Почина Стефан от Радомир, чиято майка поиска от президента евтаназия заради безумията в България
„ Детето ми си отиде… лети, дребничък “. Това написа през днешния ден във Facebook Рени Григорова – майката на тежко болния Стефан, която преди време в отчаянието си написа писмо до президента с молба и тя, и момчето й да бъдат евтаназирани, с цел да приключат съвсем 30-годишните им страдания и битки с институциите.
През януари 2017 година измъчената Рени, която живее в Радомир , разгласява обезвереното си писмо на своя профил в обществената мрежа. Тя сама се грижи за Стефан, който е с развиване на 2-годишно дете и страда от епилепсия, затлъставане, диабет, хипертония и остеопороза. Младият мъж е повреден при раждането, като лекарите не давали очаквания за живота му. Юристи и обществени чиновници съветвали майката да се откаже от детето.
На 18 година Стефан получил епилептичен пристъп и от мощните медикаменти за 2 месеца става 160 кг. Тогава ги напуща бащата, а Рени и Стефан се местят от София в Радомир. Двамата живеят с 500-600 лева на месец, а единствено медикаментите на момчето костват 150 лева
„ Животът ми е изтезание. Ако ние си отидем, и той ще почине. Държавата е абдикирала от нас “, споделя Рени Григорова, уверена, че за нея и сина й евтаназията е единственият излаз от мъчението.
„ Аз съм майка на тежко болен неработоспособен. Синът ми е с голям брой болести, повреден при раждане и доувреждан с годините. Сега е на 27 година, а е с развиване на 2 година Не се самообслужва и се утежнява всекидневно. Когато нещо го боли, гадаем. Аз не го оставям, постоянно съм до него и по този начин ще бъде, до момента в който мога. С изменението на Закона за лица с увреждания вие принизихте детето ми под равнището на уличните кучета, които имат едно хуманно право на евтаназия като излаз от болките им “, написа в писмото си обезверената жена.
Тя напомня на институциите, че даже след навършване на 18-годишна възраст, децата с увреждания си остават деца. „ След 18 година нашите деца не порастват! Те стават още по-тежки. В Закона за опазването на здравето има уговорка за стоматологична помощ, безвъзмездна до 18 година, а по-късно, при случай като на моя наследник, цялостната упойка, която се изисква, коства 100 лева на час. Навсякъде царува кадруване и корупция.
Знаете ли да вземем за пример какъв брой харчи една общинска администрация на месец за безвъзмездни медикаменти и лекуване, които се полагали на нашите велможи, с цел да са здрави и да ни ръководят добре? Аз знам! На фона на това аз закупувам медикаменти от пенсиите ни, заплащам ток, вода и се храня, както и синът ми. За облекла и други, кой знае какви луксове, каквото остане!
И туй е мъчно, тъй като след едно натъпкване на детето ми с лекарства, които дадоха непряк резултат, той е 160 кг, трудноподвижен и облеклата също са проблем “, добавя Рени Григорова.
Самата тя е с четири инсулта и е пенсионер по болест, макар че е правист по обучение и владее голям брой непознати езици. „ Не желая доста, единствено толкоз, че да не затъвам в заеми към другари, които връщам, тъй като и те нямат, само че оказват помощ. Да не страдаме от пъклен болки – аз и детето ми. Ако в една страна от Европейски Съюз, не можете да осигурите тези обикновени условия, осигурете ни незабавна евтаназия.
Да не се мъчим и да не натоварваме непремерения ви бюджет. Няма да ви натоварвам с повече детайлности! Не мисля, че ще получа поддръжка, не и от институциите! Затова желая предел на търпимост и евтаназия!
А и един мъничък разкош гратис заравяне, тъй като и него не мога да си осигуря! След като ме третирате като животно, направете го по закон! Защото човечност има у бедните и измъчените, не и у тези, които се интересуват от електорални единици!
Пиша това с болежка и яд! Дано има кой да го прочете! “
С надълбоко пренебрежение и отвращение: Рени Григорова Евстатиева, магистър по право и сегашен пенсионер по болест “, написа преди 4 години обезверената майка.
Оттогава до през днешния ден животът на Стефан и Рени продължаваше да е низ от болки, страдания и страдалчество. Които свършиха най-малко за него. Без евтаназия…
„ Когато научиш за гибелта на детето на другарка и откровената ти реакция е: „ Боже, благодаря ти “, то тогава не ти би трябвало броене – несъмнено е, че си в България. Не знам по какъв начин е отвън тази територия, в която през днешния ден чета по какъв начин преди 1989г. било отлично, само че знам, че в този момент тези, които се опитваме да оказваме помощ на хора с увреждания и майки на деца с увреждания, си звъним и се питаме: „ Тя има ли пари за заравяне? “. В прав текст това се питаме… И НЕ, тогава не беше по-добре, нищо, че погребенията бяха по-евтини… Рени Григорова, няма по какъв начин Стефан да е на по- кофти място. Лети, момче… “, написа през днешния ден Аделина Банакиева, която безрезервно и неуморно помагаше на фамилията, вместо страната.
Опелото на Стефан ще се извърши на 11.09.2021 година от 11 часа в ритуалната зала на гробищен парк град Радомир.
През януари 2017 година измъчената Рени, която живее в Радомир , разгласява обезвереното си писмо на своя профил в обществената мрежа. Тя сама се грижи за Стефан, който е с развиване на 2-годишно дете и страда от епилепсия, затлъставане, диабет, хипертония и остеопороза. Младият мъж е повреден при раждането, като лекарите не давали очаквания за живота му. Юристи и обществени чиновници съветвали майката да се откаже от детето.
На 18 година Стефан получил епилептичен пристъп и от мощните медикаменти за 2 месеца става 160 кг. Тогава ги напуща бащата, а Рени и Стефан се местят от София в Радомир. Двамата живеят с 500-600 лева на месец, а единствено медикаментите на момчето костват 150 лева
„ Животът ми е изтезание. Ако ние си отидем, и той ще почине. Държавата е абдикирала от нас “, споделя Рени Григорова, уверена, че за нея и сина й евтаназията е единственият излаз от мъчението.
„ Аз съм майка на тежко болен неработоспособен. Синът ми е с голям брой болести, повреден при раждане и доувреждан с годините. Сега е на 27 година, а е с развиване на 2 година Не се самообслужва и се утежнява всекидневно. Когато нещо го боли, гадаем. Аз не го оставям, постоянно съм до него и по този начин ще бъде, до момента в който мога. С изменението на Закона за лица с увреждания вие принизихте детето ми под равнището на уличните кучета, които имат едно хуманно право на евтаназия като излаз от болките им “, написа в писмото си обезверената жена.
Тя напомня на институциите, че даже след навършване на 18-годишна възраст, децата с увреждания си остават деца. „ След 18 година нашите деца не порастват! Те стават още по-тежки. В Закона за опазването на здравето има уговорка за стоматологична помощ, безвъзмездна до 18 година, а по-късно, при случай като на моя наследник, цялостната упойка, която се изисква, коства 100 лева на час. Навсякъде царува кадруване и корупция.
Знаете ли да вземем за пример какъв брой харчи една общинска администрация на месец за безвъзмездни медикаменти и лекуване, които се полагали на нашите велможи, с цел да са здрави и да ни ръководят добре? Аз знам! На фона на това аз закупувам медикаменти от пенсиите ни, заплащам ток, вода и се храня, както и синът ми. За облекла и други, кой знае какви луксове, каквото остане!
И туй е мъчно, тъй като след едно натъпкване на детето ми с лекарства, които дадоха непряк резултат, той е 160 кг, трудноподвижен и облеклата също са проблем “, добавя Рени Григорова.
Самата тя е с четири инсулта и е пенсионер по болест, макар че е правист по обучение и владее голям брой непознати езици. „ Не желая доста, единствено толкоз, че да не затъвам в заеми към другари, които връщам, тъй като и те нямат, само че оказват помощ. Да не страдаме от пъклен болки – аз и детето ми. Ако в една страна от Европейски Съюз, не можете да осигурите тези обикновени условия, осигурете ни незабавна евтаназия.
Да не се мъчим и да не натоварваме непремерения ви бюджет. Няма да ви натоварвам с повече детайлности! Не мисля, че ще получа поддръжка, не и от институциите! Затова желая предел на търпимост и евтаназия!
А и един мъничък разкош гратис заравяне, тъй като и него не мога да си осигуря! След като ме третирате като животно, направете го по закон! Защото човечност има у бедните и измъчените, не и у тези, които се интересуват от електорални единици!
Пиша това с болежка и яд! Дано има кой да го прочете! “
С надълбоко пренебрежение и отвращение: Рени Григорова Евстатиева, магистър по право и сегашен пенсионер по болест “, написа преди 4 години обезверената майка.
Оттогава до през днешния ден животът на Стефан и Рени продължаваше да е низ от болки, страдания и страдалчество. Които свършиха най-малко за него. Без евтаназия…
„ Когато научиш за гибелта на детето на другарка и откровената ти реакция е: „ Боже, благодаря ти “, то тогава не ти би трябвало броене – несъмнено е, че си в България. Не знам по какъв начин е отвън тази територия, в която през днешния ден чета по какъв начин преди 1989г. било отлично, само че знам, че в този момент тези, които се опитваме да оказваме помощ на хора с увреждания и майки на деца с увреждания, си звъним и се питаме: „ Тя има ли пари за заравяне? “. В прав текст това се питаме… И НЕ, тогава не беше по-добре, нищо, че погребенията бяха по-евтини… Рени Григорова, няма по какъв начин Стефан да е на по- кофти място. Лети, момче… “, написа през днешния ден Аделина Банакиева, която безрезервно и неуморно помагаше на фамилията, вместо страната.
Опелото на Стефан ще се извърши на 11.09.2021 година от 11 часа в ритуалната зала на гробищен парк град Радомир.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ