Децата не решават да бъдат ядосани или уплашени, обичащи или

„ Децата не вземат решение да бъдат ядосани или уплашени, обичащи или спокойни. Те просто отразяват прочувствения климат, в който са безпомощно потопени. “

~ Енодия ДЖУДИТ, „ Източно тяло. Западен разум “ (Изд. „ Гуторанов и наследник “)

(Mother's Goodnight Kiss, 1888, Mary Cassatt)

~ Емоционална среда

„ Емоциите (e-motions) са сила в придвижване (motion). Ако не се показват, силата се потиска. Бидейки сила, тя би трябвало да отиде някъде. Емоционалната сила ни движи като всяка сила... Да отхвърляме страстта значи да отхвърляме главната и животворна сила на нашия живот. “ ~ Джон Брадшоу

Ребека едвам прохождала, когато родителите й получили бракоразвод. Това било бурно и мъчително време в фамилията. Още в детското си високо столче (така ми сподели майка й) тя била свидетелка на принуждение сред родителите си. Макар че не била удряна, Ребека била свидетелка на непрекъснатата гняв на татко й спрямо майка й, до момента в който най-накрая майката взела Ребека и другите си деца и напуснала мъжа си. В този интервал Ребека станала пакостливо дете, изливащо яростта си, подбудена от неналичието на бащата. Потопена в поле на принуждение, Ребека се научила да се гневи като примитивен метод на третиране към другите. Десет години по-късно, когато майка й дойде за първи път при мен, този модел продължаваше да съществува. Сега той влияеше на обществените връзки на Ребека, на учебната й работа и на здравето на майка й.

Понякога дребните деца наподобяват на дребни реактивни машини. Постъпва енергия; излиза сила. Тъй като децата не имат зрелостта да укротяват страстите си, възприятията, които текат в фамилията, протичат през тях с доста дребна смяна. Децата не вземат решение да бъдат ядосани или уплашени, обичащи или спокойни. Те просто отразяват прочувствения климат, в който са безпомощно потопени.

Емоциите, които минават през детето, влияят на неговото физиологическо положение, на възприятието му за света и на растящото му възприятие за Аз. Ако фамилията е наситено с яд, то може да свикне с високото положение на адреналин, което поражда гневът, и да се научи на това, че този яд е естественият метод да се изразиш. Може да свърже възприятието за лична мощ с гнева. Ако мама и баща се опасяват, този боязън се оповестява на детето без думи и става част от прочувствения репертоар на детето. Ако средата е любяща, неговото разрастващо се възприятие за Аз се центрира към упованието, приемането и изразяването на тази обич със съпровождащите я усеща.

Емоциите, които показват децата като реакция на обстановки, неведнъж се посрещат с наказване, отменяне или позор. Ребека била наказвана поради своите неочаквани експлоадирания. Дейвид станал прочувствено дистанциран и бил подиграван поради стеснителността си. Сара била темпераментна по природа, само че била засрамвана и принуждавана да бъде спокойна. Тогава изразяването на възприятията се трансформира в ентусиазъм, на който не би трябвало да се доверяваш.

Неспособни да се доверим на възприятията си, вместо това ние се сдържаме или се разграничаваме от тях. Тъй като страстите са несъзнателен отговор на опит, ние изгубваме една витална връзка с опита и с живота. За основаване на отдалеченост от опита могат да се употребяват алкохол или дроги. Поведението може да стане натрапчиво, лишено от усеща. Малтретиращият родител е некадърен да почувства болката на детето. Тъй като възприятията ни са по този начин потопени в чувството, тяхното запрещение изисква от нас да притъпим чувствата на своето тяло и отсам да притъпим и своята живост.

Емоциите са първият език на детето, който то приказва посредством инстинктивните реакции на тялото. Детето научава своя прочувствен език посредством дейно отразяване и позитивен отговор на неговото сурово прочувствено положение. Ако родителят дава отговор на прочувственото изложение на детето, тогава детето се научава на това, че неговият присъщ реактивен език е ефикасен, и му обръща повече внимание. Ако се научи да схваща страстите си, то става прочувствено грамотно, което значи, че може да чете и поддържа връзка със своите страсти и с тези на другите. 

Емпатията способства за прочувствената просветеност. Ефективното отразяване разрешава на детето да придаде схващане на своите инстинктивни усеща. То научава, че едно несъмнено вътрешно положение се назовава яд, до момента в който други усеща могат да бъдат наречени горест или боязън. По този модел се научава да показва възприятията си по по-зрял метод. Когато Джони наподобява печален, майка му споделя: „ 0, ти изглеждаш печален през днешния ден. Каква е повода? “ Това го учи да посочва своите усеща, да ги разчита и по-късно да поддържа връзка с тях посредством езика вместо посредством отреагиране.

Когато ни се споделя да не усещаме по избран метод, това отхвърля правото на втората ни чакра – правото да усещаме. „ О, ти не би трябвало да изпитваш такива усеща към чичо си. “ „ Избърши това леке от лицето си! “ „ Нямаш право да се сърдиш! “ Ако имаме вяра на тези заповеди, ние учредяваме владичество на мозъка над възприятията си. Чувстваме се отговорни поради възприятията си и ги потискаме даже до точката, в която са към този момент неузнаваеми.

На Сюзан да вземем за пример в никакъв случай не й е било позволявано да се гневи. Нищо в живота й не я разгневяваше, тъй че това не изглеждаше да е проблем. Вместо това тя се оплакваше от изолацията, която беше основала с непрекъснатото си оттегляне от хората. Не виждаше, че нейното оттегляне бе резултат от гнева, който не беше способна да изрази. Само в случай че можеше да изрази това, което не харесваше, тя би могла да бъде способна да направи промени в връзките си, вместо да се отдръпва от тях.

За личността, която е прочувствено необразована, гледането на някой, намиращ се в прочувствено положение, е цялостна тайнственост, като че ли въпросната персона приказва на непознат език. Емоционалният човек бива подложен на критика за това, че не схваща или постъпва глупашки, до момента в който прочувственият неграмотник счита своите усеща за също такава тайнственост. Когато функционалността на чувстването е незадоволително развита, тя се демонстрира във формата на своята сянка като неприятно въодушевление. Настроенията не са умишлено свързани с възприятията, само че при все че носят прочувствени тонове, които нормално са изцяло явни за всеки различен. Когато бъде запитана кое не е наред, личността в неприятно въодушевление нормално дава отговор с едно ядосано „ Нищо! “, което фактически е предопределено да бъде правилно изказване. Нейната неначетеност й пречи да бъде способна да разчете своите страсти и да научи техния значим смисъл.

В едно семейство, където възприятията просто не се показват, не съществува опция да се научи прочувственият език. Без прочувствена просветеност се изгубва цялото измерение на човешкия опит и връзка. Лишени от способността да разчитаме своите потребности и усеща, ние сме неспособни да ги посрещнем и оставаме в техния капан, до момента в който най-после посланието бъде разтълкувано.

От: „ Източно тяло. Западен разум. Психология и система на чакрите като път към Аза “, Енодия Джудит, изд. „ Гуторанов и наследник “, 1998 година
Картина: Mother's Goodnight Kiss, 1888, Mary Cassatt; chinaoilpaintinggallery