Атанасова и Белазелков полагат клетва като конституционни съдии
Десислава Атанасова и Борислав Белазелков ще положат клетва като конституционни съдии тъкмо седмица откакто бяха определени от Народното събрание с гласовете на депутатите от така наречен конституционно болшинство, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Церемонията по полагане на клетвата им е планувана за този петък в 11 часа. От съда осведомят, че Атанасова и Белазелков ще се закълнат в наличието на ръководителя на Народното събрание, президента и ръководителите на Върховния касационен и Върховния административен съд. Отсъствието на някои от формалните посетители не може да попречи на встъпването на двамата, защото съгласно Закона за Конституционния съд, новите конституционни съдии поставят клетва пред състава на съда.
За да може Десислава Атанасова да постави клетва в петък, Народното събрание към този момент гласоподава оставката й като депутат.
Радев и опозицията против Атанасова и Белазелков
На 23 януари президентът сезира Конституционен съд за избора на нови съдии и прикани те да не поставят клетва. В претекстовете си Румен Радев уточни, че правилата на неприкритост, бистрота, гласност и аргументираност са били нарушени и не могат да бъдат заместени от формалните разисквания и процедури, целящи легитимирането на предварителна сделка сред ръководещите политически сили.
На 24 януари депутатите от „ Възраждане “, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия внесоха обща тъжба до Конституционен съд против избора на Десислава Атанасова и Борислав Белазелков за конституционни съдии от квотата на Народното събрание. В претекстовете си те оспорват както избора, по този начин и записания в решенията на Народното събрание период от 9 години, за който биват определени съдиите. Според вносителите мандатът опонира на решение на Конституционен съд, според което новоизбраните съдии би трябвало да довършват към този момент почналия преди две години мандат.
История и пълномощия
Конституционният съд е основан след приемането на Конституцията от VII Велико народно събрание на 12 юли 1991 година Законът за Конституционен съд е признат на 16 август 1991 година, а на 3 октомври същата година е избран съставът на съда. Първите две решения на Конституционен съд са взети до края на 1991 година
Подобно на другите европейски конституционни съдилища и българският Конституционен съд е самостоятелен орган. Той е свикан като тях да обезпечи върховенството на Конституцията по отношение на законите, другите актове на Народното събрание и по отношение на указите на президента на Републиката.
Неговите решения са дефинитивни и наложителни за всички, в това число за съдилищата. Всички са обвързани от тълкуването на Конституцията, обещано от Конституционен съд. Контролът обгръща освен издадените след Конституцията закони, само че и тези, издадени преди нея – така наречен “заварено право ”. Той обаче не може да упражнява надзор по повод решенията на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, нито във връзка с подзаконовите нормативни актове, даже те да опонират на Конституцията.
Основните функционалности на Конституционен съд са: да дава наложителни тълкувания на Конституцията; да се произнася по искане за определяне на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента; да се произнася по конституционосъобразноста на политически партии и сдружения; да се произнася за сходството на подписаните от Република България интернационалните контракти с Конституцията преди ратификацията им.
Конституционен съд е и единственият орган, който може да взема решение разногласия за компетентност, зародили на най-висше управническо равнище.
Състав
Конституционният съд се състои от 12 съдии с 9-годишен мандат. Една трета от тях се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента и една трета се избират от общо заседание на съдиите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Така избраните съдии избират между тях ръководител на съда с тригодишен мандат. Той може да бъде преизбиран. За членове на Конституционния съд се избират, респ. назначават български жители, които нямат друго поданство и дават отговор на изискванията по член 147, алинея З от Конституцията – да са адвокати с високи професионални и нравствени качества, с минимум петнадесетгодишен юридически стаж.
Решения се взимат с най-малко 7 гласа. Въздържание не се позволява, само че е допустимо някой от съдиите да отсъства при гласоподаване. В резултат при някои каузи не се стига до решение.
Председатели на съда са били: Атанас Манов, Живко Сталев, Христо Данов, Неделчо Беронов, Румен Янков; Евгени Танчев, Димитър Токушев, Борис Велчев и Павлина Панова.
Настоящият състав на съда включва: Филип Димитров, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Таня Райковска, Атанас Семов, Красимир Влахов, Надежда Джелепова, Павлина Панова (председател), Янаки Стоилов, Соня Янкулова. Към тях ще се причислят Десислава Атанасова и Борислав Белазелков. /БГНЕС
