаване на Лекарски съюз, естествено охулен от Държавна сигурност.

След това 10 ноември.

Следват над 9 год. кмет на регион „ Вл. Варненчик ” и 24 години общински консултант. И вардя най-красивите и безумно опиянаващи мемоари от първите демократични стъпки на Съюз на демократичните сили във Варна. Аз съм от школата на един популярен политик доктор Петър Дертлиев. Той ме е учил.



И през днешния ден виждам лицата на моята възраст, малко от горната страна, малко изпод, и получавам сила от мощната им обич към Варна, трезвият и работлив взор към началото на демокрацията и... няма клюки, няма хейтърство, няма черен пиар.

И си мисля, че макар компликациите в живота ни, сме били и сме щастливи хора. Сини хора, като морето и като небето. С всички пакости, които като дребни и огромни сме създали, сме запазили синевата. Като в песента.

Съдба.

И съм горделив. И преди изборите в неделя, и след тях ще се гордея, че бях и съм част от тези варненци. Че съм част от Варна.