Децата с черни очи се появяват на Хелоуин … Западният свят,

Децата с черни очи се появяват на Хелоуин … Западният свят, и някои от другите страни, честват Хелоуин (Halloween) в края на октомври. Традиционно, с този празник се свързват призраците. Но, някои необикновени създания, като Децата с черни очи, също обичат да се появяват в довечера (Zona666.com). Кои са Децата с черни очи? На пръв взор, това са деца с извънредно държание. Те могат да стоят от другата страна на пътя, да мълчат и единствено да те гледат. Те могат да почукат на вратата на вашата къща или да се приближар към колата ви, като молят да им донесете чаша вода или да ги закарате някъде. Най-важното в тази ситуация е в никакъв случай да не извършват техните претенции! Защото това не са деца, а нещо напълно друго. Те могат да бъдат разпознати по напълно черните им очи, при които бялата част въобще не се вижда, а от време на време даже и зениците. Обикновено са облечени в облекла с черен цвят или в стар жанр.



Трудно е да се каже от кое място произлизат в началото историите за тези Деца. Те нормално се считат за градска легенда. Обаче, за разлика от нормалните герои на западните градски митове – разнообразни убийци-клоун или Слендърмен (Slenderman), историите за Деца с черни очи се случват доста по-често. В тези истории, няма нищо изключително шокиращо, няма осакатявания или закононарушения. Децата с черни очи не наподобяват на чудовища от филмите на ужасите. Въпреки това, подобни истории плашат точно със своята атмосфера и чувство за огромна заплаха. Повечето от историите с Деца с черни очи са зародили през 90-те години на предишния век. Свързани са с опити да влязат в къщата или в колата. По-скорошни истории разказват за други места, в това число и за Хелоуин. Представяме на Вашето внимание няколко описа за Деца с черни очи, за които създателите настояват, че са достоверни. „ Загубихме се! “ Мъж от град Портланд (Portland), Орегон, споделя по какъв начин една година, по времето на  Хелоуин, съседът му не почнал да украсява къщата си с тикви, пластмасови скелети и други неща. Това било доста извънредно за този човек. В предходни години, той украсявал къщата си доста разнообразно и цветно.



Когато разказвачът го попитал какво се е случило, съседът му разказал плашеща история, която му се е случила предходната година на Хелоуин. Звънецът на вратата звъннал и той решил, че деца идват да изискат сладкиши. Но, когато отворил вратата, видял на прага двама младежи без костюми за Хелоуин Това били две момчета на възраст 16-17 години. Облечени с тъмни панталони и фланелени карирани ризи. Преди младежите да кажат нещо, съседът почувствал голяма опасност от тях. Когато погледнал лицата им, той видял, че имат доста огромни тъмни зеници, които заемат почти цялото око. Съседът решил, че това са контактни лещи. Искал да затвори вратата възможно най-скоро, само че траял да стои на прага с купа с бонбони в ръце. Изведнъж, по-младият младеж заговорил. Той споделил, че са се изгубили и би трябвало да се обадят. Помолил да влязат в къщата му и да употребяват телефона. Съседът незабавно споделил: „ Не! “, и затворил на половина вратата, опасявайки се, че ще влязат в къщата му със мощ. Децата не създали нищо. Просто се обърнали и си тръгнали. Съседът бил толкоз изплашен, че не изключил светлините в къщата и тв приемника през цялата нощ, страхувайки се да остане в тишина и мрачевина. Затова, той не желал да украсява къщата си тази година, с цел да не притегли още веднъж вниманието на тези деца. Авторът споделя още: “Слушах историята му съвсем ухилен. Реших, че той просто желае да ме изплаши с ужасна история за Хелоуин. Попитах го дали е чел градските митове за Децата с черни очи. Съседът ми ме погледна комплицирано и ме попита: “Какво? Кои са те? “. Поговорихме още малко и аз се прибрах в дома си. Час по-късно, съседът ми почука на вратата. Аз отворих и видях, че наподобява изплашен. Оказа се, че е ревизирал в Google и е разкрил истории за Децата с черни очи. Той ме увери, че до през днешния ден не бил чувал нищо за тези Деца, само че казусът от предходната година с него бил изцяло действителен. ” Четете още: Понякога децата споделят неща, от които ще ви полазят студени тръпки “Пуснете ни в къщата! ” Друга история идва от жена, която твърди, преди въпросния случай, тя също не била чула нищо за Децата с черни очи. През последния Хелоуин, предходната година, по някаква причина активността на децата на тяхната улица била дребна. До вечерта улицата към този момент била празна. Около 10 часа вечерта, дамата решила да отиде на разходка с кучето си, до момента в който брачният партньор й вземал душ в банята. Но, когато тя се приготвяла да напусне къщата, някой мощно почукал на входната врата. На дамата, това се сторило необичайно. Когато отишла да отвори вратата, тя забелязала, че кучето й внезапно изтичало в един ъгъл и седнало там, като треперело мощно. Тя за първи път виждала кучето й да се държи по този метод.



През прозореца жената видяла, че две дребни деца стоят пред вратата. Били облечени в обикновени дрехи, а не в костюми за Хелоуин. Те били, момиче на 8-9 години и момче на 11-12 години. Трябва да се означи, че в тази област, толкоз късно, деца на тази възраст не излизат единствено на открито. По това време те към този момент са си легнали. Този детайл също изглеждал чудноват на дамата. Тя споделя: „ Когато отворих вратата, децата започнаха учтиво да ме молят да влязат вътре и да се обадят на майка си от моя телефон. Но, нещо ми сподели, че те лъжат. В днешно време, даже 7-годишните деца, към този момент имат свои мобилни телефони. Аз им отговорих: „ Имате ли свои телефони? “. На това, момичето отговори: “Госпожо, телефоните ни не работят. Моля, пуснете ни в къщата да се обадим на майка. Тук сме сами и брат ми се опасява от тъмнината. “ Две усеща незабавно се сблъскаха в мен. Едното безусловно извика за заплаха, до момента в който другото беше погълнато от майчинско страдание за две небогати деца, които желаят единствено да се обадят на майка си. И неумишлено отворих вратата още по-широко, в сравнение с първоначално. Но тогава нещо ме спря. Аз споделих: “Момиче, кажи телефонния номер на майка ти и аз сама ще й се обадя. “. Децата се спогледаха безмълвно и след това още веднъж започнаха жално и учтиво да молят да влязат вътре, само че в този момент по друга причина: „ Госпожо, с брат ми би трябвало да отидем до тоалетната. Пусни ни в къщата, до момента в който се обадиш на майка ни. “. ” В този миг, момичето се доближило до дамата и светлината, идваща от коридора паднала върху него. Жената съвършено видяла лицето му и изключително чисто черните. Майчинският й инстинкт също липсващ. Заменен бил от смут. Почти блъснала вратата, оставяйки само тясна цепка, с цел да следи какво ще създадат по-късно. Момичето продължило да хленчи: “Госпожо, просто би трябвало да влезем вътре. Страхуваме се тук. Моля, помогнете ни! ” И тогава, като че ли по команда, и двете деца почнали да хленчат и по лицата им текнали сълзи. Но, тогава страхът извършил дамата още повече. Тя компактно затворила вратата, като извикала: „ Кажи ми номера и аз ще се обадя! “ Продължила да гледа през прозореца, а те стояли на верандата още известно време. Жената се борила с желанието си да изтича и да опиша на брачна половинка си, само че не желала да ги изпуска от взор. Децата към момента стояли, когато тя решила да се обадя на съседа. Отишла да си взема мобилния и незабавно забелязала, че кучето й е изчезнало. Започнала да го търси. Намерила кучето под леглото в стаята за посетители. То се било скрило от боязън и се притискало до стената. Когато се върнала при вратата и почнала да звъни на съседа си, децата към момента стояли на верандата. Едва, когато почнала да приказва със съседа, децата изчезнали  някъде и повече не се появили. Към Част 2 – ТУК