ДВЕ ГОДИНИ СЛЕД БЕБЕ КАТЕРИНА: Отнеха българче от майка му в Испания
Дете със Синдром на Даун и редица съпътстващи болести е отнето от майка си в Испания, заяви Българска национална телевизия. Вергиния Кръстева отпътува за Палма де Майорка със своето дете Томи през 2015 година, с цел да търси по-добри условия за лекуването и образованието му.
А вместо това детето е подложено на свиреп гаври от съучениците си, освен това в няколко учебно заведение. След многократни опити на майката да ги приключи и да спре тормозът над момченцето, управляващите в известния курорт в действителност санкционират не насилниците и педагозите им, а точно нея.
Ето и целия роман на ужаса, разиграващ се 2 години след проблема с бебе Катерина в Германия, която бе отнета от немската система, а след плевел публичен отпор - след това върната на родителите си българи:
Томи, тогава четиригодишен, стартира да посещава локалното учебно заведение, като първоначално всичко наподобява наред.
Майката описа, че детето й е било щастливо със съучениците си, до момента в който “на един рожден ден на дете от класа майките ме уведомиха, че синът ми е измъчван в учебно заведение и попитаха дали знам това. Те ме посъветваха да отида на утринната закуска и да погледна в учебния двор какво се случва със сина ми Томи ”.
Майката отива и вижда, че разнообразни деца на друга възраст малтретират детето й.
“Те го душаха, сваляха му гащите, биеха му плесници и какви ли не още гаври. Направих фотоси и незабавно се обърнах към шефа на учебното заведение с молба за помощ. Той ми подвигна скандал, че никога нямам право да фотографирам, че детето е добре гледано в учебно заведение и че това просто им е играта ", споделя Вергиния.
Следват смени на няколко учебни заведения, където Томи се сблъсква със същото отношение, а жалбите на майка му - със същото неглижиране на казуса.
" Институциите се намесват през 2017 година, когато пуснах първата тъжба за малтретиране. Преди това пробвах единствено с молби до шефовете на учебните заведения и учителите. Започнах да изваждам медицински и разнообразни лекари от болничното заведение и от здравните центрове постоянно ми споделяха, че това не може да продължава и че ще сезират всички обществени институции. И споделяха да пущам тъжби в полицията. И макар че аз съм ги сезирала и лекарите пишеха във всяка епикриза, нямаше никаква реакция и ми споделяха, че по-скоро аз си изобретявам и че това е игра ”, споделя още майката.
Тогава са я потърсили от " Закрила на детето " и са й декларирали, че тя си измисля всичко това. “За първото и второто учебно заведение имах назначени служебни юристи, които след две години официално ми изпратиха по имейл, че това е естествена игра сред децата и че няма данни за закононарушение ", уточни тя.
Всичко това продължава допреди 10 месеца, когато Томи е лишен от майка си и е настанен от испанските управляващи в институция. Забрана да поставя грижи за него е издадена и на татко му. На 13 януари следва правосъдно съвещание по проблема, на което съдът би трябвало да се произнесе дали наложената по отношение на детето мярка е подобаваща за развиването му.
Майката на Томи се тревожи, защото локалният ѝ юрист я е предизвестил, че испанската система е тромава и че се случва деца да останат блокирани отвън фамилиите си с години.
В ефира на Българска национална телевизия адвокат Йорданка Бекирска, президент на Комисията по фамилно право към Федерацията на европейските адвокатури в Страсбург заяви, че българската страна не може да се намесва в сходни проблеми в непознати страни.
" В момента, в който български жител и детето му отидат в чужбина и се открият там, местоживеенето на детето се трансферира във въпросната страна и пълномощия имат единствено локалните институции. Българската страна няма пълномощия и не може да се намеси. Самият факт, че детето е отнето, е мярка, която са решили, че би трябвало да бъде наложена. Дали е ефикасна, съдът ще реши. Защото аз не мисля, че сега то е добре обгрижено - настанено е в апартамент с други деца с увреждания ", каза тя.
Бекирска цитира статистика от 2020 година, съгласно която 107 български деца, които живеят в чужбина, са били отнети от фамилиите им от локални обществени служби. Според нея в множеството случаи не може да става дума за дискриминация, а просто в страните с по-тромава правосъдна система тези случаи се проточват.
Тя посъветва майката на Томи да изчака делото и да се приготви доста добре с доказателства, с цел да убеди съда, че насилието в учебно заведение е повода детето да не е добре, а не тя.
А вместо това детето е подложено на свиреп гаври от съучениците си, освен това в няколко учебно заведение. След многократни опити на майката да ги приключи и да спре тормозът над момченцето, управляващите в известния курорт в действителност санкционират не насилниците и педагозите им, а точно нея.
Ето и целия роман на ужаса, разиграващ се 2 години след проблема с бебе Катерина в Германия, която бе отнета от немската система, а след плевел публичен отпор - след това върната на родителите си българи:
Томи, тогава четиригодишен, стартира да посещава локалното учебно заведение, като първоначално всичко наподобява наред.
Майката описа, че детето й е било щастливо със съучениците си, до момента в който “на един рожден ден на дете от класа майките ме уведомиха, че синът ми е измъчван в учебно заведение и попитаха дали знам това. Те ме посъветваха да отида на утринната закуска и да погледна в учебния двор какво се случва със сина ми Томи ”.
Майката отива и вижда, че разнообразни деца на друга възраст малтретират детето й.
“Те го душаха, сваляха му гащите, биеха му плесници и какви ли не още гаври. Направих фотоси и незабавно се обърнах към шефа на учебното заведение с молба за помощ. Той ми подвигна скандал, че никога нямам право да фотографирам, че детето е добре гледано в учебно заведение и че това просто им е играта ", споделя Вергиния.
Следват смени на няколко учебни заведения, където Томи се сблъсква със същото отношение, а жалбите на майка му - със същото неглижиране на казуса.
" Институциите се намесват през 2017 година, когато пуснах първата тъжба за малтретиране. Преди това пробвах единствено с молби до шефовете на учебните заведения и учителите. Започнах да изваждам медицински и разнообразни лекари от болничното заведение и от здравните центрове постоянно ми споделяха, че това не може да продължава и че ще сезират всички обществени институции. И споделяха да пущам тъжби в полицията. И макар че аз съм ги сезирала и лекарите пишеха във всяка епикриза, нямаше никаква реакция и ми споделяха, че по-скоро аз си изобретявам и че това е игра ”, споделя още майката.
Тогава са я потърсили от " Закрила на детето " и са й декларирали, че тя си измисля всичко това. “За първото и второто учебно заведение имах назначени служебни юристи, които след две години официално ми изпратиха по имейл, че това е естествена игра сред децата и че няма данни за закононарушение ", уточни тя.
Всичко това продължава допреди 10 месеца, когато Томи е лишен от майка си и е настанен от испанските управляващи в институция. Забрана да поставя грижи за него е издадена и на татко му. На 13 януари следва правосъдно съвещание по проблема, на което съдът би трябвало да се произнесе дали наложената по отношение на детето мярка е подобаваща за развиването му.
Майката на Томи се тревожи, защото локалният ѝ юрист я е предизвестил, че испанската система е тромава и че се случва деца да останат блокирани отвън фамилиите си с години.
В ефира на Българска национална телевизия адвокат Йорданка Бекирска, президент на Комисията по фамилно право към Федерацията на европейските адвокатури в Страсбург заяви, че българската страна не може да се намесва в сходни проблеми в непознати страни.
" В момента, в който български жител и детето му отидат в чужбина и се открият там, местоживеенето на детето се трансферира във въпросната страна и пълномощия имат единствено локалните институции. Българската страна няма пълномощия и не може да се намеси. Самият факт, че детето е отнето, е мярка, която са решили, че би трябвало да бъде наложена. Дали е ефикасна, съдът ще реши. Защото аз не мисля, че сега то е добре обгрижено - настанено е в апартамент с други деца с увреждания ", каза тя.
Бекирска цитира статистика от 2020 година, съгласно която 107 български деца, които живеят в чужбина, са били отнети от фамилиите им от локални обществени служби. Според нея в множеството случаи не може да става дума за дискриминация, а просто в страните с по-тромава правосъдна система тези случаи се проточват.
Тя посъветва майката на Томи да изчака делото и да се приготви доста добре с доказателства, с цел да убеди съда, че насилието в учебно заведение е повода детето да не е добре, а не тя.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ