Децата ни се раждат, сякаш научени да работят с мобилното

Децата ни се раждат, като че ли научени да работят с мобилното устройство, а ние им се възхищаваме и ги назоваваме „ умници “. Замисляли ли сте се, обаче, дали постъпваме вярно, давайки телефона или таблета в ръцете на 3-годишния си наследник?
Децата бързо привикват с телефона. Докато е в ръцете им, не издават тон, само че в случай че им го вземете – избухват в рев. И тогава родителите се чудят за какво е невероятно да се откри общ език с децата и за какво те нямат взаимоотношения в действителния живот. Комуникативните умения са заложени в нас още от детството.

Според педиатрите, възрастта от 0 до 3 години е доста значима за развиването на зрението, образуването на речевия уред и обогатяването на речника на децата. За деца под 3-годишна възраст е изключително значимо да приказват колкото е допустимо повече с родителите и връстниците си, а не със смарт телефона на мама.
Американската академия по педиатрия показва, че децата на възраст 0-2 години не би трябвало въобще да се излагат на електронни устройства. А на възраст от 3 до 5 години не би трябвало да употребяват джаджата повече от един час на ден, а от 6 до 18 години – по два часа дневно.

В същото време статистиката показва, че актуалните деца прекарват приблизително неколкократно повече време пред екрана, 6-7 (!) часа дневно. Повечето американски деца употребяват мобилни устройства всеки ден от двегодишна възраст, а от 7 до 8 години те към този момент имат непрекъснат достъп до интернет.
Загрижени учени сигнализират – не давайте телефон в ръцете на дете под 12 години. Ето 10-те съществени аргументи за това решение.

Пристрастяване към гаджети
Колкото повече родители ревизират пощата си, преглеждат новините, сърфират в обществените мрежи, толкоз повече се отдалечават от децата си. Липсата на внимание у възрастните постоянно се компенсира от същите джаджи и цифрови технологии.
В някои случаи самото дете става подвластно от портативни устройства, интернет и телевизия. Тази взаимозависимост придобива размерите на епидемията. Всяко единадесето дете на възраст 8-18 години е цифров наркоман.
Вредна радиация

През 2011 година Световната здравна организация и Международната организация за проучване на рака класифицираха радиоизлъчването на клетъчни телефони и други безжични устройства като евентуален канцероген, поставяйки го в група 2Б („ вероятно канцерогенна за хората “).

Въпреки това, би трябвало да се има поради, че децата са по-чувствителни към разнообразни отрицателни въздействия, тъй като мозъкът и имунната им система не престават да се развиват.
Въздействие върху развиването на мозъка

Мозъкът на бебето се утроява от раждането до двегодишна възраст и продължава да пораства до 21 години. Развитието на мозъка в ранна възраст се дефинира от дразнители на околната среда или отсъствието им.

Стимулирането на мозъка с прекалено излагане на електронни джаджи, както демонстрират проучванията, е изпълнено с когнитивни забавяния, нараснала импулсивност, понижена дарба за саморегулиране и самодисциплина.
Закъснения в развиването

Седенето зад таблет или телефон значи липса на придвижване и може да докара до закъснение на физическото и психическото развиване. Този проблем стана явен в Съединените щати, където всяко трето дете в учебна възраст има закъснение в развиването, което явно се отразява на академичното му показване.

Физическата интензивност, от своя страна, усъвършенства вниманието и способността да се усвояват и усвояват нови неща. Учените настояват, че потреблението на електронни технологии вреди на развиването на децата и неподходящо въздейства върху тяхната дарба за образование.

Прекомерно затлъстяване

Страстта за гледане на телевизия и компютърни игри са образци за нехранителни привички, които са директно свързани с епидемията на наднорменото тегло. Сред децата, които са неконтролирани и непрекъснато употребяват портативни електронни устройства, затлъстяването се среща 30% по-често.

В допълнение, затлъстелите юноши са изложени на по-висок риск от ранен инсулт и инфаркт, което доста редуцира продължителността на живота им. Учените сигнализират, призовавайки всички родители да следят тежестта на децата, тъй като първото потомство на XXI век има огромен късмет да почине преди родителите си.

Проблеми със съня

Статистиката в Съединени американски щати подсказва, че 60% от родителите не управляват какъв брой постоянно децата им поддържат връзка с елетронни устройства, а в три от четири фамилии на децата им е разрешено даже да ги вземат с тях в леглото.

Синята светлина на екраните на телефони, таблети и преносими компютри предотвратява естествения сън, което води до понижаване на времето за отмора и липса на сън. Учените съпоставят неналичието на сън с недохранването: и едното, и другото изчерпват тялото, и надлежно неподходящо се отразяват на триумфа в учебно заведение.

Психологически разстройства

Висенето в Интернет постоянно води до изолираност и развиване на уплахите. Този лист може да бъде допълнен с биполярно разстройство, неуравновесеност, поведенчески аномалии, аутизъм и разстройство на привързаността (т.е. нарушаване на непосредствен прочувствен контакт с родителите).

За ваша информация, едно от шест канадски деца има някаква психологична болест, която постоянно се лекува единствено със мощни психотропни медикаменти.

Агресивност

Бруталността на телевизионните и компютърните игри се отразява в действителния живот. Детето получава подготвен модел на държание, който може да осъществя в действителността към него.

И доста откриватели стигат до същото умозаключение: насилието от екрана има кратковременен и дълготраен резултат – експанзията може да се прояви не незабавно.

Цифрова деменция

Научните наблюдения потвърждават, че въздействието на джаджите върху деца на възраст 1-3 години води до проблеми с концентрацията на вниманието до седмата година от живота. Децата, които не могат да се концентрират, просто губят опцията да научат нещо и да си спомнят нещо.
Отдръпване от действителността

Прекомерното потребление на електронни технологии от деца освен въздейства върху тяхната душeвност и способността им да съчувстват, само че и ги прави по-уязвими в действителния живот, който те като цяло не познават.

Това значи, че времето, прекарано във виртуалния свят, постоянно не ги научава на нищо потребно, а знанията за електронните устройства не подсигуряват триумф в бъдеще, тъй като технологиите непрестанно се усъвършенстват и ще им е все по-трудно да съумяват.

Редакционен съвет

Какво да вършиме като родители? Дали да вземете всички електронни устройства и от детето и да възбраните малкия екран и влизането в Интернет? Така ще стане по-лошо. Детето ще се ядоса на родителите си и те ще станат врагове в очите му.
Джаджите са нужна част от актуалния живот. Необходимо е да се разреши на детето да се научи да употребява смарт телефона, само че не и прекомерно рано. Не би трябвало да бутате телефона в ръцете на едногодишно дете, единствено с цел да отклоните вниманието му. За една година едно дете може да откри толкоз забавни неща в познатия свят към нас, за това не се нуждаем от смарт телефони.

Необходимо е да ограничите времето, което детето прекарва пред екрана. Педиатрите предлагат да се разработят ясни правила за потреблението на тези съоръжения за цялото семейство.

Например, да се дефинират пространствата без джаджи – кухня, хол или колата. Препоръчително е да се съгласите, че няма място за телефони на масата.
Би било добре да се упорства, час преди лягане децата да не гледат нищо. За да постигнете по-голям резултат, можете да покажете взаимност и да наложите ограничавания върху себе си (може би това ще бъде потребно и за родителите?).

Сегашното време на технологиите и интернет лишават от детето доста време за неща, които нищо не му дават в развиването: обществени мрежи, безкрайни анимации и игри.

Затова идващия път, когато посегнете да дадете на детето си мобилния телефон, с цел да „ купите “ малко време за себе си, помислете над горните неща. Не е късно за децата ни.

Инфо: За дамата