Децата попиват всичко като гъба, особено в ранна детска възраст.Когато

Децата попиват всичко като гъба, изключително в ранна детска възраст.

Когато непрекъснато стават очевидци на разногласията сред родители си, това в действителност ги визира, освен в съответния миг, само че и в бъдеще, тъй като те ще пренесат тези модели на държание със себе си в зрелост.

По тази тематика Марк Къмингс – психолог от университета Нотр Дам, дружно с сътрудниците си разгласява стотици публикации в продължение на двадесет години.

Децата обръщат огромно внимание на страстите на родителите си, с цел да схванат до каква степен са в сигурност в фамилната среда. Когато родителите имат деструктивно държание, вредите за децата могат да бъдат за цялостен живот, счита Къмингс.

Когато децата виждат градивно разрешаване на проблеми и спорове, те се научават по какъв начин да вземат решение проблемите си като възрастни.

Какво е деструктивен спор и по какъв начин се отразява на детето?

В своята книга „ Брачен спор и деца: от гледна точна на прочувствената сигурност “ Къмингс и сътрудника му Патрик Дейвис от университета в Рочестър разпознават типовете разрушителни тактики, които родителите употребяват между тях, които вредят на децата.

Това са:
Вербална експанзия като обиди и закани за раздяла;Физическа експанзия като удряне и блъскане;Тихи тактики като отбягване, овакантяване на къщата, мусене или отдръпване;Капитулация – отстъпването, което наподобява като решение, само че не е.
Когато родителите многократно използват тези тактики между тях, някои деца могат да станат смутени, тревожни и обезсърчени. Други могат да реагират с яд, да станат нападателни и да развият поведенчески проблеми вкъщи и в учебно заведение.

Децата могат да развият нарушавания на съня и здравословни проблеми като главоболие и стомашни болки или могат да боледуват постоянно.

Техният стрес може да повлияе на способността им да обръщат внимание, което основава проблеми с ученето.

Повечето деца, израснали в среда на разрушителни спорове, имат проблеми с установяването на здрави, уравновесени взаимоотношения с връстниците си.

Дори връзките сред братя и сестри могат да бъдат неподходящо наранени: тези деца са склонни да стигат до крайности, като стават прекомерно ангажирани и защитаващи се един различен или пък стават прекомерно дистанцирани.

През 2002 година Рена Репети, Шели Тейлър и Тереза Сийман от Калифорнийския университет в Лос Анджелис събират 47 разнообразни изследвания, които свързват прекарванията на децата в рискова фамилна среда с действителни проблеми в зрелост.

Те откриват, че тези които са пораснали в домове с високи равнища на конфликтнтост, са имали повече физически здравословни проблеми, прочувствени и обществени проблеми по-късно в живота спрямо контролните групи.

Като възрастни е по-вероятно да оповестят за съдови и имунни проблеми, меланхолия и прочувствена реактивност, взаимозависимост от вещества, самотност и проблеми с интимността.

Избягването на спора решение ли е?

Някои родители, знаейки какъв брой унищожителен може да бъде един скандал, може да си помислят, че могат да избегнат отрицателното влияние върху децата си, като се предадат, с цел да прекратят разногласието. Но това не е ефикасна тактичност.

Проучването на zadovoljna.hr демонстрира, че дълготрайните резултати от капитулацията на родителите в действителност пречат повече на приспособяването на децата.

Децата схващат враждебността. Кажете им какво се случва.

Но когато родителите се предадат и станат прочувствено дистанцирани, децата не схващат какво се случва.

Те просто знаят, че нещо не е наред, само че не тъкмо какво. С течение на времето виждаме, че родителското „ предаване “ в действителност е по-зле за децата и е по-трудно и за сътрудниците, споделя Къмингс.

Децата виждат по кое време родителите се преструват и по кое време напрежението в къщата може да се реже с нож.